Приказка за двама мениджъри

- Бабо Мравке, где така? - Тичам, Щурчо за храна. А ти, где с таз гъдулка? - Днес калинката е булка, та съм канен на свирня. - А когато сняг запръска, що ще чиниш ти зимъска?

- Ще поискам, срам не срам,

от твойто житце сбрано.

- Аз пък няма да ти дам,

гиди дърти мързелан.“

Със сигурност знаете баснята за мравката и щуреца. Надяваме се тя не е отказала някой талантлив бъдещ музикант от кариера в тази област. Защото противно на художественото внушение, че Щурчо си губи времето, докато Баба Мравка работи, забавляването на гостите на сватба си е сериозна отговорност, за която свирачът би трябвало да получи определено заплащане. Така, независимо дали малко или много, ако Щурчо разумно управлява спечеленото, той може би все пак ще има ресурс достойно да преживее зимата, купувайки си храната от мравката.

Какво може да направи щурецът, така че да си подсигури препитанието и в периодите без работа? Какво може да прави всеки от нас – музикант, журналист, продавач-консултант, програмист, учител, служител, директор, космонавт – за да се чувства по-уверено и успешно, когато става дума за пари?

Разказваме малка приказка за парите на двама средни мениджъри на 30-35 години - Жоржета и Панайот. Не може да се каже, че са богати, но имат добра работа и получават малко над средното за хора с добро образование на тяхната възраст.

Жоржета спестява по 5% от заплатата си всеки месец. Ако за удобство приемем, че заплатата й е 1000 лева, то тя спестява от нея по 50 лева месечно и ги инвестира с помощта на своя банкер. В допълнение, Жоржета е превърнала хобито си да готви в малък интернет бизнес, който развива в свободното си време. Направила си е блог с рецепти и споделя всяка седмица със своите читатели някоя вкусотия. Различни компании рекламират в блога й. Инвестирала е в хубав фотоапарат, минала е няколко курса по фотография (в интернет има дори и безплатни) и малко по малко снимките и рецептите й се споделят от стотици последователи. Така Жоржета има и неголеми, но редовни допълнителни доходи от хобито и от печалбите от инвестициите, които прави с помощта на своя банкер. Тя и семейството й не създават впечатление на супер богати хора, но живеят добре. Кара удобна и сигурна градска кола, взета с петгодишен лизинг, който дори е успяла да изплати. Амбициозна е да се развива в работата и да се представя добре в нея, но не изключва възможността някой ден да се посвети на собствения си бизнес и да го разшири.

Панайот, на подобна позиция и с подобна заплата, избира да се радва се на живота, като харчи нашироко цялото си месечно възнаграждение и не спестява нито лев, защото YOLO (популярен американски израз, който означава you only live once – живееш само веднъж). Няма друг доход от странична дейност, но и така се чувства отлично. Кара страхотно червено порше, което с гордост паркира пред жилището си – все пак е от групата „учил и сполучил“, винаги е с последен модел смартфон и т.н. Сериозна част от възнаграждението му отива за плащане на лизинга на поршето, телефона и огромния телевизор в хола. Но това си е неговият избор, така се чувства добре.

Какво според вас се случва, когато приятел и на двамата им предлага възможност да се включат с инвестиция в нов бизнес, който изглежда с голям потенциал за добра възвръщаемост? Жоржета лесно може да говори с банкера си и да събере сумата за инвестицията, докато Панайот е затруднен. Въпреки че е сигурен в успеха на бизнеса, той няма на разположение спестявания за инвестицията. Панайот вероятно ще пропусне тази страхотна възможност.

Превъртаме лентата с 5 години. Икономиката влиза в рецесия, индустрията, в която Жоржета и Панайот се развиват, е в криза, и двамата са сред освободените от работа. Панайот се нарежда на опашката за безработни, стигайки до там с градския транспорт, тъй като е пропуснал няколко вноски по лизинга на поршето и то му е отнето. Жоржета също не се чувства много добре в тази ситуация, но се посвещава на своя страничен бизнес, като ползва и доходността от направените преди няколко години време инвестиции. Прибягва и до спестяванията. Но успява да запази добър стил на живот на семейството си.

Превъртаме лентата с още 20 години. Жоржета и Панайот са на 55-60 години. Жоржета е спечелила и спестила достатъчно, за да мисли за ранно пенсиониране. Панайот…. ще трябва да продължи да работи.

Какво ни казва историята на Жоржета и Панайот:

- Ако имаме план за парите си, можем да живеем добре, като в същото време сме по-подготвени за неочаквани обрати – икономически кризи, загуба на работа, нови възможности за инвестиции, здраве, образование и т.н.

- Планирането за неочаквани събития е точно толкова важно, колкото планирането на спестяванията. Защо? Защото се оказва, че „неочакваните“ обрати са доста чести събития в живота на човек.

- Ключово за всяко финансово планиране е да имаме идея за разнообразни източници на доходи. 

От серията "Финанси за нефинансисти на УниКредит Булбанк