Ръст на индустриалното производство в Еврозоната през февруари

Промишленото производство в еврозоната нарасна с 0,7% през февруари спрямо януари, като индикаторът възстанови понижението от 0,7% през първия месец на годината. Този резултат отразява ръста на производството на междинни стоки, както и на дълготрайни и нетрайни потребителски стоки, което компенсира намаляващото производство на енергия и капиталови стоки. Това коментира Масимо Басети, икономически анализатор на FocusEconomics.

Разглеждайки отделните икономики, за които има налични данни, индустриалното производство нараства в осем страни, сред които Германия, Италия и Испания, докато се свива в други десет, в т.ч. във Франция и Холандия.

На годишна база промишленото производство нарасна с 2,0% през февруари, за разлика от спада от 1,5% през януари. Средногодишният ръст на индустрията нарасна до 7,7% от 7,5% през януари, твърди анализаторът.

Според Берт Колийн, старши икономист в ING, перспективите за индустрията остават замъглени от несигурност. През март проблемите с веригата за доставки се влошиха отново от войната в Украйна. Ситуацията с пандемията в Китай също оказват влияние върху транспорта, което ще увеличи цените и ще доведе до допълнителни забавяния. Това означава, че нормализирането на веригите за доставки се отлага, заключава икономистът.

Панелистите на FocusEconomics считат, че промишленото производство в еврозоната ще нарасне с 3,3% през 2022 г., което е с 0,1 пр.п. над прогнозата, дадена от тях през миналия месец. Те очакват 3%-ен ръст на индустрията през 2023 г.

На този фон Европейската централна банка (ЕЦБ) не промени основните инструменти на паричната си политика, отбелязва Масимо Басети. Финансовата институция очаква нетните покупки на активи (APP) да приключат през третото тримесечие. През април те ще достигнат до 40 млрд. евро, през май - 30 милиарда, и 20 млрд. евро през юни.

ЕЦБ приключи нетните покупки на другата си основна програма за количествено облекчаване (програмата за спешни покупки при пандемия PEPP) в края на март. Междувременно ЕЦБ запази лихвите на основните операции по рефинансиране, пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение на най-ниски нива съответно от 0,00%, 0,25% и минус 0,50%. Този ход изненада някои инвеститори, като свали еврото до най-ниското му ниво спрямо долара от май 2020 г. Инфлационният натиск продължава да се увеличава, тъй като инвазията на Русия в Украйна допълнително подклажда инфлацията. Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард призна, че рисковете за повишаване на инфлацията са се „засилили, особено в краткосрочен план“. В същото време, отбеляза гуверньорът, рисковете от забавяне на растежа са се „увеличили значително“, което вероятно подтикна ЕЦБ да запази постепенния си подход за нормализиране на позицията на паричната си политика.

Икономическият импулс е потиснат от войната в Украйна, по-високите цени на стоките и трудностите във веригата за доставки. Експанзионистичните фискални позиции, натрупаните спестявания и здравите пазари на труда биха могли донякъде да компенсират тези препятствия.