Съотношението на държавния дълг към БВП намалява с 3,7%

Съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт /БВП/ към края на 2017 г. се очаква да намалее с 3,7 на сто - до 23,7 спрямо нивото, което е било отчетено към края на 2016 г. (27,4%). Това обяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на днешния парламентарен контрол. Питането за задълженията на държавата бе отправено от депутата от ПГ на "БСП за България" Румен Гечев.

Финансовият министър предвижда, че в периода 2018-2020 г. този показател ще продължи да намалява, достигайки в края на 2020 г. до около 20 процента съотношение. Прогнозите са през 2018 г. този показател да бъде 22,3 на сто, а през 2019 - 21,3 на сто.

Владислав Горанов обясни, че разходите по обслужването на държавния дълг се очаква да възлязат на 1,9 на сто от общите разходи по консолидираната фискална програма за 2017 г. - или номинално около 792, 9 млн. лева.

"Тенденцията в годините е това съотношение да спадне до около 1,7 процента от консолидираните разходи на държавата. За 2018 г. се очаква да бъде около 1,74 на процента - или 684,3 млн. лева, а за 2019 г. - 1,73 процента - или 705,7 млн. лева, за 2020 г. - 1,7 процента - или 723,3 милиона", разясни Горанов. По думите му като дял от БВП тези разходи ще останат под 1 процент.

Той увери, че съотношението между краткосрочен и дългосрочен държавен дълг по остатъчен матуритет през периода 2017 - 2020 г. се запазва на устойчиво ниво и не оказва негативно влияние върху рисковия профил на дълга.

Министърът на финансите припомни, че разчетите за 2015 г. и 2016 г. са предвиждали емисии на нов държавен дълг, които да послужат за рефинансиране на държавен дълг в обръщение през годините. Той обясни още, че погашенията по дълга през 2015 г. са в размер на 7 млрд. лева, а през 2016 г. на 1,4 млрд. лева. Тези средства са били нужни за обезпечаване финансирането на планирания бюджетен дефицит, както и обезпечаване на буфер, който при необходимост да е на разположение във връзка с планиран преглед на качеството на активите на банките в страната.

Владислав Горанов поясни, че постигнатите по-добри от планираните в разчета за годината параметри по консолидираната фискална програма са позволили осигуреният ресурс за финансиране на бюджетния дефицит да бъде спестен и заедно с неизползвания буфер за прегледа на активите на банките да остане на разположение във фискалния резерв.

По думите му заради това фискалният резерв се увеличава нетно с около 5 млрд. лева, като към 31 декември 2015 г. достига около 7,9 млрд. лева, към 31 декември 2016 г. - 12, 9 млрд. лева. Това е била причината през 2017 г. да бъдат използвани емисиите ДЦК на вътрешния пазар, които са в общ размер на 800 млн. лева и са предвидени единствено за рефинансиране на падежиращ външен дълг в обръщение.

Финансовият министър уточни, че в Закона за държавния бюджет през 2017 г. е било предвидено поемането на нов дълг в размер на 400 млн. лева, който е за съфинансиране на проекти за програмния период 2014 - 2020 г. , изпълнявани със средства от ЕС.

В отговор Румен Гечев обясни, че депутатите от "БСП за България" искат Владислав Горанов да се яви в парламента следващия петък, за да бъде подложен държавният дълг на детайлно обсъждане. По този повод той връчи на председателя на парламента Цвета Караянчева 62 депутатски подписа, с което се задължава финансовият министър да се яви в парламента и да отговори на поставения въпрос от опозицията.