Добрият, лошият и реалистичният сценарий за газа

Темата за намаляването на вноса на природен газ от Русия отново ни раздели на два лагера. Според единия, това е невъзможно, икономиката ще се срине и като цяло идва краят на света. Според другия, това е най-естественото нещо на света, супер лесно е и още утре танкерите с втечнен газ тръгват към Европа.

Първите разглеждат казуса в условия на надеждни – като количества и цени – доставки от Русия, при положение че още миналата година стана ясно, че не може да се разчита на Русия като на надежден търговски партньор. ЕС има нужда от повече количества, Русия не ги доставя и цените се увеличават. В допълнение Москва започва война в Украйна, въвежда едностранни промени в дългосрочни договори и изглежда все по-малко надеждна за каквито и да било търговски отношения. Не е сериозно да се обяснява как няма алтернативи при положение, че такива има, а се чака доставките да се нормализират, цените да намалеят и да се разчита, че няма да има нови едностранни промени в договорните условия.

Вторите разглеждат казуса повече в академичен контекст без да се съобразяват с обективни и субективни ограничения, тесни места и др. ЕС и в момента има внос на втечнен природен газ (ВПГ или LNG), като общият капацитет на терминалите за регазификация може да покрие около 40% от годишното потребление, колкото е и вносът от Русия.

В края на миналата и началото на тази година около 70-80% от капацитета на тези терминали вече се използва, т.е. възможността за увеличение на вноса е в размер на около 8-12% от годишното потребление. Около 12% от годишното потребление е и вноса на ВПГ от Русия, така че ако има пълен отказ от руски газ, това ще освободи още малко капацитет. В най-добрия случай сме изправени пред допълнителни доставки на ВПГ в размер на около 24% от годишното потребление срещу отказ от внос от Русия в размер на около 40% от годишното потребление и тази разлика не е пренебрежителна.

Основният пазар за ВПГ е Азия, където цените традиционно са по-високи от тези в ЕС, макар че през последната година това се променя. В краткосрочен план пренасочване на количества от Азия към ЕС е възможно, но ще се отрази на цената, която вероятно ще остане над тази на азиатските пазари. Голяма част от доставките обаче са обвързани с дългосрочни договори, което означава, че възможностите и за подобно пренасочване не са безгранични. При сключване на дългосрочни договори за внос на ВПГ картината може да се промени, но това има своите технологични ограничения – необходимо е значително повече време за изграждане на терминал за втечняване на газ, отколкото на такъв за регазификация.

Не на последно място – когато разглеждаме възможните алтернативи за Гърция или България, картината изглежда по един начин, но на европейско ниво ситуацията е коренно различна както заради мащаба, така и заради ограничаваща инфраструктура. Въпреки всички закани, ЕК напомня, че в Югоизточна Европа, Централна и Източна Европа и Балтийско море много държави имат по-малък достъп до ВПГ и/или са силно зависими от един доставчик на газ и биха били най-силно засегнати при криза с доставките. С други думи, предизвикателствата не са равномерно разпределени между отделните страни, което представлява както затруднение, така и нови възможности.

Парадоксално, проблемът с руския газ е, че той е евтин и ЕС лесно се пристрастява към него. Това прави отказът от евтиния ресурс по-труден, като на първо място обикновено се цитира по-високата цена на алтернативите. Това обаче пак ни връща към основния въпрос – може ли да се разчита на доставчик, който ви предлага суровини на ниска цена и лека-полека ви увеличава зависимостта от неговите доставки, а в един момент изкуствено ограничава количествата, което води до скок в цената? По същия начин, при всеки опит за диверсификация, например чрез интерконектора с Гърция, може да намали изкуствено цената и да обезсмисли проекта, какъвто опит имаше преди години. Тогава въпросът е дали при липсата на интерконектора доставчикът пак би намалил цената?

Бизнесът и обществото вече платиха висока цена през 2020-2021 г., което показа, че тя не е единственият водещ фактор. Като цяло, в следващите години ще трябва да се научим да живеем ако не с растящи, то поне с високи цени на енергийните ресурси, което означава и промяна в поведението на домакинствата и бизнеса. Единият вариант е да се надяваме, че това е нещо временно и ще мине за няколко месеца (това е наратив, който върви от март 2020 г.), основният (за някои страни – единствен) вносител на природен газ повече няма да променя едностранно договорите, да се субсидира всяка разлика на енергийни цени в сравнение с 2020 г. и само още малко и ще се върнем на цени от 12,70 евро/МВтч. Другият вариант е да оценим, че светът се е променил и ние трябва да се променим с него – краткосрочни субсидии, средносрочни и дългосрочни стимули за трансформиране на процеси, компании и цели сектори, ясна енергийна стратегия (ще увеличаваме или ще намаляваме потреблението на природен газ, вкл. решаване на казуса със собствения добив) и т.н.

Най-лошото е да не направим нищо. Само една идея по-малко лошо обаче е да си мислим, че промяната ще е бърза, лесна и безпроблемна. Ако беше толкова лесно, вече щеше да се е случила.

На този фон ситуацията с цената на природния газ за май става все по-абсурдна

26 април - става ясно, че Газпром прекратява доставките.

27 април - управляващите уверяват, че сме подготвени за тази евентуалност, но не дават повече информация.

4 май - една седмица след успокояващата пресконференция - трябваше да е внесено нови ценово заявление, но не е публикувано на страницата на КЕВР.

10 май - регулаторът трябваше да вземе решение за цената през май, но то е отложено за неопределен срок, защото е започнала проверка в Булгаргаз.

От 27 април до 10 май са две седмици, които трябваше да са предостатъчни като време за изготвяне на ново ценово заявление, още повече, като се има предвид, че управляващите уверяват, че са били готови за тази ситуация. Сега отново остават отворени въпросите за това къде е проблемът, но резултатът е ясен - крайните потребители (бизнес, домакинства, топлофикации) няма да знаят на каква цена ще купуват природен газ поне до средата на май. Казано по друг начин - две седмици доставят стоки и услуги на определена цена, но ще разберат какви са им разходите по-късно...

Това е основният проблем - липса на предвидимост, неконкурентен пазар с един основен доставчик (няма значение дали говорим за Газпром или Булгаргаз), липса на продукти за хеджиране на риска, а не цената сама по себе си. Цените растат в цял свят и това не е задължително да фалира бизнесите - достатъчно е да погледнете финансовите им отчети за 2021 г. и за първото тримесечие на тази година - но липсата на предвидимост е токсична и това се отнася както за година на пандемия, така и за година на възстановяване и шоково поскъпване на редица цени, така и за настоящата ситуация.

Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт