3 урока за парите, които научих като предприемач

През 2011 година стартирах страничен бизнес, който през 2014 година се превърна в един от основните ми източници на доходи, заедно с другите ми инвестиции. Въпреки че се занимавам с управлението на пари от доста време, преходът от работа на заплата към предприемачеството се оказа изпитание за управлението на личните ми финанси. В тази статия ще ви разкажа за този скок, както и за уроците, които научих по трудния начин като собственик на бизнес.

Урок № 1: Планирането на приходите и разходите става критично важно

Когато напуснах работата си на трудов договор, съпругата ми беше бременна и получаваше само болнични, а майчинството щеше да е минимално. Аз бях свикнал да получавам всеки месец добра сума по банковата ми сметка и на тази база съставяхме месечния ни бюджет. Това изведнъж се промени. През първите месеци нямах никакви проходи от бизнеса и добре, че имахме заделени пари за около една година напред, иначе трябваше да си търся работа.

Освен това, когато работиш за себе си, всички разходи също са за твоя сметка. Колкото и добре да си бях направил сметката, се оказа, че парите за счетоводни услуги, маркетинг, реклама, наем и други се оказаха с около 50% повече от планираното. Личните ми разходи и средства за инвестиции също си вървяха, а трябваше да добавя и пера като „здравна застраховка“, „обучения“, „абонаменти“ и други, които преди това се поемаха от работодателя.

За да се оправя в тази ситуация ми помогна един навик, който имам още от студентските години – да си правя месечен бюджет и да си записвам разходите, които правя. В началото, приемах бизнеса си като работа и всичко, което останеше в края на месеца го давах за лични или фирмени цели, в зависимост от нуждите. След няколко месеца промених тази система и започнах да си плащам месечна „заплата“, която да внасям в семейния бюджет, а останалата сума се натрупваше във фирмената сметка и в края на годината използвах парите или за реинвестиране или за някоя друга важна цел.

Урок № 2 Не можеш да избегнеш данъците, но може да ги оптимизираш

Когато работя с някой клиент, го карам да си запише данъците и осигуровките, които му се удържат от заплатата, на отделен ред. Това често шокира хората, защото се оказва, че на брутна заплата от 2,000 лева, тези отчисления са близо 500 лева и често имат най-голяма относителна тежест в общите разходи. Като служители, ние не се интересуваме много от тях, защото си получаваме възнагражденията като чиста сума след тези данъци и осигуровки, но като предприемачи, нещата са различни. Всеки собственик на бизнес избира как точно да се осигурява и върху каква сума. Може да е самоосигуряващо се лице, да работи на трудов договор или по договор за управление. Минималният месечен размер на осигурителния доход, ако се осигуряваме сами, за 2017 година е 460 лева, като сумата която дължим е около 130 лева на месец. Това е минимума и всеки сам решава дали да разчита на държавна пенсия (за която отива най-голям процент от осигуровките) или ще си направи собствен пенсионен фонд.

При данъците нещата са още по-интересни. Като служители, не може да влияем върху сумата, която даваме за данъци върху доходите ни. Те ни се удържат от работодателя и харчим остатъка. При корпоративните данъци е по-различно. Въпреки че данъкът е 10% и при двата случая, като предприемачи първо си получаваме доходите, после правим разходи и чак накрая плащаме данък върху остатъка. Има разлика, нали? Първоначално, се колебаех дали да взимам фактури на фирмата за бизнес разходи, но от счетоводната кантора ме дадоха доста дълъг списък с категории стоки и услуги, които се признават за данъчни цели.

Урок № 3 Свободата или привилегиите на работата като служител

Когато напуснах работа, една от най-големите ми притеснения беше дали ще мога да се оправям без привилегиите, с които бях свикнал, като платен отпуск от 20 работни дни (което си е цял един месец в годината) и платените болнични (сега не се осигурявам за този „риск“). Беше ми трудно в началото, за да съм честен. Въпреки че приходите ми позволяваха, не ползвах много почивни дни.

Сега, след близо 4 години като предприемач, все още доста хора ме питат дали не ми липсват тези привилегии. Аз най-често отговарям, че възможността сам да си определяш приоритетите и задачите, да решиш просто днес да почиваш и да си в „отпуска“ (предприемачите не използват тази дума, защото няма от какво да се отпускат) няколко месеца в годината (а не само един), е много по-ценно от болничните и двете седмици през лятото, в които колегите се скъсват да ти звънят за различни проблеми, които могат да решат и сами. Има и още един бонус – никога не искам разрешение да направя каквото и да е. Просто решавам и го правя.

Бонус урок

Най-голямото предимство (или недостатък, зависи от гледната точка) на това да си предприемач е, че взимаш всички решение за управлението на парите си, като и отговорността за тях е изцяло твоя. Това е малко плашещо в началото, защото свободата без граници е по-близо до анархия, отколкото до демокрация. Ще направя една аналогия от опита ми като служител и като собственик на бизнес. Работата на заплата е като голям лабиринт и ти вървиш по тесен коридор в него. Предприемачеството е като огромен ограден двор, в който може да правиш, каквото решиш. И двете неща си имат и предимства, и недостатъци.

Както съм писал неведнъж, ние не ставаме по-богати през деня, когато работим за друг или за себе си, а през свободното ни време, когато решаваме как ще управляваме личните ни финанси. Надявам се тези уроци да са ви полезни, защото най-големият актив, който притежаваме, сме ние самите и е добре да научаваме нови и нови неща, които да прилагаме в живота си, за да се развиваме и да вървим напред. Само така ще израстваме като човешки същества и като нация.