5 начина, по които сами саботираме личните си финанси

Миналата седмица се срещнах с един приятел и той ми разказа за тежкото финансово положение, в което е попаднал. Когато го попитах как се е стигнало до тук, той ми каза, че не е имал избор и просто нещата така са се случили. Тогава се замислих за всички избори, които съм направил през живота си и как те са се отразили върху личните ми финанси. Сетих се за 5 ситуации, в които сам саботирах успеха си и сега ще ви ги споделя в тази статия, за да не попадате и вие в тези капани.

1. Сравняваме се с другите

Знам, че е човешко да се сравняваме с нашите приятели, близки, колеги или други успешни хора. Няма нищо лошо в това, стига да ни помага да се развиваме. За съжаление, много пъти се увличаме в тази игра на „кой е по-по-най“ и това не се отразява добре на нашите финанси. Да не говорим, че обикновено омаловажаваме това, което сме постигнали или притежаваме.

Когато пиша тези редове, се сещам за надпреварата с колегите ми, когато работех в една банка. Всички имахме достъп до „евтини пари“ (кредити с лихви от 2%-3%) и се възползвахме на максимум от тази привилегия. Когато някой колега си купи нова кола, трябваше и аз да си купя, но по-мощна или с повече екстри. Следващата седмица някой се появява с нов часовник. За да остана в „играта“, си купувах и аз. За всички тези неща теглех заеми от банката. Цялата история не завърши добре, защото когато напуснах банковата сфера, лихвите по кредитите се увеличиха драстично и трябваше да ги погася за кратък период. Този урок ще ми служи до края на живота и най-лошото е, че сам си бях виновен за тази ситуация.

2. Оставяме другите да взимат решения, вместо нас

Ние сме социални същества и се влияем от мнението на групата или на близките ни хора. Няма нищо лошо в това да поискаме съвет от някого с повече опит или знания от нашите, но накрая решението трябва да го вземем ние, защото ние ще носим последствията от него. Това звучи разумно, но не винаги се получава на практика. Освен всички други последствия, тези чужди решения може да се отразят и на финансовото ни състояние.

Стана въпрос за надпреварата с колегите и когато реших да си купя първата кола, изборът ми беше повлиян до голяма степен от тях и от моите приятели. Купих си сравнително запазена, нефункционална и не особено сигурна, но ултра бърза кола на известна немска марка. Парите бяха от поредния кредит, разбира се. След като автомобилът се оказа тотално нестабилен на мокри и заснежени пътища, реших да го продам. Оказа се, че няма много търсене за този модел и я продадох с огромна загуба. Освен доста неприятните ситуации, в които попаднах няколко пъти, навредих сериозно и на личните ми финанси, защото се повлиях от мнението на останалите. Сега, търся съвети и непрекъснато питам, но финалното решение си е мое.

3. Правим нещо, което не ни харесва

Чували ли сте за „модерното робство“? Според Уикипедия робството е социално-икономическа система, при която хора (наричани роби) не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. То е официално забранено през 1948 година. Ако се върнем назад в историята ще видим, че робския труд по начало е непродуктивен. Робът си остава вечно роб и не върши работата си със същата страст, както свободния човек, защото няма надежди за бъдещето си. Не се ли превръщаме ние самите в роби – на парите, на работата си, на жилището си, на вещите си? Не трябва ли да правим нещо, което не харесваме, само защото то ни осигурява средства, за да поддържаме стандарта, с който сме свикнали? По този начин сами саботираме успеха си. Когато правим нещо с нежелание и по задължение, няма как резултатите да са високи.

През последните години, свободата стана много важна за мен. Сега живея в по-малък град, поддържам добър стандарт (без да се лишавам от нищо, но и не се „изхвърлям“), замених вещите с преживявания, и правя само неща, които ми харесват и ми носят радост и удоволствие. Ако бях продължил със стария си живот, нямаше да мога да се измъкна от „омагьосаната въртележка“.

4. Не плащаме първо на себе си

Какво правим – взимаме заплата, плащаме сметките, харчим и ако остане нещо, го спестяваме (евентуално) за бъдещето. Интересното идва в края на месеца. Някак си парите магически са се изпарили и не остава нищо, което да заделим. Всъщност, остава нещо – оправданията. Те могат да са: изплащане на кредит, високи битови сметки, почивка, за децата или вноските по лизинга (подчертайте вярното).

Когато преди 10-ина години за първи път прочетох за принципа „Плащай първо на себе си“, се оказа, че имам само 1000 лева спестявания, които щяха да ми стигнат за около месец, ако остана без работа. Нямах заделени пари, но имах оправдания – сега съм млад и трябва да живея, плащам наем, имам кола, водя активен социален живот и други. Една ситуация обаче, промени всичко. Родителите ми се пенсионираха и държавата им определи ниски пенсии, с които трябваше да живеят и да си плащат сметките. Казах си, че не искам да съм в тяхното положение и започнах да плащам първо на себе си, преди на всички останали. Заделях по 10% от заплатата ми и веднага ги превеждах по банкова сметка. Така живеех с останалите 90%, което не се оказа толкова трудно. Постепенно, започнах да увеличавам този процент и сега е минимум 20% от всеки доход, който получавам.

5. Не сме благодарни за това, което имаме

Звучи лесно за постигане, но това е едно от най-трудните неща, или поне за мен е такова. Не спирам да търся успеха и да покорявам нови върхове. Когато постигна дадена цел, започвам да мисля за следващата. Това се оказа доста уморително занимание и можеше да ме отклони от истинските ми ценности.

Когато започнах да се занимавам с лични финанси, си поставих една голяма цел – да имам спестявания от 1 милион лева. Направих си 10-годишен план и започнах да го изпълнявам. Въпреки трудностите, машината се задвижи и нещата се получаваха. Един ден, след 10-часов работен ден и още 4 часа занимания с мои проекти и инвестиции осъзнах, че това не е моята цел. Парите в банката не ме правеха по-щастлив и дори 1 милион лева нямаше да променят това. Гледах само върха, а забравях до къде съм стигнал и какво вече имам. Непрекъснато бързах и нямах време за наистина стойностните неща.

Нещата се промениха и сега се радвам и съм благодарен за всяко нещо, което имам и ми се случва. Започнах да използвам доста често думата „Благодаря“. Осъзнах, че никой не ми е задължен с нищо и го е направил по свое собствено желание. Все още нямам 1 милион лева, но нещата, които правя ми се получават, и ако го постигна, това ще е страничен резултат от стойността за хората, която създавам, а не от сляпото преследване на тази цел.

За финал, ще ви помоля да се замислите за миг каква е вашата голяма цел и какво ще ви донесе тя. Какво ще правите, когато я постигнете? Ще ви направи ли по-щастливи?