5 ситуации, в които да продадем нашите инвестиции

Въпреки че съм голям привърженик на стратегията „купи и дръж“ (buy & hold), има много ситуации в които е подходящо да се отървем от нашите лоши инвестиции или да продадем с добра печалба добрите ни вложения. Но кога е подходящият момент да се разделим с нашите акции, ETF-и, дялове от взаимни фондове или други инвестиции?

За да не си задаваме този въпрос непрекъснато и да прекарваме дни в задълбочени размисли дали да го направим или не, е добре да имаме добра стратегия за излизане (exit strategy). Тя представлява набор от правила и критерии, които ни помагат да установим дали е време да излезем от дадена позиция. Добре подготвената и подходяща стратегия може да ни помогне да увеличим печалбите си и да намалим загубите си. В тази статия ще ви представя моите 5 ситуации, при които е добре да помислим за продажба на инвестициите ни.

1.Инвестициите ни са в лош сектор или пазар

Ако сме вложили парите си в компания, която изпитва временни трудности, е добре да изчакаме с продажбата, за да видим дали ръководството ще успее да я измъкне от кризата. Не стоят така нещата, ако нашите инвестиции са в сектор, който запада и няма никакви признаци да се възстанови. Има доста такива браншове, които „залязват“ (някои бавно, а други наистина бързо), в резултат на развитие на технологиите и потребителските навици.

Колкото и да сме привърженици на дадена сфера, не бихме инвестирали в печатни медии, верига от обменни бюра, преводачески агенции, видеотеки, подземен въгледобив или други подобни, нали? Тези сектори са преживели своя разцвет и сега залязват. Ако имаме инвестиции в тях, е по-добре да ги продадем. Има толкова много други възможности, че не си заслужава да влагаме парите си в сфери и компании от миналото.

2.Инвестирали сме в надценени компании

Освен да знаем кога да се освободим от губещите инвестиции, трябва да помислим и кога е моментът да продадем добрите си активи на печалба. Не е ли това основната ни цел – да спечелим от нашите вложения? Въпросът е как да разберем дали даден актив е надценен, т.е. може би е достигнал своя връх и шансът да понижи цената си е значителен.

Един коефициент, който може да ни ориентира е Цена/Печалба (price-to-earnings или P/E). Това е един от основните показатели, които използват инвеститорите и показва след колко години ще си върнем инвестицията (хипотетично), при сегашното ниво на печалба и цена на акцията. Много трудно е да се каже каква стойност на коефициента е нормална, като зависи много от индустрията, в която оперира компанията. Все пак, се счита за здравословно той да е не по-голям от 20 и колкото по-нисък е P/E, толкова по-подценена (и добра за инвестиции) е компанията.

Разбира се, има сектори като технологичния, където нормалната стойност на този коефициент е между 30 и 40, но трябва много да внимаваме дали тези бъдещи очаквания имат стабилна основа или се базират на слухове и масова еуфория. Има една много популярна поговорка в света на инвестициите - „Купи слуха, продай новината“, но истината е, че някой път новината изобщо не идва. И така, ако смятаме, че компанията, в която сме инвестирали, е достигнала своя пик и не сме убедени в бъдещото ѝ развитие, е време да продаваме и да потърсим други активи.

3.Бихме ли инвестирали в същите активи днес?

Това е един от основните критерии при вземането на решение дали да продаваме или не. Когато сме купували даден актив преди време, сме го избрали на база на някакъв набор от показатели. Ако те вече не са в сила, е време да помислим за продажба. Ще ви дам един пример. Бях купил дялове от взаимен фонд, чийто фокус беше основно Великобритания с очакването, че страната ще стане един от двигателите на ЕС, заедно с Германия и Франция. След Brexit нещата се промениха и аз си продадох дяловете от този фонд.

Също така, често купуваме активи с надеждата, че са подценени и цената им ще се повиши в бъдеще. Въпреки това, цената им не се изменя особено или дори се понижава. Не е нужно веднага да ги продаваме, но ако периодът на изчакване е станал прекалено дълъг, е време да помислим какво ще правим с тях. Добре е още при покупката да помислим коя е най-ниската цена, на която си заслужава тази инвестиция, и когато тя стане под нея, е подходящ момент да я продадем.

4.Нарушаваме правилото на 15-те процента

Всъщност, това не е точно правило, но на мен ми помага да взимам успешни инвестиционни решения. То се изразява в това, че ако един актив загуби 15% от стойността си за кратък период от време, да направя анализ дали спадът няма да продължи и да реша какво да предприема. Не съм привърженик на автоматичните „stop loss“ поръчки и предпочитам да помисля дали да продам инвестицията, а не софтуера да го направи, вместо мен.

Например, ако сме купили акция на 100 лева за брой, когато цената ѝ стане 85 лева, аз правя кратък анализ дали все още отговаря на първоначалните ми критерии за покупка. Ако това е така, не я продавам. Имало е случаи, в които съм решил да закупя допълнителни количества акции от тази компания, защото тя продължава да е добра инвестиция, но има временни затруднения, които ще преодолее (най-вероятно).

5. Цената на акцията е преминала нивото на „подкрепа“

Техническите анализатори използват този термин, за да обозначат най-ниската цена, под която даден актив не е падал. Тогава активни са биковете (купувачите), които не позволяват цената да мине под тази линия. Ако цената я премине, това означава, че има много силен натиск и низходящото движение може да продължи.

Сигурно забелязахте, че използвам много думи като „може“, „най-вероятно“ и „възможно е“, и това е така, защото в инвестиционния анализ (технически и фундаментален) няма нищо сигурно и всеки трябва да разчита основно на себе си и своите знания, а да използва различните прогнози само като помощни инструменти. И така, когато цената на подкрепа се преодолее, е време да обмислим продажбата на дадената инвестиция.

Тези 5 сигнала са само предупредителни знаци и трябва да ги използваме внимателно. Дори някой от тях да е налице, това не означава автоматично, че трябва да продаваме нашите инвестиции. Един кратък анализ ще свърши страхотна работа в тази ситуация и ще ни предпази от необмислени решения. Трябва да бъдем много предпазливи, когато продаваме, за да не се окаже, че сме се разделили с „кокошката, която снася златни яйца“. Другата крайност е да гледаме на нашите активи като на деца и да не искаме да ги продаваме, въпреки че те ни носят само загуби. Истината е някъде по средата.