6 неща, от които не трябва да спестяваме

Спестяването е един от основните принципи в умното управление на личните ни финанси. Да оптимизираме разходите за мобилни услуги, интернет, вноски по кредити и т.н. са полезни действия, които ще ни доближат до постигането на нашите финансови цели. В същото време, голямото ни желание за намаляване на разходи може да отиде твърде далеч и този навик сериозно да ни навреди. Има няколко неща, от които не трябва да спестяваме в никакъв случай и те са:

Сигурност и защита

Всичко, което притежаваме, е добре да го ценим и защитаваме по всички възможни начини, като това не е само нашето имущество и движими вещи, а най-вече здравето и живота ни. Да караме стара кола е добър начин да спестим пари, но това може да доведе до инцидент, в който да пострадаме ние или хората, които возим. Добрата поддръжка на нашия автомобил, която може да ни струва малко повече, ще ни се отплати многократно и е едно от последните неща, от които бих спестил. Да не говорим, че с това излагаме на опасност и останалите участници в движението.

Същото се отнася и за всички онези дейности, които искаме да си направим сами, за да спестим някой лев, но може да ни излязат доста скъпо. Най-елементарният пример е когато решим сами да отстраним повредата в ел. инсталацията. Освен, че може да пострадаме, некачествените поправки от непрофесионалисти могат да причинят късо съединение, което да прерасне в пожар.

Разходите, свързани с нашата сигурност и защита на здравето, живота и имуществото ни, не бива да се орязват без основателна причина, защото това може да доведе до значителни загуби и да ни отдалечи от постигането на финансовите ни цели.

Неща, които ще ни пестят време

Най-ценното нещо, което притежаваме и новата валута е времето, и трябва да го ценим. Когато решаваме да спестим от нещо, то не трябва да е за сметка на свободното ни време, което може да използваме за да увеличим паричния си поток или да се насладим на любимите си занимания. Ако вземем за пример придвижването в София, много хора предпочитат да пътуват комфортно в собствения си автомобил и да стоят в задръствания, вместо да използват метрото, което е малко по-неудобно, но ни пести доста време.

Сещам се за още нещо, което пести доста време – допълнително здравно осигуряване. Да, то дублира държавното и трябва на практика да плащаме два пъти за едни и същи услуги, но всеки, който притежава този продукт спестява доста часове в чакане пред различни кабинети в държавните болници и това е само малка част от покритието. Наистина, 250-300 лева на година не са малка сума, но ако тя ни спести десетки часове за по-продуктивни дейности, си заслужава.

Друго нещо, което много хора не разбират (или не искат да разберат) е, че когато обикаляме с часове, за да намерим нещо малко по-евтино, ние не сме спестили един или два лева, а сме изхарчили поне десет пъти повече (всеки може да си сметне часовата ставка). Разбира се, това не важи за хората, които имат доста време за губене и търсенето на промоции е тяхното забавление и тема на разговори.

Неща, които ще ни пестят пари

След времето, парите са следващото нещо, което да вземем предвид, при харченето на нашите доходи, и то не само тези, които даваме на момента, а и тези, които може да спестим в бъдеще. Когато си купуваме обувки, кои ще предпочетем – тези, които струват 50 лева и ще ги носим само няколко месеца, или тези, които струват 110 лева, но ще ги носим поне 2 години. Повечето хора избират първите, защото гледат само моментния разход, а не бъдещото спестяване. Да не говорим, че вторите ще са доста по-удобни.

Да вземем друг пример – два идентични ипотечни кредита, с еднакви условия, като има две малки разлики – таксата за разглеждане на първия е 300, а на втория – 200 лева, но месечната таксата за обслужване на сметката на първия е 1 лев, а на другия е 4 лева. Инстинктивно, повечето хора избират моментното спестяване на 100 лева, без да осъзнават, че за 30 години ще дадат близо 1,000 лева повече, ако изберат втория кредит. Изводът от тези примери е да гледаме общите разходи за целия период на използване, а не само първоначалните при покупката.

Забавления

На пръв поглед, това е нещо, от което може да спестим. Въпросът е да не стигаме до крайности, защото без забавления, живота ще е един непрекъснат низ от работа, пътуване до и от офиса, гледане на телевизия и сън. Всеки от нас има нещо, което обича да прави и му дава енергия. Това може да се разходки в планината, каране на ски, кино, театър, срещи с приятели и други. В нашия семеен бюджет всеки месец има перо „Забавления“, като обикновено успяваме да се „вмъкнем“ в определената сума.

Другото нещо, на което все още се уча, е да празнувам победите си, независимо колко малки са те. След трудна задача, сложен проект, успешно обучение, печеливша инвестиция и други подобни събития се награждавам с нещо, което обичам – най-често с време само за мен. Освен приятните моменти, тези мини-празници оказват голяма влияние върху нагласата ми – когато си помисля за бизнеса или за инвестиционната ми дейност, се сещам за отбелязването на победите и мозъка „услужливо“ забравя всички онези трудни моменти, преди постигането на целта.

Образование

Нашият свят е много по-различен от света на нашите родители. През миналия век е било достатъчно веднъж да научиш нещо и да използваш тези знания (с малко надграждане) до края на живота си. Сега не е така. Знанията, които получаваме от висшето ни образование, например, остаряват още докато учим. Наскоро прочетох статия, че най-добрите университети в света променят учебната си програма на всеки 6 месеца, за да са конкурентноспособни възпитаниците им.

Въпреки че основните принципи за икономиката и финансите, които съм придобил преди доста години, все още са в сила, много неща се промениха от тогава. Технологиите ускориха всичко, което се случва на световните финансови пазари. Информацията се движи буквално със скоростта на светлината и е в огромни количества. Това поставя пред нас нови проблеми, като този как да отсеем качествените и полезни анализи, новини и възгледи, от тези, които защитават нечии интереси или не носят никаква добавена стойност. Трябва всеки за себе си да реши този казус, за да може да вземе най-добрите финансови и инвестиционни решения.

Същото важи и за образованието като цяло – сега е пълно с всякакви курсове, академии, онлайн обучения и електронни книги. Всички те искат най-ценните ни ресурси – времето и парите ни. Не трябва да влизаме в капана на „всеядния“ ученик – непрекъснато да ходим на различни обучения и да трупаме сертификат след сертификат, само защото ще са ни „полезни“ за в бъдеще. Трябва много добре да преценим дали даден курс ще ни даде знанията и уменията, които са ни нужни. Другото нещо е дали ще приложим наученото след това или просто сме научили „нещо ново“. Добре обмислените и преценени инвестиции в образование се връщат многократно и не трябва да спестяваме от тях.

Срещи с хора

Колкото и да са полезни различните форми на образование, срещите с реални хора са безценни и не трябва да спестяваме от тях. Знам, че всеки е зает с това, което прави и трудно намира време да общува с различни професионалисти, но за мен това е инвестиция, а не разход. Ако говорим за вложения в активи, когато започвах да изграждам моето портфолио, бях прочел десетки книги по темата и бях изгледал доста онлайн видео курсове, но все още нещо ми липсваше.

Тогава започнах да ходя на различни събития, където се събираха вече опитни инвеститори и споделяха своя опит, знания и умения. На една от първите срещи се осмелих и зададох моя „глупав“ въпрос на един господин, който не говореше много, но си личеше, че е „врял и кипял“ в тази сфера. Той ме погледна над очилата си и ми даде точния отговор, който търсех. Това беше от онези „Аха!“ моменти, който променят играта. От днешна гледна точка, това кратко изречение ми спести доста месеци (дори години), като избрах точната инвестиционна стратегия, която ми донесе сравнително голяма сума като пари и натрупах безценен опит.

След този случай, винаги намирам време и средства, за да се запознавам и говоря с интересни хора от различни сфери. Те могат да ми споделят знания и опит, които са трупали в продължение на много години, за по-малко от час. Десет години срещу един час от моето време и известна сума пари – струва ли си? Разбира се. Естествено, процесът не трябва да е едностранен. На такива хора аз давам в аванс и се стремя да съм им полезен, също. Това е и моята препоръка към вас – „Дай, преди да искаш“.