7 важни въпроса за парите, които всеки трябва да си зададе

Парите са нещо, което използваме ежедневно и те определят в голяма степен качеството на нашия живот. С тях плащаме покрива над главата си, храната на масата, топлината през зимата, транспорта и всички останали блага, които използваме. След като парите са толкова важни за нас, нормално е да отделяме достатъчно време, за да ги задържим и управляваме по най-добрия начин. На практика обаче, нещата са малко по-различни. Ние отделяме много повече време да измислим начини как да ги похарчим, отколкото да ги запазим и увеличим.

След като осъзнах този интересен парадокс, аз отделям по няколко часа на месец, за да помисля по няколко основни въпроси, които определят моето финансово здраве. Колкото по-добро е то, толкова по-добро ще е финансовото ми бъдеще. Въпросите са съвсем кратки, но отговорите не винаги са толкова лесни. Въпреки това, дайте си време да помислите върху тях, а аз ви обещавам, че това упражнение ще ви донесе много дългосрочни ползи.

1. Харча ли парите си за неща, които наистина са важни за мен?

Няма как да знаеш за какво отиват парите ти, ако нямаш отчет, в който си записваш всички разходи. Преди да започна да го правя, си мислех, че голяма част от доходите ми отиват за задължителни неща, без които не мога – храна, дом, кола, топлина, вода, ток и други основни разходи. Изненадата беше голяма, когато разбрах, че над половината от заплатата ми отива за глезотийки като капучино, кафе, излизания, списания (които не чета), шоколад и други.

Освен че отиват доста пари за тези дребни на пръв поглед неща, те не подкрепят моите ценности – здравословен начин на живот и личностно развитие. Решението беше болезнено, но трябваше да го взема. Отказах се от почти всички дреболии и нездравословни храни, което намали драстично разходите ми. Следващата стъпка беше да оползотворя тези пари за наистина важните неща за мен – книги, обучения, инвестиции в бизнеса, пътувания и други.

А ти харчиш ли парите си за неща, които наистина са важни за теб?

2. Кое беше последното нещо, за което съжалявам, че го купих?

Всеки от нас е оставал разочарован и е съжалявал за дадена покупка. Неприятното чувство се засилва, когато сме дали куп пари за нещо, което няма да ни върши особена работа или не е това, което сме искали. В тези случаи, аз си задавам въпроси като „Какво беше настроението ми когато го купувах?“, „Какво ме накара да го купя?“, и „Защо сега съжалявам за покупката?“ и „Как да постъпя следващия път в подобна ситуация?“.

За себе си открих, че си купувам неща импулсивно, когато съм в лошо настроение и се надявам, че покупката ще ми го оправи поне за малко. Никога не се получава, защото след това съжалявам още повече и се чувствам още по-зле. Освен това, съм похарчил и пари, които можеше да отидат за нещо, което наистина обичам да правя.

Другата графа от неща, за които съжалявам, че съм купил са тези на промоция. Виждам че нещо е с драстично намалена цена и инстинктивно искам да го притежавам, въпреки че не ми е толкова необходимо и мога да мина и без него. В тези ситуации мозъкът е доста „услужлив“ и търси причини за покупката – „Ако не ти стои добре, ще го дадеш на някой друг“, „Все ще влезе в употреба“, „Ще ти трябва, когато правиш…“ и други. Резултатът е ненужна вещ, за която съм дал пари, които можеше да се оползотворят доста по-добре.

3. Какво ме спира да предприема действия, които ще подобрят положението ми?

Страхът е част от нашите дълбоко вкоренени чувства и той ни е служил хилядолетия, като ни е предпазвал от всякакви беди и затова сме оцелели като хора. Той е и важен инструмент за възпитание на децата и е предотвратил не една и две неприятни случки в нашето детство. При възрастните хора страхът има една основна задача – да имат сигурност в живота си и да оцелеят. Това е и една от основните функции на мозъка. На много по-задна позиция е просперитета и успеха.

Иронията в ХХI век е, че добре служилия ни хилядолетия човешки мозък, сега се явява пречка да успеем, след като сме задоволили нуждите си на базово ниво. За щастие, има начин да „излъжем“ този съвършен инструмент и той е със задаването на силни въпроси. „Защо се страхувам да предприема действие?“, „Какви пречки трябва да преодолея?“, „Какво е най-лошото нещо, което може да се случи, ако го направя?“.

Това са въпроси, които провокират търсенето на решения, а не задълбаване в миналото. Ако си зададем въпроса „Защо се провалих?“, мозъкът ни ще намери 1,000 причини за това. Но, ако въпроса е „Как да успея?“, той ще започне да търси причини и начини, за да постигнем целта си.

4. Как ще изглежда месечния ми бюджет без вноските по кредитите?

Интересен въпрос, нали? Когато за пръв път си го зададох, над 25% от доходите ми отиваха по различни видове заеми – потребителски, жилищен, овърдрафт и кредитни карти. Още по-любопитно ми стана каква част от тези кредити са лихви, които плащам всеки месец на банката. Оказа се, че над половината от месечните вноски отиват само за лихви без изобщо да се погасява основната сума.

Тези цифри още повече ме стимулираха да погася предсрочно заемите и да използвам спестените пари за по-добри цели. Когато това се случи, освен един психологически товар, който свалих от раменете си, започнах да спестявам и инвестирам много по-големи суми, което ми позволи да постигна предсрочно част от целите си. Тази ¼ част от доходите ми, която дори не виждах, се оказа достатъчна, за да гледам по-положително на живота и да си направя някои малки подаръци като дарения за нуждаещи се деца, дълго чакано пътуване и други.

5. Слушам ли правилните хора?

Както и е ставало въпрос и в други мои статии, за финанси „не питай старило, а патило“, както е казал народът. Въпреки че темата за парите обикновено е табу в разговорите, винаги ще се намери човек от нашите приятели и познати, който ще започне да ни дава съвети дали да си купим това или онова, дали има смисъл да инвестираме, дали да разчитаме на държавната пенсия или не, и много други казуси, свързани с нашите пари. Другото нещо, което правим много често е да се доверяваме на „експерти“ без да знаем какъв опит имат, дали наистина правят това, което казват, чии интереси защитават и други.

Въпросът, който трябва да си зададем е дали съветите, които получаваме са най-добрите и приложими за нашето положение или просто „всички така правят“? Слушането на талпата не винаги е най-доброто нещо, което може да направим в дадена ситуация. Още повече, обстоятелствата за всеки от нас са различни и „готовите решения“ могат да ни навредят повече, отколкото да ни помогнат.

Ако трябва да се доверим на някого за нашите пари, то нека е човек, който има нужните знания и се е запознал подробно с нашата ситуация. Дори тогава, решенията трябва да си ги вземаме ние, а не да разчитаме сляпо, че някой знае по-добре от нас кой е правилният избор.

6. Как мога да увелича доходите си?

Дори да работим само на трудов договор има начин да получаваме по-високи доходи. Кога за последно сме получили повишение на заплатата? Не беше скоро, нали? Наивно е да очакваме, че нашия работодател или прекия ни ръководител първи ще се сетят за това. Ако досега само сме „повдигали“ въпроса, най-вероятно сме получили отговор от типа „Времената са тежки. Продажбите намаляват. Сигурно ще се наложи да уволняваме хора. Когато нещата тръгнат нагоре, пак ще получиш повишение“.

Искането на повишение или увеличение на заплатата е много важен и деликатен разговор, който изисква нужната подготовка. Това, че сме добри и даваме 100% от себе си в работата, не е достатъчен аргумент, за да ни го дадат. Трябва да разберем и каква е гледната точка на човека срещу нас, какво е важно за него и при какви условия той с радост ще ни увеличи заплатата. Дори да откаже първия път, слушайте внимателно аргументите, и се подгответе за следващия рунд.

В почти всяка работа има и някакво допълнително възнаграждение, което зависи от нашите резултати. Възможно ли е от там да дойде увеличението на нашите приходи и дали допълнителните усилия и работа ще си струват – добри въпроси, върху които може за помислим. Също така, може да се насочим и към допълнителен източник на доходи, извън основната ни работа.

7. Докъде ще стигна, ако не променя настоящето си?

В една реклама се казваше, че когато променяме настоящето, променяме и бъдещето. Отговорът на този прост въпрос „Докъде ще стигна, ако не променя настоящето си?“ може да ни даде добра представа за това къде сме сега и накъде вървим. Ако постигнатите резултати от досегашните ни усилия ни удовлетворяват, няма нужда да правим нещо различно. Трябва просто да продължим със сегашния си начин на живот и изградени навици.

Но, ако искаме да постигнем нещо, което не сме постигали досега, трябва да започнем да правим това, което не сме правили досега. Толкова е просто. Ако след 10 години се виждаме в същото положение – цялата ни заплата отива за разходи, имаме кредити, разчитаме на късмета за нашето щастие, чукаме на дърво да не ни се случи нещо лошо и живо се интересуваме дали управляващите ще увеличават държавните пенсии, нещо не е наред. И сега е моментът да го осъзнаем. Късметът е хубаво нещо, но не трябва той да ни е единствения начин да живеем добре. Непрекъснатото гасене на пожари и теглене на кредити, също не е разумно решение. Сега е времето да започнем за заделяме част от дохода си и да го инвестираме, защото след 5 или 10 години може вече да е късно и да е трудно да променим бъдещето си.

Честните отговори на тези прости въпроси ще покажат къде сме сега, накъде вървим и къде искаме да стигнем в нашия живот. Отделете поне един час на месец, за да си ги задавате и ще видите как се променя вашето настояще и бъдеще.