700-годишната история на лихвите предсказва бъдещето

700-годишната история на лихвите предсказва бъдещето

700-годишната история на лихвите предсказва бъдещето

Лихвените проценти няма да спрат да падат и ще навлязат в негативна територия най-късно в средата на века. Това е поредното доказателство, че капитализмът в сегашния си вид вече не генерира икономически растеж. За да бъде обърната тенденцията, трябва да спрем да се безпокоим за дълга.

Банкерите от Флоренция - създателите на съвременните финанси - давали заеми срещу двуцифрена лихва. Лихварят Шейлок от "Венецианският търговец" на Шекспир се задоволявал с 8%. Лихвите се сринали до около 4% в началото на Първата световна война, за да достигнат днес равнище от нула, тъй като онези, които държат парите си в банка, вече не получават нищо в замяна.
Всъщност мащабът, с който кредитирането поевтинява през последните два века, е изключително впечатляващ. Лихвите, искани от Медичите, разбира се, не са били от същото естество като онези, срещу които отпускат пари в наши дни финансовите институции. И това се дължи най-вече на факта, че социалните системи на феодализма и капитализма в основата си са различни.

Отрицателни лихви в средата на века. . .

Богатството на аристократите и духовенството навремето произлизало основно от таксите, данъците и задълженията, поемани от народа и които били предимно под формата на реколтата и на реквизираните животни за ядене, военна служба и изпълнението на различни задачи.
Вековната тенденция се запазва и е безспорна, както го доказа едно задълбочено изследване, проведено от Харвардския университет. То стигна до заключение, че ще заживеем в свят на повсеместни отрицателни лихви към средата на това столетие. Тази прогноза води до много последици - не само за управлението на икономиката след Ковид-19, но също така и най-вече за бъдещето на капитализма.
Говоря за това от доста години, следвайки примера на видния американски икономист Лари Съмърс - самият той, възприел концепцията на Алвин Хансен, правейки очевидната констатация, че капитализмът в сегашния си вид вече не генерира икономически растеж. Тази "секуларна стагнация", на която сме подложени, е поддържана от демографските проблеми, анемичната производителност, спадащото образователно равнище. Тя ще се засили непреодолимо в резултат на пандемията и ще доведе до един свят на отрицателни лихвени проценти твърде вероятно още преди срока, прогнозиран от Харвардския университет.
Движещата сила е този стремеж към финансова сигурност, пренасочването на инвеститорите към от рискови активи към сигурни убежища по време на трусове, който ще бъде усетен с още по-голяма сила след здравната криза и посткоронавирусната икономическа несигурност. Той ще доведе до силен спад на доходността на държавните облигации на нашите демокрации и добре интегрирани икономики, тъй като рискът те да изпаднат в неплатежоспособност е много малък.

Примерът на Карл Маркс

Прииждането на хора, желаещи да си вложат спестяванията, и на инвеститори - не само от "третата възраст", но и такива, търсещи защита и стабилизация след безпрецедентните трусове през последните месеци - ще потопи непоправимо в непозната зона лихвите, които за добро ще се понижат под нулата. Само че как тогава да бъде променена посоката, в която се движи капитализмът - нещо, което би позволило едновременно да нараснат печалбите на тези, които инвестират в икономиката, и между другото да бъдат намалени нашите дългове?
Един визионер, Карл Маркс, обяснява теоретично спада на възвръщаемостта на капитала в дългосрочен план. Той предвижда това неизбежно постепенно намаляване на печалбите на онези, които инвестират в инструментите на труда, и следователно предугажда, че растежът на реалната икономика ще стане незначителен. Как да бъдат убедени, в наши дни, онези, които притежават капитали, да поемат по-голям риск - с други думи да пренасочат част от ликвидността, с която разполагат в изобилие, към бизнес начинания - когато доверието е изчезнало? Маркс би ни казал днес да спрем да се безпокоим за дълга и би посъветвал държавите да се научат да живеят постоянно с равнище на дълга много над 100% от брутния вътрешен продукт, за да останат стабилни.

Мишел Санти, в. "Трибюн" / БТА

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ