Балонът се надува, надувайте момчета

Много от нас си спомнят тази детска игра, в която се хващахме за ръце с нашите другарчета, въртяхме се в кръг и пеехме „Балонът се надува, надувайте, момчета, да стане на парчета“. Тя завършваше със силен вик „Пууук!“, всички клякахме и пляскахме с ръце.

В тази статия ще говорим за финансовите балони (които имат доста общи черти с тази популярна детска игра), тяхното възникване, типични признаци и има ли такива в момента.

Две истории за начало

Първата е за знаменития банкер Джей Пи Морган младши, който се спира да си излъска обувките, преди да влезе в неговия офис. „Как е на борсата?” – пита ваксаджията. – „Решил съм да си продам акциите на Дженерал Електрик и да си купя малко на Пулман. Какво ще кажете?”.

Джей Пи нищо не отговаря. Качва се в офиса и нарежда „Продавайте всичко! Щом и ваксаджиите започнаха да играят на борсата, не ни чака нищо добро”. Само след седмица – на 29 октомври 1929 година (“черният четвъртък”) пазарът рухва и това е началото на Голямата депресия.

Втората история е от България. По една от националните телевизии върви репортаж, в който се разказва как доходността на един взаимен фонд у нас е над 100% за година, и как обикновени хора теглят кредити и продават жилищата си, за да инвестират на борсата, където печалбите са огромни. Само след няколко дни дойде началото на финансовата криза в България през 2008 година.

Какво е финансов балон?

Тук икономистите и инвеститорите все още спорят какво точно е финансов балон, но той има няколко основни белега. Първият и основен е, че цените на даден актив се повишават много бързо за кратък период от време. Този ръст е съпроводен от прекален оптимизъм и спекулативно очакване, че цената ще расте вечно и ще преодолява връх след връх.

Характерно за всеки финансов балон е, че идва момент, в който търсенето намалява и накрая той накрая се пука. Настава паника и цените рязко спадат. Всеки иска да продава, но няма кой да купува. След спукването на един финансов балон е нужно време, за да се възстанови пазарът и да се положат стабилни основи за бъдещата търговия.

Финансовите балони почти винаги са съпроводени с широко медийно отразяване и достигането на информация за тях до обикновените хора. Те не са наясно с концепцията за риск и доходност, и водени от своята алчност, страх (да не се свърши „промоцията“) и незнание, започват да купуват от този „ценен“ актив. Общата еуфория замъглява трезвата им преценка и те забравят, че всяко начало си има и край. Когато и хората с ниска финансова култура „инвестират“ в това голямо „нещо“, търсенето намалява и онова „Пуууук!“ е близо. (продължава на следващата страница)

Балоните в историята

Първият финансов балон в историята се е случил през 17 век в Холандия и е свързан с …лалета, разбира се. Манията започнала през 1634 година и продължила цели 3 години. Първоначално луковици на това растение се купували само от богатите хора, но скоро след това всички социални прослойки се включват в масовата истерия. Цената достига еквивалента на десетки хиляди долари днешни пари и има спекуланти, които са спечелили солидни суми от този балон. Скоро след това, цената се срива и разорява всички „трейдъри“, а холандската икономика изпада в рецесия, от която не може да се възстанови дълго време.

Един от най-известните финансови балони са акциите на компанията SouthSea, която е създадена в Англия за търговия с Южна Америка.Слуховете, които се разпространяват от хора близки до ръководството на компанията, водят до драстично повишаване на цените на нейните акции. Скоро балонът се пука и вложителите са разорени. Сред тях са много известни хора като сър Исак Нютон, който по този повод ще произнесе знаменитата си фраза, че „може правилно да изчислява движението на небесните тела, но не и лудостта на хората“. Освен това, до края на живота му той забранява да се споменават думите „Южно море“ в негово присъствие.

Дот.ком балонът е един от последните. Той продължава от 1997 година до 2000 година и е свързан с бурния растеж на интернет компаниите през този период. Развитието на информационните технологии, увеличаващия се брой на хората, които имат достъп до световната мрежа и всеобщия оптимизъм, изстрелват акциите на малки „гаражни“ компании с няколко служители до невиждани върхове.

В някои от тях (като pets.com) са вложени над 300 милиона долара, като се разчита само на потенциала на компанията, без да се отчитат реалните финансови данни. И този балон се пука през 2000 – 2001 година, като много хора губят спестяванията си. В интерес на истината, има и компании, които се възстановяват от този спад. Цените на акциите на Amazon падатот 107 на 7 долара, носега са близо 1000 долара за акция.

Финансовите балони у нас

Въпреки кратката ни история на свободно пазарно стопанство след 1989 година, и в България преживяхме един голям имотен балон от 2004 до 2008 година. По това време работех в една от банките у нас, и съм пряк свидетел на масовата истерия за покупка на жилища в София. Идваха хора с ниски доходи, които купуваха апартаменти за над 100,000 евро, като бяха убедени, че цените ще вървят нагоре още много дълго време, и ако не купят сега, хубавите имоти ще се свършат.

По всички медии брокери и банкери коментираха, че най-добрият момент за покупка на жилище за лично ползване или инвестиция, е дошъл. Навсякъде цареше оптимизъм и хората разчитаха, че освен цените на имотите, и заплатите им ще се увеличават драстично през следващите години. И тогава се появиха леки пукнатини, последвани от едно мощно „Пууук!“.

Аз знаех, че този растеж няма да продължава вечно. Въпреки че някои брокери на недвижими имоти „прогнозираха“, че цената на квадратен метър жилищна площ в София ще стане поне 5000 евро, в това нямаше икономическа логика. Ако не открият огромни залежи от нефт или злато в България, цените на имотите в нашата столица, никога няма да достигнат цените в Париж, Лондон, Будапеща и дори Букурещ. Ако се сравняваме с Румъния, това е страна с над 20 милиона население, което е почти 3 пъти по-голям пазар от българския. Да не говорим за държави като Чехия, граничещи с огромни и платежоспособни страни като Германия и Австрия.

Как да разпознаем един финансов балон?

Както видяхме, една от основните съставки на надуващия се балон (освен рязкото повишаване на цената) е широкото медийно отразяване и манията, която се създава около него. Другото нещо, за което да внимаваме е спекулативния елемент. Всеки актив има способността да генерира бъдещ паричен поток и той до голяма степен определя и сегашната му цена. Ако сравним два имота, например, като първият ще ни носи 500 лева наем на месец, а вторият 700 лева, кой ще е по-скъп в момента? Вторият, разбира се, защото той ще ни генерира повече приходи в бъдеще. При финансовите балони, или изобщо няма бъдещи приходи и се разчита само на капиталова печалба (т.е. от бързото увеличение на цената), или паричните потоци са силно надценени.

Кандидати за надуващи се балони

Има няколко актива, които ако продължат да растат със същите темпове, без да имат устойчива икономическа основа, скоро ще достигнат до етапа, в който всички вложители ще пият по една студена вода и ще пляскат с ръце, както в онази детска игра.

Недвижимите имоти в София – има черти на този пазар, който много напомнят ситуацията от преди десетина години, дори положението е по-лошо. Сега се купуват апартаменти дори преди издаването на разрешение за строеж, на една гола поляна. Това означава, че купувачите поемат огромен риск. Те обаче, нямат друг избор, защото ако изчакат още малко, не остават свободни жилища в новостроящите се сгради. Лихвите по кредитите са на исторически ниски нива и всеки ден чуваме от брокери и банкери как сега е най-подходящият момент за покупка на имот.

Bitcoin – това е една от първите криптовалути, която преживява истински бум през последните месеци. Цената ѝ само за няколко месеца достигна от 1,000 долара до 2,600 долара за 1 btc, и продължава да расте. Самата дума „биткойн“ е една от най-търсените думи в интернет търсачките. Дори хора, които не разбират тази платежна система, започнаха да инвестират в нея и така да надуват цената на тази виртуална валута, като интересите са им чисто спекулативни, а не за разплащане, например.

„Еднорозите“ – това са тези нови технологични компании, които имат пазарна капитализация от над 1 милиард долара. Те са наречени така, защото се считаха за доста рядко явление. Този клуб обаче, стана доста пренаселен след 2015 година. Дано крахът на компании като Twitter, които не могат да намерят устойчив бизнес модел и да монетизират милионите си потребители, да доведе до спадане на балона, който продължава да се надува с голяма сила и скоро ще стигне до момента на пукането си.

Според вас, има ли други финансови балони, които се надуват бързо в момента?