България е богата страна, в която живеят бедни хора

Миналата седмица говорих с приятел, който от много години живее в САЩ и се връща в България за по няколко седмици в годината. Темата се завъртя около богатството и тогава той ми каза „България е богата държава, в която живеят бедни хора“. И под „бедни“ нямаше предвид финансово.

Колкото и да не искаме да повярваме, пари могат да се изкарват по хиляди начини. Дори да знаем само един - като работим някъде, пак възможностите ни за растеж са много. Има достатъчно сектори в България, които предлагат заплати като на Запад, като дори нетната сума може и да е по-голяма, защото у нас данъците и осигуровките са ниски, докато в развитите страни държавата прибира близо половината от доходите на работещите. Ако не ни харесва в дадена фирма или получаваме по-ниска заплата в нея, винаги може да отидем на друго място. Качествени професионалисти се търсят почти във всички сектори на икономиката. 

Новите технологии ни дават много възможности да стартираме и управляваме международен бизнес от дома ни. За реалните бизнеси също има пазар. Всеки ден се отварят нови пекарни,

сладкарници, шивашки ателиета за дрехи по поръчка и уютни кафенета. Вътрешното потребление се увеличава и то ще играе все по-голяма роля за развитието на икономиката в България.

И ако парите, които може да спечелим са почти неограничени, то има един ресурс, който е фиксиран и всички имаме по еднакво количество от него – времето. Всеки от нас има по 24 часа в денонощието и дали ще е успешен, богат или вечно няма да му стигат парите, зависи от това как използва този ресурс, защото пари може да изкараме, но не може да си купим повече време (за съжаление).

Много често не се замисляме как използваме този ограничен ресурс. У нас има хиляди хора, които са на максимата, че „аз ги лъжа, че работя, а те ме лъжат, че ми плащат“. И това се случва не само в малки фирми, където дават по-ниски заплати. Виждал съм с очите си в голяма международна компания с доста високи възнаграждения, колеги по цял ден да гледат забавни клипчета в YouTube и да имитират дейност. Фирмата може и да не усети тази „кражба“ на време, но тези хора са пропилели стотици часове от своя живот в правене на нищо.

Ами колко време губим когато се опитваме да свършим всичко сами, вместо да делегираме или да използваме външни услуги. Признавам си, че когато стартирах моя бизнес исках сам да правя

всичко – от продажбите, през маркетинга до издаването на фактури. Не мога да кажа, че това време беше загубено, но щях да постигна по-големи резултати, ако бях се фокусирал върху развитието на бизнеса, а не върху оперативна работа, която може да я свърши някой друг за по-малко пари.

Свободното ни време също не го използваме по ефективен начин. Гледането на телевизия и лежането на дивана може да имат някакъв положителен ефект, но той е минимален в сравнение с доста по-ползотворни дейности като четене на качествена литература, посещаване на курсове или дори разходка сред природата.

България е много богата държава, защото има в изобилие от този ресурс и може да си позволи да разхищава времето на своите служители и граждани. Да започнем с придвижването в големите градове. В София отнема около 40 минути в най-добрия случай, за да стигнем до работата си с кола и като сложим времето за паркиране (ако има паркоместа, разбира се), то на ден ни отиват около 2 часа за тази дейност. В доста по-големи градове положението е значително по-добро. За щастие, с пускането на новите линии и метростанции, метрото съкращава драстично времето за пътуване до и от работа.

Държавни и общински предприятия също не ценят особено нашето време. „Смяната на водомера ще стане на 1 септември между 9.00 и 16.00 часа“. И аз трябва да си взема един ден отпуск, за да чакам хората от ВиК. Отчитането на водомери и топломери също са в работно време и ще ми трябват поне няколко часа, за да стигна до вкъщи и след това да се върна на работа. Ако трябва да

си сменим някакъв документ като лична карта или шофьорска книжка, трябва отново да си планираме поне един работен ден.

Декларирането и плащането на данъци е не по-малко времеемка дейност. Доскоро плащането на местни данъци за имоти ставаше в общината, където се намира съответния имот. Представете си, че имаме няколко наследствени имота във всички краища на България. Ще ни трябват минимум една седмица, за да обиколим всички общини.

Шампион по пилеене на време е нашето „безплатно“ здравеопазване. Пращането от кабинет на кабинет, чакането на опашки пред GP-то, отиването на място за получаването на резултати от изследвания и още доста подобни дейности се равняват на доста загубени часове.

Всички тези стотици хиляди загубени часове на година се равняват и на значителна сума загубени пари. Ако те бяха се материализирали, всички ние щяхме да живеем доста по-добре.

Но, да оставим настрана времето, което може да ни спести държавата и да се концентрираме в нещата, които са под нашия непосредствен контрол. Какво може да направим, за да оползотворяваме максимално нашето време и да не пилеем с лека ръка този безценен и ограничен ресурс?

 Ще ви споделя как аз управлявам времето си, за да постигам максимални резултати.

1.Планирам времето си, толкова внимателно, колкото и парите си

Имам онлайн календар, в който си записвам основните задачи и срещи за през деня, като се старая да го правя в началото на всяка нова седмица. Всеки ден имам „To do“ списък (колко е ефективен този метод е отделна тема), в който слагам всички неща, които трябва да свърша. Свободното ми време също донякъде е планирано. Създал съм определени навици, които изпълнявам всеки ден по едно и също време, като четене на книги, тренировки вкъщи, време за дъщеря ми и други.

2.Ограничавам времето си в социалните мрежи (не толкова успешно)

Социалните мрежи са голям източник на загубено време. Докато преглеждаме снимките на приятелите ни от морето, лайкваме поредния медал от олимпиадата по математика или гледаме клипчето с това сладко коте, са минали няколко часа. А какво полезно научихме за това време? Не много, нали?

Преди прекарвах поне по 4-5 часа на ден във Facebook, като сега съм ги намалил на 2-3 часа. Промяната е по-скоро в начина, по който използвам тази социална мрежа. Абонирал съм се за страниците на онлайн медии (задължително добавете списание Мениджър) и това се превърна в канала ми за новите неща в областите, в които имам интереси – пари, инвестиции, бизнес и други. Чета постовете и гледам видеа на хора, които ме вдъхновяват и научавам нови неща от тях.

3.Почти не гледам телевизия

Превключвам по каналите, заглеждам се в някакъв научнопопулярен филм за пустинята Сахара, гледам новините, да чуя и прогнозата за времето, следва спорта, не пропускам и онзи сериал, през това време е започнал и мача… И времето си минава. Преди около година и половина се замислих какво ми дава телевизията. Мога ли да науча новините, ако не ги гледам по телевизията? Разбира се. Освен това, над 95% от всички новини са отрицателни за събития и хора, които не познавам и не ме засягат лично. Времето и спорта научавам за 2-3 минути от някой сайт, а сериала мога да го гледам и онлайн в удобно за мен време. Сега съм ограничил телевизията само до наистина важни събития – мачове на национални отбори, 1-2 сериала и предавания, които ме

интересуват.

4.Плащам онлайн всичко, което мога

Чакането на опашки на гишета в банката, в кабелния оператор, във Вик, в Топлофикация и на още много маста, ми отнемаха страшно много време, което не може да се компенсира от „сладките разговори“ за внуците с пенсионерите, за които това се равнява на социалните мрежи за нас. Сега имам интернет банкиране за всяка една банкова сметка и плащам онлайн всички продукти и услуги, които мога. Освен, че това ми пести време, спестявам и пари, защото обикновено онлайн транзакциите са по-евтини от стандартните.

5.Научих се да казвам „Не“

Когато си служител (независимо къде и на какъв пост), е много трудно да отказваш, независимо дали на някой шеф или на колега от съседния отдел. Просто така е прието. А и това се приема като отказ да свършиш някаква работа, което веднага се отразява върху размера на годишния бонус или шансовете ни за повишение. Като начинаещ предприемач също не отказвах да се срещам с разни хора, които ми губеха времето. Резултатът беше нулев, дори отрицателен.

Тези на пръв поглед леки задачи и кратки срещи могат да ни загубят страшно много време и по-важното – да отклонят фокуса ни от важните неща. И накрая, вместо да имаме готов продукт, имаме

оправдания, че хората са ни прекъсвали с техните проблеми.

Сега съм доста по-внимателен как и с кого прекарвам времето си. Въпреки, че правя над 95% от нещата напълно безплатно, всички те подкрепят основната ми мисия, а именно хората в България да живеят по-добре. Когато някой ме помоли за среща или да „направим един съвместен проект“, не казвам инстинктивно „Да, защо не“ както преди, а отлагам решението с поне 24 часа, в които да помисля какъв ще е резултатът за мен от този проект или тази среща, като не става въпрос само за материален интерес. Един час с успешен човек е много по-ценен, отколкото спечелването на някаква сума.

А какви са твоите начини да пестиш най-ценния си ресурс – времето?