Богатият Север харчи нашироко в надпреварата за икономическо възстановяване в Европа

След като пандемията от коронавирус превзе живота, всички идеи за въвеждане на нови мерки за икономии в Европа останаха на заден план, а всички страни започнаха надпревара за излизане от рецесията и връщането към някакво подобие на нормалност, пише Ройтерс.

Макар че средствата, отделени за тази цел, са в размер на трилиони долари, те не покриват дълбоките национални различия по отношение на количеството и типа предлагана помощ.

Иначе казано, богатият Север има възможността да подкрепи икономиката си с пари, които по-късно няма да трябва да връща, докато по-бедният Юг разчита на краткосрочни мерки като заеми и временно данъчни отстъпки.

Безспорно целта на възстановителния фонд в размер от 750 млрд. евро е да изглади тези различия и да гарантира, че неравенството в богатството няма да се разшири. Тези средства обаче ще станат достъпни едва догодина, като тяхното усвояване ще отнеме още повече време. Дотогава националните различия ще останат на преден план.

Базираният в Брюксел мозъчен тръст „Брюгел” изчислява общата сума на пряката, невъзвръщаема подкрепа, която Германия има възможност да предложи на компаниите и гражданите си, на 8,3% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е сравнимо с отделената помощ САЩ, която се равнява на 9,1% от БВП на страната.

В германския пакет влизат 100 млрд. евро за рекапитализация и покупка на дялове в компании, които изпитват затруднения заради коронавируса, 23,5 млрд. подкрепа за заплати на работници с намалено работно време и 18 млрд. преки грантове към малки бизнеси, които са най-тежко засегнати от пандемията.

За сравнение, възможностите на страните, които бяха в центъра на дълговата криза през 2009 г., са делеч по-скромни. Португалската пряка помощ е само 2,5% от БВП, гръцката – 3,1%, испанската – 3,7%, а италианската – 3,4%.

Рим предложи мораториум върху погасяването на заемите и ипотеките на стойност над 220 млрд. евро за малките компании, но ако не бъдат предприети нови мерки, в края на януари погасяването ще трябва да бъде подновено.

Мадрид е изправен пред сходна дилема. Испанското правителство подкрепи кредитиране на компании на стойност 140 милиарда евро, а банките договориха гратисен период с компании за връщането на заеми. С изтичането на този период обаче нарастват притесненията от вълна от фалити, като Мадрид търси начини за предлагане на повече помощ.

Новините за по-силното от очакваното възстановяване на икономиката на Еврозоната през третото тримесечие разкриват само част от реалната картина, тъй като резултатите са за периода преди новия бум на заразените с коронавирус през октомври и последвалото въвеждане на строги карантинни мерки в редица европейски страни. Докато повечето страни все още предлагат програми за подкрепа на фирмите и запазване на работните места, това не може да продължи вечно, като много анализатори се притесняват, че най-лошото тепърва предстои.