Бюджет’2022: Гордост и предразсъдъци

Бюджетната рамка и средносрочната бюджетна прогноза за 2022-2024, представени от финансовия министър Асен Василев през миналата седмица, показа голямата амбиция на кабинета на Кирил Петков да се справи с кризата и същевременно да удовлетвори предизборните обещания на коалиционните партньори. Заложените параметри в бюджета – 143 млрд. лв. БВП, икономически растеж от 4.8%, приходи от 57.2 млрд. лв. и разходи за 63.1 млрд. лв., дефицит от 5.9 млрд. лв., капиталови разходи за 8.3 млрд. лв., минимална работна заплата 710 лв. и пр., са подчинени на три основни цели – нарастване на капиталовите инвестиции, на инвестициите в хората, социална справедливост и еднакъв стандарт на живот, обяви Финансист №1. Каква година вещае той и ще изпълни ли целите си? Представяме ви гледните точки на трима икономисти и финансисти.

Владислав Панев, депутат от „Демократична България”, член на ПК по бюджет и финанси:

Големият буфер са капиталовите разходи

Бюджетът изглежда скроен според коалиционното споразумение. Ние, от „Демократична България”, считаме, че планираният дефицит е твърде голям, според БСП – твърде малък, но в крайна сметка е такъв че да гарантира дори леко повишение на реалните доходи (след инфлация) на голяма част от хората на бюджетна издръжка. Големият буфер са капиталовите разходи, които според мен трудно ще бъдат изпълнени. Ако това се случи, ще позволи свиване на дефицита. Проблемът с него е, че и без това инфлацията се движи към рекордни нива от кризата през 2008 г. досега и колкото повече харчи държавата, това усилва ефекта от външните шокове. Затова моите предпочитания са за по-смело овладяване на разходите до нива под 40% от БВП. Предполагам, че в дискусиите в парламента ще има корекции. Особено спорен е моментът с максималния осигурителен доход. Но както казва финансовият министър Асен Василев, към средата на годината очакваме и актуализация, което е нормално предвид бързо променящата се обстановка.

***

Любомир Дацов, бивш заместник финансов министър, член на Фискалния съвет:

Заиграването с дефицита – ненужно и опасно

Трудно мога да преценя дали Бюджет 2022 ще изпълни целите, които финансовият министър обяви – нарастване на капиталовите инвестиции, на инвестициите в хората, социална справедливост и еднакъв стандарт на живот. Реализирането им зависи от капацитета на държавната администрация, политическите ангажименти, реалните ресурси и съществуващата практика. Да вземем пример със заложените 8.3 млрд. лв. за капиталови разходи за тази година. Ако се върнем 20 години назад, дори и в най-добрите времена с прилагането на различни бюджетни „трикове” и „иновации”, изпълнението стандартно е било между 3 и 4 млрд. лв. – 60-80% спрямо заложените суми. Затова нормално е да се съмнявам, че обявеното може да бъде изпълнено. Тези разходи тепърва трябва да бъдат планирани, а първият месец на годината вече изтича. В този смисъл някои от нещата, заложени в бюджета, са по-скоро политически заявки, отколкото реално изпълними цели. Предстои да видим. Всичко е въпрос на политики, на сценарий, на знания и на ангажимент на правителството да извърши реални реформи. Всички знаем ,че администрацията е доста нерационална система и обръщането на посоката няма да е лесно. Трябва да знаеш как да го направи, а много от хората от висшия ешелон нямат опита и ще им трябва време да научат как работи държавният механизъм.

Макар и виртуални бюджетните показатели влияят върху икономиката и от там върху живота на всеки един от нас. Бюджетният дефицит е основният параметър макроикономическата политика и трябва да е в синхрон с това накъде върви икономиката. Има едно основно правило: ако посоката е нагоре – спестяваме или поне запазваме баланса, когато посоката е надолу, се формират дефицити, заради плащания по социални програми и за стабилизиране на икономиката. Не е нужно да си специалист, за да разбереш, че има нещо сбъркано в предложения 5.9 млрд. лв. дефицит. Или стратегията е да се играе „ва банк”. Опитът показва, че много малко страни са спечелили от такъв хазартен тип поведение за стимулиране на по-висок икономически растеж. В този смисъл моята оценка е по-скоро негативна. Ако растежът действително е 4-5%, превишението на бюджета не бива да е повече от 1-2% от БВП. Мисля, че това е погрешна политика, диаметрално противоположна на условията от Европа. Играта е ненужна и опасна, а и не виждам добавена стойност от такъв вид политика. Най-големият недостатък на политиката на дефицити е, че рано или късно ще доведе до повече дългове или до увеличаване на данъците.

***

Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика:

Опит да се управлява криза, а не подкрепа за растежа

Спорно е какво се има предвид „промяна в траекторията на икономическия растеж”. Всички прогнози показват, че растежът в България през 2022 г. ще бъде над 4% (близо 5%,според прогнозата на Финансовото министерство), което е най-силният ръст в последните 10 години и гледайки напред в средносрочен план. Този ръст е дело на частната икономика, която се възстанови от удара на кризата през 2020 г. и вече направи прехода от възстановяване към растеж. Не бюджетът носи икономическия растеж.

В същото време е факт, че политическите неразбории през 2021 г. забавиха публични инвестиции, в т.ч. нямаме одобрен и не получихме аванс по Националния план за възстановяване и устойчивост, което донякъде ограничи растежа у нас и той остана под средните нива в Европа. През 2022 г. и въобще в следващите години публичните инвестиции, в т.ч. финансирани по Плана, ще бъдат солидни, което ще покачи и растежа. Всичко това беше до голяма степен очаквано още преди да видим проект на бюджета.

Големият въпрос за траекторията на растежа е не дали през 2022 г. ще имаме 4 или 5% ръст на икономиката, а дали в средносрочен план ще можем да догонваме Европа. Ако сега сме на 55% от средноевропейските нива на доходи, то можем ли в период от 10 години да достигнем 75-80%? Нещо, което други страни – например Естония и Словакия, са постигали. И нещо, което ние никога в историята си не сме постигали. Този въпрос трудно намира отговор в предложения бюджет, който все още изглежда се опитва да управлява кризи, а не да подкрепи растежа.

Допирни точки винаги има с Алтернативния бюджет, който по традиция ИПИ представя, най-малкото в поддържането на някаква макроикономическа стабилност. Ние обаче сме много по-строги по отношение на бюджетното салдо и се стремим да елиминираме дефицита в годините на растеж. Нещо, което не виждаме в държавния бюджет. Друга голяма разлика е, че ние правим всичко възможно да бягаме от мерки за компенсиране на бизнеса – особено за заетост, което имаше логика през 2020 г., но днес е лишено от съдържание. Спирането на компенсациите позволява да се търсят други мерки за подкрепа на инвестициите и доходите, като нулев данък за реинвестираната печалба или по-ниската осигурителна тежест. Това са мерки, които автоматично стимулират растежа и дават повече разполагаем доход. Точно такива мерки ни липсват, за да влезем в траекторията на успешните страни в ЦИЕ.

По темата работи Светлана Тодорова-Ваташка