Човекът, който може да поведе Европа след Меркел

Резултатите от парламентарните избори в Германия са налице и носят яснота поне в един план – времето на Меркел свърши, пише Андреас Клут за Блумбърг.

Най-вероятно ще отминат няколко седмици, а може би и месеци, преди да разберем кой ще бъде следващият канцлер на страната, докато различните партии водят преговори за създаване на управляваща коалиция. В това време оттеглящата се от канцлерския пост Ангела Меркел ще продължи да изпълнява функциите си служебно, но реалната власт вече няма да е в ръцете й. Това означава, че Европейският съюз ще е загубил фактическия си лидер за последното десетилетие и половина. Кой би могъл да я замести?

Един от начините да се даде отговор на този въпрос е като вземем пример от древните римляни. Според тях доброто лидерство представлява пресечната точка на три качества - potestas, auctoritas и gravitas. За своите 16 години на власт Меркел определено може да се похвали и с трите.

Под potestas римляните са имали предвид всички правомощия, които произтичат от позициите на власт. Иначе казано, това са възможностите на Меркел в позицията й на канцлер на Германия. Autocratis, от друга страна, е способността на хората да влияят на другите, дори чрез неформални средства. Gravitas е качеството, на което липсват ясно дефинирани рамки, като то може да се разглежда като аналог на авторитет. Gravitas е аурата, която Меркел носи със себе си, когато се повява на заседание в Брюксел и всички присъстващи насочват вниманието си към нея.

Ако търсим пресечната точка на тези качества, то на практика елиминираме всички бюрократи от Брюксел, включително председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Двамата имат ограничена potestas (власт) и никаква auctoritas или gravitas.

Разбира се, човекът, който вече вдига ръка от трибуните, е френският президент Еманюел Маркон. Ако питате него, той е истинският лидер на Европа още от началото на мандата си като френски държавен глава. Именно той е човекът, който носи знамето на европейския „суверенитет“ и „автономност“. Като държавен глава на най-силната войска в ЕС и единствената ядрена сила в блока, той има определено може да се похвали с potestas.

За да бъде Макрон лидер на Европа обаче самите европейци трябва да кажат, че го считат за такъв. А в момента това не е така. Скорошно прочуване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) сред 12 страни членки на ЕС показва, че повечето европейци са скептични относно способността на Макрон да замести Меркел като регионален лидер.

На въпрос за кой биха гласували, ако съществуваха избори за европейски президент, 41% от анкетираните са казали, че биха подкрепили Меркел. Само14% биха дали гласа си за Макрон, а 45% са казали, че не знаят или че не биха взели участие в подобрен вот.

В по-голямата част от Европа действията на Маркон се разглеждат като опит за налагане на френските интереси, или на неговите собствени. Поведението му след провала на сделката за доставка на френски подводници на Австралия, след като страната предпочете нов алианс със САЩ и Великобритания, е поредното доказателство за това. Той също така е изправен пред нови избори напролет, които определено може да изгуби. Неговите auctoritas и gravitas не са толкова силни, колкото му се иска.

Това ни оставя с един реален кандидат – италианския премиер Марио Драги, който пое управлението на държавата по-рано тази година. Обикновено властта, произтичаща от тази позиция, е ограничена. Хората, които я заемат, не се задържат особено дълго на власт – Италия премина през 8 премиера в периода, в който Меркел бе на власт в Германия. Освен това през последните години Италия не е в особено добро политическо и икономическо състояние – голям дълг, икономическа стагнация и липса на реформи.

Всичко обаче се промени с встъпването в длъжност на Драги. Уважаван в почти всички кръгове на италианската политика, той успя да спаси ваксинационната кампания на страната и да се захване с един от най-наложителните и трудни за разрешаване проблеми в Италия – неефективността на съдебната система.

Това, което носи на Драги толкова много autocratis (влияние), е отчасти неговият технократичен и дипломатически маниер, който напомня на този на Меркел - и двамата очевидно държат егото си здраво под контрол. Важна роля обаче играе и предишната му кариера. Като президент на Европейската централна банка Драги направи повече от който и да е било друг за еврозоната, когато през 2012 г. заяви, че ще направи „каквото е необходимо“, за да спаси единната валута. Когато една фраза е достатъчна, за да успокои пазарите, говорим за сериозен gravitas.

След като пое премиерския пост Драги успя да осигури на Италия най-големия дял от възстановителния фонд на ЕС и го подсили с допълнителни средства под формата на най- широкомащабната фискална инжекция в Европа. По всичко личи, че неговия вече се отплаща – възстановяването на Италия е сред най-динамичните в Европа. Драги може да бъде описан дори като анти-Меркел, тъй като той е привърженик на по-мощната фискална политика и по-тясната финансова интеграция на европейско ниво, докато германския канцлер залагаше най-вече на политиките на строги икономии.

Историята на Италия обаче показва, че няма никакви гаранции, че неговата управляваща коалиция ще се задържи на власт. Съществува и риск Драги да заеме поста на президент на Италия, която ще ограничи прякото му въздействие върху политиките в страната. Въпреки всичко това, към днешна дата Марио Драги е единственият европейски лидер, който може да влезе в обувките на Меркел. Той може да обедини ЕС, както правеше тя, но и да му помогне да продължи напред, нещо, с което Меркел не може да се похвали.