Дълговото предизвикателство пред Еврозоната

Докато Еврозоната започва бавно да излиза от дълбините на пандемичната рецесия, Европейската централна банка е изправена пред предизвикателството да постигне баланс между подкрепата за задлъжнелите правителства и запазването на кредиторите на своя страна, пише Ройтерс.

Насърчени от мащабната програма за купуване на облигации на ЕЦБ и свръх ниски лихвени проценти, националните правителства поеха куп нови заеми, за да овладеят икономическите щети от пандемията. В резултат на това съотношението на държавния дълг към брутният вътрешен продукт(БВП) в Еврозоната достигна 102%.

Тъй като икономическото възстановяване в Еврозоната изостава от това в Съединените щати или Азия, страните от региона на единната валута няма в скоро време да се спасят от дълга чрез бърз растеж или скок на цените.

Въпреки това управителят на германската централна банка (Бундесбанк) Йенс Вайдман даде ясно да се разбере, че очаква паричната политика на ЕЦБ да се нормализира при възстановяване на инфлацията.

Това означава, че президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард и нейните колеги ще трябва да постигнат труден баланс между осигуряване на лесни кредити за задлъжнелите кредитополучатели като Италия без същевременно с това да загубят подкрепата на страните кредитори.

„Смятам, че ЕЦБ е в капан“, коментира Фридрих Хейнеман от института за икономически изследвания ZEW.

„Някои силно задлъжнели страни не могат да се справят с натоварването сами. Големият проблем в случая е италианският дълг“, коментира той, като добави, че коефициентът на дълга на Италия спрямо БВП е достигнал 154%.

В интервю за Ройтерс от миналата година, главният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн отхвърля идеята, че възможностите за промяна в политиката на финансовата институция са ограничени. Той заяви, че е уверен, че банката може да прекрати програмата си за купуване на облигации, когато инфлация го позволи.

Малко вероятно е обаче това да се случи скоро.

Японският подход

ЕЦБ купува държавни облигации от шест години в опит да генерира достатъчно активност, за да постигне целта си за инфлация от малко под 2%. Към този момент обаче няма сигнали за стабилно завръщане на по-високите нива на инфлация на континента.

Това се дължи както на последиците от пандемията, която унищожи милиони работни места, така и на структурни фактори, които ограничават ръста на цените, включително застаряващото население, технологичния прогрес и конкурентоспособността на световните продуктови пазари.

Дори инфлацията да достигне 2%, Лагард може да застане на позицията, че ЕЦБ може да позволи на инфлацията да напредне още повече, имайки предвид факта, че през последното десетилетие тя бе далеч под целевата стойност.

Този аргумент, заимстван от Федералният резерв на САЩ, е част от текущият анализ на политиката на ЕЦБ.

Той може да даде на Лагард оправдание да остави лихвите ниски и дори да продължи програмата за изкупване на облигации, следвайки примера на Японската централна банка.

„Това е японският начин за справяне с проблема.“, казва Филип Ворндран, стратег в компанията за управление на фондове Flossbach von Storch. „Една държава може да поддържа нулева лихва вечно, стига хората да не загубят доверие в парите“, добавя той.

Изкупуване на облигации

Досега ЕЦБ е закупила държавен дълг на стойност 3 трлн. евро, като финансовата институция е поела ангажимента да продължи да продължи тази си дейност, докато на приключи кризата с коронавируса.

Засега Лагард не е изправена пред проблеми от типа на тези, с които трябваше да се справи нейният предшественик, и по-конкретно продължителният съдебен спор с германски скептици относно законността на покупките на облигации, който бе разрешен миналия май.

Европейският съюз най-накрая постигна напредък във фискалната политика, след като договори емитирането на общ дълг, с който да бъде финансиран възстановителния фонд в размер на 750 млрд. евро. Това дава възможност на ЕЦБ да купува повече облигации и намалява натиска върху някои от по-слабите в икономически аспект членове на блока.

По-рано бившият финансов министър на Италия Роберто Гуалтиери се ангажира с връщането на коефициентът на дълга на Италия спрямо БВП на нивата от миналата година до 2030 г. Назначаването на бившият управител на ЕЦБ Марио Драги за премиер на Италия също дава надежда на инвеститорите, че южната страна ще предприеме нужните реформи, за да стимулира растежа си.

Все още е рано да се каже дали нарастващата планина от дългове в Еврозоната ще се превърне в тема на дискусия по време на предстоящите през септември парламентарни избори в Германия, но засега източници от управляващия Християндемократически съюз казват, че няма да засягат политиката на ЕЦБ.

Кристин Лагард обаче трябва да свърши още доста работа, за да може да убеди всички в правотата на политиката на ЕЦБ.

Освен Вайдман и другите ястреби от Управителния съвет на ЕЦБ, ниските лихви дразнят и спестовниците, които страдат от ниска възвращаемост на инвестициите с фиксиран доход и скок на цените на имотите.

По ирония на съдбата, завишените цени на активите правят затягането на политиката на ЕЦБ още по-трудно, тъй като то би предизвикало сериозно сътресение на пазарите.

Този фактор и негласната необходимост да бъдат подкрепяни правителствата в справянето с дълговете, известна като „фискална доминация“, означава, че ЕЦБ няма друг избор, освен да държи паричните кранчета отворени в обозримото бъдеще.