ЕЦБ остава самотна в паричната си политика

След като тази седмица централните банки на САЩ и Обединеното кралство изразиха сериозно безпокойство относно високата инфлация, залагащата на продължителни стимули Еврозона и някои нейни съседи изглеждат по-самотни от всякога, пишат Крейг Стърлинг и Катерин Босли за Блумбърг.

Тази седмица станахме свидетели на колективно пренасочване на вниманието от проблемите с растежа вследствие на пандемията върху риска от нарастващите цени, като Федералният резерв на САЩ заговори за скорошно свиване на програмата за изкупуване на облигации, а Английската централна банка намекна за повишаване на лихвите по-рано от очакваното. Още пет централни банки по света също дадоха индикации, че скоро може да вдигнат лихвите.

Тези развития са в пълен контраст с политиката на Европейската централна банка, чиито членове продължават да поставят акцент върху подкрепата на крехкото икономическо възстановяване, а не на инфлацията. Те положиха много усилия, за да уверят пазарите, че обявеното по-рано този месец забавяне на темпото на изкупуване на активи в рамките на пандемичната програма за спешни покупки не е свиване от типа, който подготвя Федералния резерв на САЩ.

Тази ключова седмица може да зададе тона на финансовите пазари през идните месеци. До декември Фед може вече да е започнал да намалява подкрепата за икономиката и да гледа към вдигане на лихвите. По това време в еврозоната също ще започнат да се водят дискусии за начина, по който трябва да се развие програмата за стимулиране на икономиката, като вероятният резултат ще бъде нова схема за изкупуване на облигации, която да се бори с ендемичните икономически проблеми на региона..

„ЕЦБ очаква, че проблемите, които съществуваха преди пандемията, ще продължат да съществуват и след нея, така че централната банка ще бъде много по-внимателна с премахването на стимулите“, коментира Невил Хил, главен икономист за Европа на Credit Suisse Group AG в Лондон. „В ЕЦБ този процес ще бъде много по-бавен, отколкото в Английската централна банка и ФЕД“, добави той.

Макар че глобалния натиск върху цените доведе до скок на инфлацията в еврозоната, централните банкери в региона продължават да са по-спокойни от колегите си на Острова и отвъд океана.

Няколко членове на Фед вече посочиха ръста на цените като причина за повишаване на лихвите от следващата година. Свиването на покупките на облигации на Фед може да започне още от ноември, заяви в сряда председателят на централната банка Джером Пауъл

„Американската икономика вече не се нуждае от големи количества ликвидност“, смята Пол Донован, главен глобален икономист в UBS Group AG Wealth Management. „Усеща се известно чувство на облекчение, че Фед се връща към нормалното“, добави той. За сравнение, политиката на ЕЦБ в това отношение изглежда непоклатима. В интервю за Си Ен Би Си, публикувано днес, президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард потвърди позицията си, че не е за свиване на стимулите.

Ситуацията е подобна и при съседите на Еврозоната. Шведската централна банка Riksbank съобщи във вторник, че не предвижда увеличение на лихвения процент в обозримо бъдеще. Швейцарската национална банка продължава да държи най-ниската лихва на централна банка в света. Тази седмица Японската централна банка остави без промяна програмата си за стимулиране на икономиката.

Какво обаче крие бъдещето на ЕЦБ?

Членът на Управителния съвет на централната банка Мадис Мюлер заяви пред Блумбърг тази седмица, че той и неговите колеги обсъждат увеличаване на регулярните покупки на активи след края на пандемичната програма за спешни покупки. Една от опциите е повишаване на предкризисният план над настоящите 20 млрд. евро на месец, макар че подобно увеличение далеч не е гарантирано.

Въпреки перспективата за продължително стимулиране на икономиката, главният икономист на Barenberg Холгер Шмидинг предупреждава, че еврозоната не се откъсва напълно от останали свят, въпреки че в момента разликите в политиките са повече от ясни.

„Всички се движат в една и съща посока. Разликата е в скоростта“, коментира той.