ЕЦБ вече не е онази машина за пари, която беше

Паричната политика на Еврозоната субсидира финансовата индустрия до такава степен, че националните централни банки трябва да ограничат паричните средстава, които обикновено предоставят на своите правителства, пишат Каролин Луум и Арън Еглайтъс за Блумбърг.

Ефектът от мащабната програма за спешни пандемични помощи, и по-конретно от програмата за увеличаване ликвидността на банките TLTRO, е че паричните власти от Естония до Австрия отчитат спад на приходите. Това означава, че по-малко средства се насочват към националните хазни.

По-скромните печалби, а в някои случаи и загуби, са осезаемо доказателство за това, че паричната политика започва да навлиза в територия , която по-често заемат фискалните власти. Това е източник на безпокойство за някои длъжностни лица, които предпочитат ЕЦБ да се придържа към стандартната си роля, независима от политическите опасения, и да остави правителствата сами да вземат подобни решения.

„Политиките като TLTRO са фискални мерки”, коментира икономистът от BNP Paribas Asset Management Ричард Баруе.

„Напълно нормално е политиците да проявят интерес към тези мерки, а централните банкери да бъдат притеснени от възможността за големи субсидии за институции или физически лица“, добави той.

Феноменът вероятно ще бъде широко разпространен, след като миналата година ЕЦб реши да подслади дългосрочните условия за кредиторите с лихвени проценти на нива до минус 1% при условие, че те ще поддържат потока от заеми към икономиката.

ЕЦБ и нейните членове печелят по-малко от отрицателните лихвени проценти от края на 2019 г. насам, когато освободиха от част от таксите, за да облекчат натиска върху маржовете им.

Паричните власти на Еврозоната генерират пари от операции, прилагащи политики на ЕЦБ, като тези за количествено облекчение. Те също така получават дял като акционери във Франкфуртската институция на база размера на икономиката на страната, която представляват.

Щедри условия

Централните банки в Еврозоната предоставиха дългосрочни заеми за над 1,6 трлн. евро на банките през миналата година при най-ниския лихвен процент.

Разхлабените изисквания по програмата TLTRO биха могли да позволят на около три четвърти от участващите банки да се възползват от тези щедри условия, смята Риши Мишра, анализатор от Futures First.

Макар че всяка централна банка отчита печалби по различно време и с различно акцент върху детайлите, вече има такива, които вече сигнализират за по-ниски приходи, включително централната банка на Естония, която миналият месец прогнозира загуба от 10 млн. евро за 2021 г. Австрийското правителство очаква да не регистрира каквито и да е печалби, като това стана ясно още по време на среща на управителния съвет на централната банка на страната през ноември.

По-ниският лихвен процент на TLTRO операциите „несъмнено“ ще навреди на печалбите на централните банки от Еврозоната, включително и на тази на Латвия, прогнозира Янис Силкаланс, говорител на централната банка на страната. Въпреки това институцията очаква да е на печалба през тази година.

Нидерландската централна банка също очаква по-ниска печалба от въздействието на отрицателните лихви върху нейните операции, въпреки че все още очаква да регистрира печалба през 2021 г.

„Цената на стъпките, предприети за запазването на възможно най-благоприятните условия на кредитиране за бизнеса и за хората, е рязък спад на приходите“, коментира управителят на Централната банка на Естония Мадис Мюлер.

Германското правителство все още разчита на изплащане в размер на 2,5 милиарда евро от Бундесбанк, съгласно проектоплановете за 2021 г. Това е сумата, която централната банка обикновено отпуска към бюджета си всяка година, като всяка сума, превишаваща този праг, се използва за намаляване на дълга. Говорител на Бундесбанк отказа да коментира финансовата позиция на централната банка преди публикуването на официалния й доклад през март.

Справяне със загубите

Макар че финансовите министерства може да посрещат радушно всички пари, до които могат да имат достъп във време на постоянно нарастващ бюджетен дефицит заради разходите свързани с кризата, причинена от пандемията от коронавирус, тези суми могат да бъдат сравнително незначителни.

По-важният въпрос е дали загубите, които регистрират паричните власти, са до голяма степен академични, както твърдят наблюдатели на колебанията в печалбите на Швейцарската национална банка. На теория централните банки могат да печатат пари, за да възстановяват капитала си. Те също така могат да пренесат загубите си за следващите години, както Бундесбанк често правеше през 70-те години на миналия век.

Идеята, че правителствата печелят по-малко от своите централни банки поради решения на длъжностни лица за това как да бъде подкрепяна финансовата индустрия, обаче има политически заряд – особено встрани като Германия, където периодично се разпалват дискусии за опасения относно паричната независимост.

„Субсидиите за отпускане на заеми не са непременно грешен подход“, коментира Баруел от BNP Paribas. „Въпросът е кой орган трябва да отговаря решението кой да получи тази субсидия?“, добавя той.

Превод и редакция: Георги Георгиев