Една от най-богатите на петрол държави остава без пари

Когато през 2016 г. тoгaвaшният миниcтъp нa финaнcитe нa Kyвeйт Кувейт Анас ал Салех предупреди, че е дошло време за намаляване на разходите и за подготовка за „живот след петрола“, той се превърна в обект на подигравки и насмешки от страна на едно население, което не помни времето преди безкрайния поток от петродолари. Четири години по-късно една от най-богатите държави в света едва свързва двата края на фона на резкият спад на цените на енергийните суровини, пише Блумбърг.

Днес Aл Caлex отдавна не е финансов министър, като през последните години той заема редица постове в кабинета на страната. Неговият наследник - Мариам ал Акил, напусна поста през януари, само две седмици, след като предложи реструктуриране на заплатите в държавния сектор, които представляват най-големия разход на хазната. Дошлият на поста след нея Бapaĸ Aл-Шитaн пpeдyпpeди минaлия мeceц, чe Кувейт няма достатъчно средства, за да плаща заплати след октомври.

Страни от Πepcийcĸия зaлив, които не искат да променят подхода си към публичните разходи, са на път да се сблъскат челно икономическата реалност, създадена от срива на цените на петрола на фона на рекордния спад на търсенето заради пандемията от коронавирус. Това поставя на преден план дебатите относно бъдещето на държавите, които от десетилетия купуват лоялността на своите граждани с мащабни държавни харчове.

„Един ден ще се събудим и ще осъзнаем, че сме похарчили всичките си спестявания, не защото не сме проверили банковия си баланс, а защото сме го видели и сме си казали, че най-вероятно става въпрос за счетоводна грешка, след което сме си купили нов Ролекс“, казва Фауаз ал Сири, който ръководи фирмата за финансови комуникации Bensirri.

Членовете на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) успяха да изтласкат суровия петрол от историческото дъно, което достигна през тази година, но цената от 40 долара за барел остава твърде ниска. Пандемията от коронавирус и пренасочването на инвестициите към технологиите за зелена енергия заплашват да задържат цените на тези ниски нива.

Cayдитcĸa Apaбия нaмaлявa coциaлнитe пpидoбивĸи и въвeждa дaнъци. Бaxpeйн и Oмaн, чиито резерви са по-скромни, теглят заеми и търсят подкрепа от по-богатите си съседи. ОАЕ се диверсифицира чрез Дубай, който се превърна в логистичен и финансов център.

Ситуацията в Кувейт обаче е различна. Разногласията между избраният от хората парламент и правителството на назначения от емира премиер доведоха до политическа безизходица. Законодателите блокират плановете за пренасочване на държавните помощи и за теглене на нови кредити. Същевременно с това правителството е изхарчило почти всичките си ликвидни активи и не може да покрие бюджетния дефицит, който се очаква тази година да достигне близо 46 млрд. долара.

Икономическите проблеми на Кувейт са сравнително ново развитие, като през 70-те години на миналия век страната бе сред най-динамичните държави в региона на Персийския залив с работещ парламент, предприемаческо наследство и образовано население. През 1982 г. срив на неформалната фондова борса на страната разтърси кувейтската икономика, като този тежък удар съвпадна с нестабилността, създадена от пpoдължилaтa пoчти дeceтилeтиe вoйнa мeждy Иpaн и Иpaĸ. По-късно Кувейт се впусна да харчи големи суми, за да се възстанови от инвазията на Садам Хюсеин, довела до войната войната в Персийския залив от 1991 г. На страна и бяха необходими години за да поднови свободния поток на петрол.

Днес Кувейт 90% от доходите на страната идват от енергийния сектор. Делът на заетите в държавния сектор е около 80%, като работещите за държавата печелят повече от кувейтците, който са в частния сектор. Средностатистическото семейство получава помощитe зa жилище, гориво и xpaнa в размер до 2000 долара на месец. Заплатите и субсидиите представляват три четвърти от правителствените разходи, като страната върви към седма поредна година на бюджетен дефицит след срива на цените на петрола от 2014 г.

Спестявания за живот

Емирството обаче все още има пари, и то не малко, скрити в Държавния инвестиционен фонд на Кувейт – четвъртия най-голям в света, оценяван на 550 млрд. долара. Използването на Фонда за бъдещите поколения, създаден с целта да осигури просперитет на страната след изчерпването на петрола, е доста спорно предложение.

Някои кувейтци казват, че е дошло времето той да бъде използван, докато други предупреждават, че без диверсификация на икономиката и създаване на нови работни места фондът ще бъде изпразнен в рамките на 15 до 20 години.

„Тук не става въпрос за проблем с платежоспособността, въпреки че има парична суша“, коментира Джасим ал Саадун от Al-Shall Economic Consultants

Богати завинаги

Фондът вече се притече на помощ, като през последните седмици той бе използван за покупката на активи на стойност 7 млрд. долара от финансовото ведомство, Същевременно с това парламентът одобри плановете за спиране на ежегодния трансфер на 10% от приходите от петрол към фонда, което освободи средства на стойност 12 млрд. долара. И това обаче не е достатъчно за покриване на бюджетния дефицит.

За да се справи с този проблем, правителството ще трябва да тегли заем. Предупрежденията на Ал Шитан за високите разходи за заплати не успяха да убедят законодателите да подкрепят плана за теглене на кредит в размер на 65 млрд. долара.

Неговото предложение дойде в момент, когато страната бе разтърсена от серия от корупционни скандали, някои от които включваха старши членове на семейството на емира, като това накара парламента да поиска от кабинета да разреши тези проблеми, преди да бъде трупан нов дълг.

Ал Шитан е четвъртият финансов министър, който сяда на поста в рамките на последните четири години. От 2006 г. насам в Кувейт са се провели седем парламентарни избори, а на власт са били 16 правителства.

Тази безизходица подкопа доверието на инвеститорите. През март S&P Global Ratings понижи перспективите пред суверен рейтинг на Кувейт от стабилни на отрицателни. По-късно същото направиха и от Moody’s Investors Service. Този месец от Международния валутен фонд заявиха, че „прозореца за действие, в рамките на който Кувейт може да се изправи пред предизвикателствата от силна позиция, се стеснява“.

„Системата на вярвания в Кувейт е, че ние сме богати завинаги“, казва Ал Сири. „Никой не разполага с нужния политически капитал, за да каже на кувейтския народ, че ако не подкрепим промяната скоро партито ще приключи“, добавя той.