ЕС не може да си позволи повече провали

Двама европейски лидери ще пристигнат днес в Израел на посещение, което трябва да притесни еврофилите и най-вероятно ще зарадва евроскептиците. Нито австрийският канцлер Себастиан Курц, нито датският премиер Мете Фредериксен, биха заявили открито, че ЕС изостава в темпото за бързо ваксиниране на гражданите на блока, но срещата им с министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху е знак точно за това, пише Андреас Клут за Блумбърг.

За никого не е тайна, че Европейският съюз направи много грешки в кампанията си за набавяне и разпределение на ваксини срещу SARS-CoV-2. Голямата ирония в случая идва от факта, че решението Брюксел да поеме юздите от ръцете на 27-те страни членки бе само по себе си реакция към по-ранен провал, който ЕС все още да компенсира.

Миналата пролет, когато пандемията за първи път почука на вратите на блока, европейските лидери се поддадоха на естествените си рефлекси и поставиха страните си на първо място. Приказките за солидарност и сътрудничество останаха на заден план. Вместо това редица държави временно забраниха износа средства за медицинска защита и затвориха границите си. По-късно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че в този момент ние сме „зърнали бездната“, като в случая под бездна трябва да се разбира разпадането на ЕС.

По това време аз бях сред хората, които питаха дали ЕС все още има бъдеще, не само като практическа конструкция, но и като вдъхновяваща идея. Отговорът, който получих от еврократите, бе същият, който те дават при всяка криза от 50-те години на миналия век насам: „Европа винаги се справя и преминава на нови нива на интеграция.“

Пример „А“ за този еврооптимизъм трябваше да бъде именно лидерската роля на ЕС във ваксинацията срещу COVID-19. Предоставяйки на Брюксел властта да преговаря за доставките и разпределението на ваксини, ЕС се надяваше да докаже, че подходът, базиран на мултилатерализъм и сътрудничество, е по-добър от този, основаващ се на национализъм (поне в рамките на ЕС).

Вместо това еврократите неволно създадоха ситуация, която дори най-големите критици на Брюксел не очакваха. Европейският съюз бе бавен в сключването на сделки и плах в преговорите. Одобрението на ваксините от европейските регулатори отне твърде много време, а Брюксел реагира нескопосано на производствените дефицити. Тези грешки на Брюксел се набиха още повече на очи на фона на успешната имунизационна кампания в напусналата наскоро блока Великобритания.

Иначе казано, вместо да укрепи европейското единство, поредният опит на ЕС за насърчаване на интеграцията постигна обратен ефект. Словакия поръчва ваксини от Русия, Полша от Китай, а Унгария получава препарати и от двете страни. Наскоро унгарският премиер Виктор Орбан получи доза от ваксината на китайската компания Sinopharm - сигнал, на фона на който посещението на Курц и Фредериксен в Израел изглежда скромно и тактично.

Проблемите на Брюксел обаче не свършват с ваксините, като пример „Б“ е така наречения спасителен план „Следващо поколение ЕС“. Фондът в размер на 750 млрд. евро, финансиран съвместно от държавите членки чрез заеми от финансовите пазари, ще бъде използван за даване на грантове и кредити на най-тежко засегнатите от COVID-19 страни, като например Италия и Испания.

Считан за върховен израз на европейската солидарност, този пакет дава еврофилите надежда, че с времето приетите сега мерки могат да се превърнат в основата на фискален съюз, което би подкрепило тезата им за „повече интеграция по време на криза“.

Проблемът със спасителният фонд е, че цената за неговото одобрение може да се окаже много висока и то не в чисто финансовия смисъл. За да гарантира, че всички страни членки ще подкрепят пакета, Брюксел направи компромиси с Унгария и Полша, които заплашиха да му наложат вето, ако той бъде обвързан със зачитането на върховенството на закона в ЕС – принцип, който и двете страни са обвинявани, че нарушават.

Както в повечето случаи, отговорът на ЕС на тази заплаха бе разводняване на дисциплинарните мерки срещу тези, които не спазват правилата. Вместо мерките да доведат до положителна промяна в Унгария, Орбан става все по-уверен в авторитарните си подходи. Тази седмица той оттегли депутатите на своята партия „Фидес“ от парламентарната група на Европейската народна партия в Европарламента. Това бе превантивен ход от страна на „Фидес“, след като ЕНП одобри мярка, която ще позволи на консервативния блок да гласува за спиране или освобождаване на цяла национална партийна делегация – нещо, което се очакваше да се случи точно с унгарската партия.

Влошаването на демократичните стандарти в ЕС е най-голямата вътрешна заплаха пред блока, по-сериозна дори от рецесията. Историкът Тимъти Гартън я определя като „екзистенциална“. Все пак, ЕС показа за пореден път в процеса на преговорите по спасителния пакет, че е безсилен както да защитава либералните си стандарти, така и да държи страните си членки обединени.

Това е факт, който прозира всяко действие на блока. Вземете за пример външната политика. В момента отношенията между ЕС и Русия са в най-ниската си точка от Студената война насам, като наскоро Брюксел обяви нов набор от безобидни санкции срещу Москва заради задържането на опозиционера Алексей Навални. Същевременно с това Берлин, в противоречие с другите страни членки и Европейския парламент, застава твърдо зад завършването на проекта „Северен поток-2“, който ще пренася природен газ от Русия до Германия. С други думи, националният егоизъм продължава да саботира дипломатическите позиции на ЕС.

Така че моят отговор на твърденията на еврооптимистите, че кризите правят ЕС по-силен е следният: ЕС не постига напредък във времена на криза, тъй като той не решава проблемите, а просто ги надживява.

ЕС оцеля след дълговата криза от преди близо десетилетие, но не постигна реформите, включително изграждане на фискален и банков съюз, които биха го предпазили от повторение на този сценарии. Той преодоля мигрантската криза от 2015-16 г., но не предприе смислени реформи на европейските миграционни политики.

Още от 50-те години на миналият век европейската интеграция винаги е била основната визия за адресиране на проблемите на континента, особено на древните вражи между страни като Франция и Германия. От гледна точка на проект за създаване на мир на континента, ЕС е успех.

Блокът обаче не успя да се превърне в онова, което френският президент Еманюел Макрон нарича „Европа, която защитава“. ЕС не разполага с инструментите да защитава гражданите от външни заплахи, било то военни или епидемиологични.

Всичко това носи големи главоболия на лидерите на страните членки. Ако решат да потърсят резервен план за договаряне на ваксини, било то самостоятелно или с други страни, за да предпазят гражданите си, те рискуват да превърнат идеята за безсилието на ЕС в едно самоизпълняващо се пророчество. В същото време те биха поели голям риск на национално ниво, ако не разполагат с план Б, когато план А е толкова неубедителен.

Визитата на Курц и Фредериксен в Израел вероятно ще им донесе критики в Брюксел. Ако обаче аз бях на тяхното място, щях да направя същото.