Европа е нашата победа

Денят на Европа! Каква разлика с День Победьi!

 

Още тогава през 1945 г, един и същи час на капитулацията на Германия заради часовата разлика е 8 май в Европа и 9 май в СССР. Но в тази формална разлика е заключена съществената цивилизационна  разлика между европейците и евразийците.

 

Още след Първата Световна Война всички земни империи в Европа, а след Втората Световна война и всички морски империи на европейските държави се разпадат. Те са осъзнали нуждата не просто от нов световен ред, а от нов начин на съществуване на човешката цивилизация.

 

Това са от редките исторически моменти, когато хората отдолу решават как искат да живеят, а техните правителства са принудени да участват в международни организации и съюзи за опазване на мира и демокрацията.

 

Европа именно с това е ценна, а урокът, който получиха нацистка Германия и фашистка Италия е безценен: че няма как 500 годишната цивилизация на Просвещението и Човекът като неин център да бъдат победени от кой да е Райх на една нация или етнос. И че няма как идеите на Ренесанса да бъдат заглушени от коя да е пропаганда. Че човешките потребности за свобода не могат да бъдат заместени от усещането за величие като част от нация.

 

Да, след Първата Световната Война, с претенцията за ново общество, комунизмът успя да съхрани една империя от миналото, която преживя и Втората Световна Война с помощта на цивилизования свят. 

 

Империята на Злото.

 

Където човешкият живот не струва и копейка. Където държавата на клептокрацията е всичко, а човекът никой. Който трябва да е щастлив не като човек, а затова, че държавата му е велика. Велика защото може да мачка други народи, за да се чувства този човечец значим. И която велика държава същестува като копае и продава подземни богатства, за да се въоръжава и експандира с агресия. 

 

Но никоя тирания не може да оцелее срещу естествените закони на човешкото развитие. Няма нормален човек, който цени себе си като личност и да живее в такава империя на Злото. А когато такава империя е напускана от най-ценните си хора - тя е обречена. Защото “меката сила” на примера винаги побеждава “твърдата сила” на агресията и оръжията.

 

И затова хората избират да емигрират в ЕС, а не в Русия. И да празнуват своята победа на 8 май, а не чужда и присвоена победа на една империя на 9 май.

 

И затова Европейският Съюз е най-висшето политическо достижение на човечеството. Той не просто обединява икономическа и политическа мощ, а прави невъзможна идеята за някой Райх. Защото нациите  в него са избрали ценностите на Просвещението като фундамент на Съюза.

 

ЕС е котва за нормалност в днешния свят. Срещу бездната на човешката природа, която след Третия Райх иска да види пак “нормалност” като Третия Рим на Путин. 

 

Рано или късно, същата човешка природа иска вечната нормалност: свобода, права, солидарност. И режимите на “новата нормалност” падат.

 

Европа е щастието на България в нещастието “Преход”.