Европейската банка и задъхващата се Еврозона

Европейската банка и задъхващата се Еврозона

Европейската централна банка (ЕЦБ) вече не бърза да затегне кранчето на кредитирането и вероятно в четвъртък, 26 април, ще обсъжда неотдавнашните признаци за забавяне на икономиката в Еврозоната, съпътствано от темп на инфлацията, който остава вял.

Освен ако не се случи нещо невероятно изненадващо, водещите лихви вероятно ще бъдат запазени на най-ниското си равнище, а мащабната програма за изкупуване на държавни и частни дългови книжа, известна като количествено облекчаване (QE), ще бъде потвърдена до септември с намален обем, свит наполовина от януари или 30 милиарда евро месечно.

Институцията, ръководена от Мари Драги, отбеляза през март доброто здраве на икономиката като мотив да запази малка изненада за купувачи на пазара, заявявайки, че не планира да увеличава обема на QE.

Между другото "повечето икономически показатели, обявени през април, бяха слаби", отбеляза банката HSBC. Според нейни анализатори "сега не е моментът за Драги да засилва очакванията на пазараn за по-скорошно от предвиденото затягане на кранчето на паричната политика".

Най новите данни сочат, че активността в частния бизнес в Еврозоната не се е променила след забавянето, отчетено през март. Именно това показа първата оценка за комплексния индекс на мениджърите по доставките (PMI) на компанията за финансова информация Markit, публикуван в понеделник, 23 април.

Повишение на заплатите

Всичко това подхранва зараждащия се дебат в ЕЦБ за евентуално забавяне на темпа на нарастване на икономика в Еврозоната, което би могло да промени коренно сценариите, които се очакват от месеци, за затягане на паричната политика.

Единствената цел, изрично обявена от франкфуртската институция, е инфлацията и тя продължава да се ускорява прекалено бавно спрямо динамиката на икономиката: при 1,3% през март това, разбира се, е ускорение на месечна основа, но то отразява сезонни фактори, докато инфлацията, измерена без да се включват суровините и енергията остава вяла или на равнище 1%.

Ключовият елемент, който може да ускори темпа на повишение на цените, е вдигането на заплатите и то ще продължи да бъде следено внимателно. Ще отнеме време обаче повишенията, договорени през последните месеци в Германия, да окажат влияние и в другите страни.

Така че в четвъртък, 26 април, ще бъде прекалено рано да се обяви победа над инфлацията, макар вероятно ЕЦБ да заяви, че "вярва" в шансовете да види как индексът продължава "да се насочва към целта си", или близо до 2% в средносрочна перспектива, обяснява Фредерик Дукрозет, икономист в Pictet wealth management.

Както и на заседанието на ЕЦБ през март, на 26 април се очаква "гълъбите" да продължат да имат превес във франкфуртската финансова институция, която най-вероятно ще запази високата степен на смекчената си парична политика, пред "ястребите", привърженици на по-твърдия курс.

Да чакаме до юни

Още повече, че други рискове се задават на хоризонта. До такава степен, че има опасения от "отрицателна спирала на протекционистки заплахи, неблагоприятно развитие на валутните курсове и резки корекции на финансовите пазари", заяви Франсоа Вилроа дьо Гало, гуверньор на Banque de France и член на управителния съвет на ЕЦБ.

Подобна спирала би довело до затягане на финансовите условия, както и до влошаване на перспективите пред растежа на Еврозоната, забавяйки излизането от програмата за извънредни мерки, която ЕЦБ изпълнява в момента", коментира френският централен банкер.

При тази несигурна обстановка "срещата в четвъртък ще бъде генерална репетиция, която ЕЦБ вероятно би предпочела да направи при затворени врати, резюмира Карстен Бжески от банката ING Diba.

Ако ситуацията го позволи, конкретните нови по-скоро ще дойдат на следващото заседание в средата на юни, та дори и на планираното за 26 юли: ЕЦБ не само трябва да планира постепенното си излизане от QE, но и да уточни кога ще вдигне лихвите си. Засега тя се ограничава с изявлението, че това със сигурност "ще бъде след" спирането на програмата за изкупуване на дългови книжа, срок, който икономистите тълкуват като средата на 2019 година или по-рано.

Жан-Филип Лакур, Франс прес

(БТА)

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ