ГЛАСЪТ НА БИЗНЕСА: Методи Георгиев, "Каргил"

В началото на 21 век и в динамичната  бизнес среда е предизвикателство да се даде определение на думата „мениджър“. Според широко разпространеното определение това е служител, който ръководи, организира и координира дейности, отговаря за планирането и управлението на персонала, насочване и контролиране на екипи и проекти. Мениджърите също така отговарят за управлението на финансови, технологични или природни ресурси. Много от големите организации все по-често наричат своите мениджъри с основание или не „лидери“. Така очакванията към мениджърите са и водачи, ментори, вдъхновители.

Основна предпоставка за успешното управление е познанието и опитът. Образованието би следвало да даде твърдите умения на всеки един специалист, в това число и на бъдещите мениджъри- било то финансови, технически или други знания. Също така образованието в специалностите по мениджмънт дава на ръководителите знания за организационната структура, управление и планиране, техники за водене на преговори и т.н. Това обаче е само основата. Управлението на екипи  и проекти не е математическа задача и има безкрайно много и различни променливи, които не винаги могат да се предвидят. И тук идва ролята на опитът и личностните качества на мениджъра, които са неразделно свързани. Житейският опит, започвайки от детска възраст, изгражда и качествата на всеки един от нас. А за всеки ръководител те са от изключително значение. Преживяването на различни ситуации, справянето с проблемите, успехите в различни начинания както и неуспехите са задължителните житейски уроци необходими за всеки мениджър.

Казват, че първите седем години са критични за възпитанието на всеки един човек. Първите седем години полагат основата на възпитанието, но също така са и началото на житейския ни път. Семейството възпитава ценностната система, която е критична за всеки един мениджър. Много често може да чуете или прочете мислите на значимите лидери в бизнеса и политиката и това, което ще намерите е, че те говорят за ценности, за човешките качества и тяхното развитие и усъвършенстване.

Но да продължим с образованието, спортът, изкуствата. През годините на своето образование учениците, а след това студентите първо научават основните знания. В училище днес децата обаче се учат не само да заучават, но и да бъдат активни, да могат пълноценно да боравят с придобитите знания. Все повече образователни системи залагат на интерактвното обучение, там където децата се учат да бъдат активни, да работят в екип по различни проекти. Учат се да мислят, да защитават тезите си. С работата си в училище и университетите студентите придобиват опит в използването на наученото за изграждане на собствени тези. Оценките дават само външният и независим поглед за подготовката им както и насока за представянето им. Дават усещането за успех. Много университети в САЩ например правят класиране за най-добре представилите се 10% от студентите спрямо цялата група-това създава конкурентната среда, която подготвя студентите за динамичните и конкурентни бизнес реалности.

През съзнателният си живот ние не спираме да се учим, работим в екип,  развиваме се и се доказваме. Търсим своите ментори откриваме нови хоризонти, но най-вече се стремим да бъдем успешни. Всеки амбициозен човек има нужда да усети себе си реализиран както и да бъде част от успешен екип. Чрез опита си в университета и в началото на кариерата си всеки започва да изгражда и собствената си история, създава отношения с приятели, започва работа и навлиза в професионалния си път.  Младите хора трябва да балансират професионалните си ангажименти и

амбиции за развитие с личните си отношения. Както личният така и професионалният път не са изпълнени само с лесни постижения. Изисква се търпение, стремеж към усъвършенстване и развитие както и толерантност. Животът ни поднася срещи със събития и хора от които трябва да се учим и да взаимстваме. Всяка една трудна ситуация е възможност. В личен план се срещаме и разделяме с различни близки и не дотам хора. Понякога това е извън нашия контрол, но дори и в тези случаи имаме възможност да се поучим от ситуацията.

Комуникацията с нашите родители и близки  много прилича на нашето професионално развитие. Семейството е среда, която не можем да избираме, но в която живеем. По сходен начин в

професионален план по-скоро не можем да избираме екипа си (с изключение на случаите, в които го изграждаме). Но трябва да успеем правилно да управляваме емоциите си, така че успешно да се впишем в заобикалящата ни среда, да се сработим с колегите си и успеем да вървим заедно напред. По подобие на семейството и в работна атмосфера ежедневието ни е изпълнено с предизвикателства, трудности, но и с чудесни моменти на удовлетворение. И в личен и в професионален план всеки един от нас попада в различни роли. В даден момент сме учениците, които да попиват от опита и знанията на другите. В друг трябва да  бъдем този на , който седящият до нас колега или близък да може да се довери. В дадена ситуация сме тези, които трябва да помогнат за разрешаването на даден проблем. Понякога се сблъскваме и с лъжи или неочаквани обрати. Това изгражда както характера така и способността да преценяваме обстоятелствата и всеки следващ път да постъпваме по-правилно.

Тук отново бих искал да се върна към това каква е ролята на мениджъра и какво го прави успешен. Основните очаквания към мениджъра е да ръководи екипи и проекти и да бъде лидер. Това, което го прави успешен е комбинацията от така наречените твърди умения/технически познания и личностни качества. Някой би казал, че твърдите умения са придобити. Личностните качества всъщност се придобиват през целият ни живот. Ние се изграждаме като личности през семейството, приятелите и екипите, с които работим. Основно място в нашите лични качества заема нашата ценностна система. Тя се създава от нашите родители, изгражда се в училище и средата , в която растем. Калява се през трудностите, с които ни среща професионалната ни и лична съдба и дава резултат в работата ни и отношението ни към хората, с които работим и се срещаме. В бизнеса работата на мениджъра е оценявана не по това какви технически познания притежава, а по отношението към колегите и партньорите си, по начина по който води екипа си, какъв пример им дава, начина, по който излиза от ситуация. Не само в професионален план може би единственото положително нещо, когато се провалиш е възможността да покажеш, че знаеш как да се изправиш и да покажеш, че имаш силата отново да продължиш по-успешен от преди. Не случайно много от известните визионери и успели предприемачи са имали и своите неуспешни опити и те с готовност разказват за този свой житейски опит. Успешният мениджър ръководи успешен екип, създава среда,  която развива членовете му. Не на последно място ролята на мениджъра е подборът на таланти. Тук не малка роля играе не само обективната преценка на уменията на кандидатите, но и правилното усещане за техния потенциал и съвместимост в екипа. Всичко това не би било възможно без натрупаният опит на самият лидер. Не случайно често реферираме към лидери доказали се през години, натрупали опит в различни ситуации и създали добри практики приложими в различни ситуации. Защото макар да няма универсална рецепта за успех чрез критичното анализиране на различни примери опитният лидер може да намери уникалното за екипа си успешно решение, което по-късно би могло също така да бъде една от тези добри практики.

Не на последно място бих искал да подчертая, че само малка част от успешните мениджъри стават визионери. Това са лидерите, които могат да вдъхновяват с вижданията си, които са резултат на успешен професионален и личен път в различни сфери като бизнес, спорт и изкуство. Това са лидерите, които искаме да следваме, учим се от тях или на които искаме да подражаваме.