Хроника на една предизвестена загуба

Странно е, че има хора, които са учудени от загубата на Ангела Меркел на последните избори. Още по-странно е, че самата тя сякаш беше учудена. Опита се с половин уста да се извини. Смънка нещо за поемане на отговорност, вадене на изводи и взимане на мерки. Но толкова неубедително, че изглеждаше като Живков при отстраняването му.

Изкушението да се залитне в крайни политически оценки е голямо. Историята ще покаже дали е била права или не за действията, които е предприела. Но според мен, нейната загуба беше предизвестена. Заради една основна грешка - липсата на адекватна комуникиция. Тя не успя да обясни разбираемо какво прави, защо го прави и какви ще са последиците за всички. Канцлер Меркел беше длъжна да обясни политиката си към бежанците, стратегията, очакваните резултати и сроковете, в които ще се постигнат. Не само на германците, но и на всички останали европейски народи. Липсата на тази комуникация беше груба грешка. Грешка, която засенчи предишните й успешни стъпки. И естествено, че избирателите я наказаха.

За нейно оправдание може да се каже, че не е сама в този й провал. Цялата политическа класа като че ли не разбра, че времената са се променили. Всички се радваха на „ислямските пролети“ преди няколко години, но не си направиха необходимите изводи. В дигиталния век, когато социалните мрежи разпространяват светкавично всяка информация, когато буквално всеки човек е източник на новини, необходимостта от непрекъсната комуникация между управляващите и гласоподавателите е огромна. А когато липсва подобна комуникация, дупката се запълва със слухове, теории на конспирацията или митове, породени от страха.

Политическата класа трябва да разбере, че в днешно време високомерното отношение към избиратели е недопустимо. Хората искат да са информирани, да разбират какво се случва, да могат да правят информиран избор. Между другото, същият процес се развива не само в политиката. Високомерното отношение на лекарското съсловие към масовата публика в стил: „Щом ние ти казваме, консумирай хапчета без въпроси!“, комбинирано с някои неприятни обвързаности на корумпирани политици с корпоративни интереси, дават резултат в развитие на слухове, конспиративни теории и анти-вакстърство. Хората просто искат някой да им обясни на популярен език какво се случва.

Да, много е трудно мнозинството от хората да имат политическо образование на високо ниво. Но не е невъзможно на по-разбираем език да се „превежда“ какво се случва. И какво може да се направи. Много пъти съм се опитвал да обясня на приятели от леви и десни формации, че говорят сложно и неразбираемо. Тяхната теза е, че това е то политическото говорене. И че в Брюксел, и Вашингтон, и Москва, и Ню Йорк, това бил езика на дипломацията. Да, може би е така. Но хората имат нужда от друг език. От друга, по-разбираема интерпретация. Още повече когато става дума за живота им. И за решенията на тези, които са избрани да ги представляват и защитават техните интереси.

Не е чудно, че в суматохата на "сложния екзистенциален дискурс, политическите реалии се екстраполират в когнитивни дисонанси" (и аз мога да говоря така, но няма смисъл). Казано просто, широко е отворена вратата да дойде времето на популистите. Които просто казват: „Аз ще оправя живота ви.“ Или: „Аз ще ви построя всичко.“ Или даже: „Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме.“ А най-страшното ще е със следващата вълна. Когато някой леко луд и алчен популист просто ще посочи и ще каже: „За всичките проблеми са виновни сирйците (афганистанците/иранците/корейците/циганите или друго)“. Знаем какво се случва след това. Стъпката до концлагерите е малка.

Загубата на канцлер Меркел беше предизвестена. Тя не съумя да изкомуникира правилно предизвикателствата пред днешна Европа. И в глобален и в локален план. Хората са уплашени. Разбираемо е. И наказват текущите политици. Заради неспособността им да говорят разбираемо. Плаша се какво ще се случи, ако в повечето европейски държави наказателният вот избута напред популисти да управляват.

Новата валута, новата реалност е информацията. И бързото й разпространение. А за избирателите е най-важно да имат идея какво се случва. Да са пълноценни участници в обществения живот. А не да се държат с тях като с неуки крепостни селяни, които са прекалено неспособни да разберат света и процесите. За политическата класа е добре да разбере в какво време вече живеем и да се промени. За да не се стига до онази стара дефиниция, когато „низините не искат по старому, а висините не могат по новому“.