Как пилеем богатството си

Според изследване на Industry Watch, финансовото богатство на българските домакинства е близо 73 милиарда лева към третото тримесечие на 2017 година. Около 46 милиарда лева от тях са банковите депозити, а голяма част от останалите средства са жилищата, които притежаваме. За съжаление, има много имоти в България, които не се поддържат добре, стоят необитаеми и тяхната стойност ще намалява с времето. В тази статия ще разгледаме основните данни за жилищния фонд у нас, както и ще ви дам полезни съвети как да се възползвате от настоящата ситуация, за да увеличите личното си богатство.

Жилищните имоти в България

В началото на този месец беше публикуван доклад на Световната банка за жилищния сектор в България, в които има доста интересни данни и поводи за размисъл. Да започнем с нещата, които са ясни на всички – българинът определя покупката на собствено жилище за едно от най-големите си постижения в живота, и не щади пари и усилия, за да осигури покрив над главата си и да остави нещо на децата си. Според анализ на Евростат за състоянието на жилищния фонд в Евросъюза през 2016 година, над 85% от хората в България живеят в собствени жилища, като вече не сме първенци в тази класация, но пак сме в челото. На другия полюс е най-богатата страна в ЕС - Германия. Там само 52% от хората живеят в собствени жилища.

Другият интересен факт от доклада на Световната банка е, че единствено София и Варна са увеличили населението си през последните 10 години. В столицата официално живеят около 1 340 000 души, но всички знаем, че цифрата е много по-голяма. В другата крайност са по-малките градове и селата. При някои от тях населението е намаляло с над 50% през последните години и те продължават да се обезлюдяват.

Къде са хората?

Нещо, което ме изненада от този доклад, е броят на необитаемите жилища в големите градове. В София близо 24% от жилищните имоти стоят празни, което не е малко. В селските райони в 43% от жилищата не живее никой, което вече не учудва никого. В градове като Видин, Ловеч и Перник, 4 от 10 жилища са необитаеми. Да се върнем на столицата, където ¼ от имотите са празни. Това се случва в град, където средната цена на квадратен метър жилищна площ вече е над 1000 евро. В същото време, над 1 милион българи (основната част са в големите градове), живеят съвместно с друго семейство. Не е рядко срещано 3 поколения да живеят в сравнително малки жилища от по 60 квадратни метра. Изследването посочва, че за 42% от едночленните домакинства и за 31% от наемателите разходите за поддръжката на собствен дом са непосилни. Повече от 1/3 от младите хора у нас живеят с родителите си поради същата причина.

В какви жилища живеем

Въпреки бурното строителство през последните 2 години и в периода преди 2008 година, над ¾ от жилищата у нас са над 30-годишни, като най-голям дял е на построените между 1970 и 1989 година. Като изключим къщите по селата, над 50% от апартаментите в градовете са панелно строителство, което не се знае с какви експлоатационни качества ще е, когато минат над 50 години от построяването им. В момента тече програма за саниране, но тя ще обхване само една част от всички сгради, а и качеството на изпълнението в много случаи е далеч от очакваното. В доклада още се посочва, че като цяло, един от най-големите проблеми е поддръжката на общите части на сградите, което крие много рискове и води до по-бързо амортизиране на имотите и скъсява живота им.

Изводите от доклада за мен

Досега ви цитирах само факти, но какво се крие зад тях. Каквото и да си говорим, българинът все още е привърженик на максимата „Моето си е мое, чуждото е общо“, т.е. на никой. Иначе, не мога по друг начин да си обясня, как може да вземеш 100 000+ евро ипотечен кредит от банка, да си купиш тристаен апартамент в сграда на 50 години, да направиш основен ремонт за минимум 20 000 евро, да си купиш мебели, обзавеждане и техника за още няколко десетки хиляди лева, и да казваш, че нямаш пари за поддръжка на общите части, и да плащаш само 10 лева на месец за чистачка и асансьор.

Не мога да разбера логиката да не се интересуваш от общите пространства и фасадата на сградата, в която живееш, а да наливаш хиляди левове в ремонти и обзавеждане. Това е пример за ограничено мислене и непознаване на икономическите закони. Когато сградата е в лошо състояние, и цената на апартаментите в нея е по-ниска. Просто е, нали?

Когато покривът протече и никой не иска да дава пари за ремонта му (освен хората от последния етаж), скоро водата може да стигне и на по-долни етажи. Когато мазилката от фасадата на сграда в центъра на София започне да пада и пострадат хора, ние ще съжалим собствениците на апартамента, които са на по 80 години и са с ниски пенсии, от които не могат да платят на наранените хора.

Не знам за вас, но аз не бих си купил жилище в сграда, чиито покрив тече, няма заключваща се входна врата, мазилката не е поддържана и общите части са мръсни. Не мога да се капсулирам, както повечето хора, и да подминавам тези неща, за да се прибера в моя дом, където зад дебелата метална врата всичко е лукс. Не мога да се крия, когато домоуправителя събира месечната такса за входа. Не мога да се примиря, че пространството около блока се е превърнало в поредното мини-сметище. Всичко това означава, че хората в тази сграда са някакви дребни тарикати, а аз не искам такива за съседи.

Големият процент на празни сгради означава за мен, че ние все още не мислим като богати хора (а всички със собствено жилище в голям град в България са такива, според мен). Ако си променим мисленето, тези жилища можеха са се превърнат от пасиви, които само изваждат пари от джобовете ни (като данъци, поддръжка, ремонти, амортизация), в истински активи, които генерират доход. Ако всички над 142 000 необитаеми жилища в София се дадат под наем, и месечно получаваме от тях по 100 лева, това прави над 170 000 000 лева на година. Тези пари се губят всяка година, подобно на спящите пари в банковите депозити, от които сме на загуба по около 3 лева на всеки 100. Освен това, жилищни имоти, в които не се живее, и не се поддържат, губят стойността си много по-бързо от останалите.

След като знаете тези данни, не се учудвайте, че богатството на българите се увеличава много бавно и скоро няма да настигнем дори централноевропейските страни. Тези 76 милиарда лева, с които разполагат домакинствата у нас, се управляват лошо, а една голяма част от това богатство (тази в жилищни имоти), буквално се руши и ни прави по-бедни с всеки ден.

Ако имате някъде жилищен имот (независимо къде се намира, дали живеете в него или е необитаем), го превърнете от пасив в актив, от който може да получавате наем, да увеличава стойността си, да получите банков кредит за него или да го използвате по друг подходящ начин.