Как средната класа у нас управлява парите си

Може и да не се замисляме, но всеки от нас попада в определена социална класа, която определя голяма част от нашето ежедневие и решенията, които взимаме. Това важи с особена сила за отношението ни към парите, и по какъв начин ги изкарваме и харчим. В тази статия ще потърсим отговор на въпроса колко голяма е средната класа у нас, кой попада в нея и как нейните представители управляват личните си финанси.

Преди да отговорим на тези въпроси, трябва да разберем какво влагаме в понятието „класа“, има ли такава средна прослойка в България и кой точно попада в нея. Според Уикипедия, социалната класа е относително устойчива група от хора в обществото със сходни характеристики в икономически и културен план, отнасящи се до характер на труда, равнище на доходи, имотно състояние, начин на живот, отношение към властта, ценности и други.

Според мен, има средна класа у нас, но тя е като държавата ни – относително бедна и се лута непрекъснато в различни посоки. За да разберем кой точно попада в нея, а оттам какви навици има, колко спестява, как инвестира, дали се застрахова и т.н., трябва да определим някои основни критерии за това.

Нисша и висша класа

Нека започнем с това, кои хора попадат в нисшата и висшата класа, което е относително лесно. В долната класа попадат всички ниско квалифицирани работници, заети в слабо технологични сектори от икономиката, които имат максимум средно образование. Тук са и всички безработни, които получават социални помощи от държавата.

Към висшата класа се причисляват собствениците на средствата за производство. Това са предприемачите, в чийто компании работят много хора, както и всички големи инвеститори. Общото между тях е, че са собственици на активи, които им носят доходи. Един служител на заплата никога не може да е от висшата класа, дори да е шеф на голяма компания. Това е така, защото ако го уволнят (на високите етажи е доста проветриво) и той няма активи, които работят за него, той ще се фалира много бързо. Някои казват, че един човек на социални помощи в Швеция получава повече пари на месец от собственик на компания в Конго, но наемен работник или такъв, който разчита на държавата, никога няма да принадлежи към висшата класа на неговото общество.

Добра заплата и високо образование

Първият критерии дали един човек да попада в средната класа са личните му доходи или тези на член от домакинство му. Ако единият партньор получава 1,600 лева заплата на месец, а другия - 1,200 лева, то средният доход на човек от това домакинство ще е 1,400 лева. Но, какъв доход трябва да имаш за да си от средната класа? Труден въпрос и зависи най-вече от това в кой град живееш.

За повечето градове в България (без София) това са 1,000 лева на месец. За столицата ни картинката е малко по-различна. Това е обусловено най-вече от разходите за живот там. В София, за да покриеш първия критерии на средната класа, трябва да изкарваш поне по 1,500 лева на месец на член на домакинство.

Както стана въпрос, хората от нисшата класа имат най-много средно образование. По пътя на логиката, представителите на средната класа са висшисти, почти без изключение. Това е така, защото те са предимно мениджъри на средно и високо ниво, лекари, собственици на малък и среден бизнес. А за всички тези дейности се изисква високо ниво на образование. Все по-често успешните мениджъри и предприемачи са завършили в престижни университети в чужбина или поне са изкарали една следдипломна квалификация там.

Какво имаме дотук?

Висшист със заплата от 1,000 лева (1,500 лева за София). Но, това не го прави автоматично представител на средната класа. Един от най-важните критерии, който отличава представителите на ниската класа от средната и висшата, е собствеността. По света хората от средната класа предпочитат да си купува луксозни къщи, мощни коли, почивки в чужбина и други „престижни” стоки, за да демонстрира по-висок стандарт, от колкото притежават, и за да „минават” за висша класа. Но, всичките им скъпи покупки не носят допълнителни пари, а ги правят по-бедни поради нарастващите разходи, за да се поддържа този изкуствено създаден по-висок стандарт.

Богатите, от друга страна, първо си купуват активи и средства за производство, които им носят доходи всеки месец, и едва след това си купуват къщи, яхти и коли. Май това е основната разлика между средната и висшата класа.

В България положението е същото. Всеки, който види малко по-висока заплата бърза да си купи огромен луксозен апартамент в центъра (вместо в по-спокоен квартал, както правят наистина богатите) и мощна кола (за да се хвали пред колеги и приятели). Само че тези неща, освен че не ти носят никакви доходи, всеки месец ни бъркат в джоба.

Разходите и спестяванията на средната класа

Съгласете се, че дори един човек да е висшист, с добра работа и висока заплата, ако след като плати ипотеката за апартамента и лизинга за колата му остават не повече от 400-500 лева, едва ли принадлежи към средната класа. Имам доста такива познати. Образовани, с апартамент в престижен квартал, нова кола, а чакат 5-то число от месеца като Нова година.

След разходите логично следват спестяванията. За да принадлежите към българската средна класа трябва да имаме такива. Като абсолютен минимум спестяванията ни трябва да покриват всичките ни разходи за поне една година напред, ако останем без доходи.

Колко са представителите на средната класа у нас

По изброените вече критерии, броя на хората от средната класа у нас е около 1 милион (около 15%). Дали единия милион висшисти са същия един милион, които са ходили в чужбина и имат кола. Да, най-вероятно е така. Малко или много е този брой за страна като България. За сравнение в САЩ и други развити страни средната класа е над 40%.

Как управлява парите си средната класа у нас

Няма обобщена статистика в България по социални класи, но от моя опит мога да направя някои изводи. На първо място, голяма част от представителите на средната класа у нас не спестяват достатъчно и систематично. Голяма част от техните заделени средства са от извънредни приходи като бонуси или продажба на имоти. Това се отразява върху аварийните им фондове, които са в размери, с които да се покрият разходите само за един до три месеца, ако останат без доходи.

Огромна част от спестяванията на хората от средната класа у нас са в банкови депозити, което ги лишава от силата на времето. С лихва от 0.2% на година, парите работят само за банките, а не за нас, като инфлацията бавно, но сигурно, ще ги стопи. По-малко от 15% от инвестициите на средната класа са в инструменти като дялове от взаимни фондове, имоти, бизнес и акции.

Напоследък се забелязва засилен интерес (предизвикан от по-агресивния подход на няколко компании) към спестовните или инвестиционни застраховки Живот, но подхода към тях е хаотичен и се закупува даден продукт само по препоръка на продаващия го, без да се оцени реалната нужда и полза от него, както и месечните вноски и срока да се съобразят с останалия ни финансов живот.

Пенсионното осигуряване е оставено почти изцяло в ръцете на държавата и представителите на средната класа очакват тя да се погрижи за техните старини. Не съм сигурен, че този подход е печеливш, като гледам на къде се развиват нещата. А и е трудно с една пенсия (макар и максимална) да си осигуриш добър стандарт на живот. Друго нещо, което прави средната класа, за да се доближи до висшата и отдалечи от долната, е наличието на повече от един източник на доходи. В България, това е по-скоро екзотика и мнозинството от хората разчитат само на тяхната заплата.

В заключение, средната класа в България е сравнително бедна (в сравнение с повечето страни в ЕС), разходите ѝ за заеми и лизинги често са над 50% от месечния доход, харчи остатъка от доходите си за луксозни стоки, с които демонстрира фалшив висок стандарт и повечето ѝ представители не знаят как да управляват личните си финанси и затъват все повече в дългове, вместо да инвестират и да придобиват активи, които ще ги направят наистина богати и част от висшата класа у нас.

Ако ти си от тези 15% средна класа у нас, надявам се тази статия да те провокира да се замислиш за това как управляваш парите си и от кои вредни навици, свързани с тях, може да се отървеш.