Какво се случи с моралния капитализъм?

Демократите подкрепяха силните пазари и правителство. Те трябва отново да го направят.

В какъв тип икономика вярват демократите в САЩ? Джо Байдън призовава за "по-силни трудови закони и данъчен кодекс, който възнаграждава средната класа". Бърни Сандърс иска да повиши данъците на богатите и да гарантира работа на всеки пълнолетен американец. Елизабет Уорън има изобилие от планове, които предвиждат работниците да получат места в управителните съвети на корпорациите и разбиването на гигантски фирми като Facebook и Amazon. Камала Харис призовава за големи данъчни намаления за обикновените семейства и "по-строги наказания за компаниите, които лъжат своите работници".
Най-новите проучвания на общественото мнение показват, че американската общественост подкрепя все повече предложения от този тип. Нито един от онези, които се надяват да спечелят номинацията на Демократическата партия за президентските избори в САЩ догодина, обаче не е излязъл с по-обща визия, която да вдъхне живот на тези идеи, които си струва да бъдат взети под внимание. Без вдъхновяващ начин за тяхното свързване, те могат да достигнат до избирателите като едно посредствено меню на храна за вкъщи: достатъчно вкусно, но такова, което ще бъде забравено.
Така че нека оставим един верен, макар и причиняващ грижи демократ да предложи решение: "морален капитализъм", система, която, по думите на конгресмена Джо Кенеди Трети от щата Масачузетс, ще бъде "оценявана не по това колко произвежда, а по това колко възможности открива, подкрепяна от правителство, което не се плаши да създаде условията за честни и справедливи пазари".
Това е целта, която лидерите на демократите обявяват, под различни имена, от учредяването на партията преди близо два века. Те са разбрали, че повечето избиратели харесват общата идея за пазарна икономика, при която те ще имат честен шанс да се издигнат, но и роптаят срещу икономика, която не е изпълнила розовите обещания на своите защитници от бизнеса и правителството.
Традицията води началото си от 30-те години на 19-и век, когато президентът Андрю Джаксън налага вето на обновения устав на Втората банка на Съединените щати (частна банка, през която са минавали трансакциите на американското правителство - бел. прев.), обявявайки, че "е достойно за съжаление, че богатите и силните прекалено често подчиняват действията на правителството на своите егоистични цели". Президентът Гроувър Кливланд възобновява офанзивата със своята атака срещу предпазните мита през 80-те години на 19-и век, така както правят и Уилям Дженингс Брайън в кръстоносния си поход срещу "властта на парите" в края на 19-и век, и президентът Франклин Делано Рузвелт с атаката срещу "икономическите роялисти" през 30-те години на 20-и век.
За всички тези лидери на демократите моралният капитализъм бе стремеж към система, която да балансира защитата на правото на американците да трупат имущество и да започват бизнес с неизменната грижа за благоденствието на мъжете и жените с малки или средни възможности, които все повече работят за някой друг.
Тази визия съчетаваше два отделни начина за критикуване на съществуващия икономически ред и водене на кампания за по-добър ред. Първият отправя сурови критики срещу концентрираната власт, било то във финансите, промишлеността, федералното правителство или това, което бе възприемано като съюз между частното богатство и частния капитал. Неговата визия е за едно общество на дребни собственици, или поне за правителство, което регулира стриктно едрия бизнес и го принуждава да преразпределя част от своето богатство.
Вторият тип морален капитализъм се съсредоточава върху потисничеството над американците на работните им места, било то заради лоши условия на труд, ниски възнаграждения, несигурна заетост или забрана на профсъюзите. Неговите защитници се опитват да обединят наетите работници и техните симпатизанти и гледат с по-добро око на работодателите, които, без значение колко голям е техният бизнес, спазват правата на своите работници и им плащат достойни заплати.
На теория двата стремежа не влизат в противоречие. И Елизабет Уорън, и Бърни Сандърс критикуват "монополите" като Wal-Mart, че доминират пазара, плащат ниски трудови възнаграждения и се противопоставят на опитите на своите работници да се организират в профсъюзи. В исторически план обаче от това кое от двете течения надделява при демократите зависи каква коалиция ще се стремят те да изградят.
Антимонополната тема доминира през първия век от съществуването на партията - от възхода на Джаксън през 20-те години на 19-и век до началото на Голямата депресия през 30-те години на 20-и век - като помага на демократите да станат национална партия. През този период партията или пренебрегва правата и нуждите на небелите хора, или активно се стреми да ги остави в робство или явно неравноправно положение. Този период продължава дълго, тъй като през него партията обединява толкова различни социални сили като белите плантатори от юга и ирландските католици имигранти в общата им неприязън към северните индустриалци, финансовия елит и високите мита.
През 30-те години на 20-и век идеята за защитата на работниците до голяма степен заменя идеята за борбата срещу монополите и е централна тема за посланието на демократите до края на 60-те години на миналия век. Главният двигател на промяната е работническото движение, което увеличава пет пъти своята членска маса по време на Голямата депресия и Втората световна война и се превръща в необходимата база на партията от Франклин Рузвелт до Линдън Джонсън.
За известно време изглежда, че моралният капитализъм, защитаващ работниците, може да стане американската версия на социалдемокрацията, въпреки че той е по-ефективен като реторика, отколкото като политика. В обръщението си за "За състоянието на Съюза" през 1944 г. Рузвелт предлага програма от голям мащаб, която би гарантирала на всеки американец правото на работа, дом и медицинска помощ. Коалиция, обединяваща републиканците и демократите от юга, обаче блокира законопроекта.
От 70-те години на 20-и век до началото на Голямата рецесия либералните политици и активисти имаха склонност да омаловажават реториката за моралния капитализъм. Те имаха някои основателни причини да правят това. Рузвелт изгради мултирасова коалиция, която би смаяла и обезпокоила Андрю Джаксън. Повечето лидери на партията обаче все още определят по това време работещите хора като благородна смесица само от бели мъже и членове на техните семейства.
Политическото земетресение от феминисткото движение и борбата за правата на чернокожите унищожи тази тесногръда представа. Борбата срещу расистките и сексистките закони и институции бързо стана централна за ангажирания демократ. През настоящия век тревогата за климатичните промени и ангажираността с правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация бяха добавени към приоритетите в дневния ред на партията.
В миналото създаването на идеология за морален капитализъм и на коалиция зад нея обаче се оказа най-плодоносната изборна стратегия за демократите. Периодите, когато те са излизали с убедителни аргументи за необходимостта от създаване и след това от запазване на такава система са били единствените, когато партията е печелила трайно мнозинство - от края на 20-те до средата на 50-те години на 19-и век и от 30-те до края на 60-те години на 20-и век.
Естествено, големи промени оттогава трансформираха страната и нейната политика. При все това едно мнозинство от американците от всички раси, полове и националности продължава да страда от икономическа несигурност и има малък контрол върху трудовите си условия. Една визия за морален капитализъм би обърнала внимание на това всеобщо положение и би предложила промени, които биха могли да го подобрят значително.
В обръщение от 1944 г. Рузвелт изразява увереност, че, в ретроспекция, е бил настроен прекалено оптимистично за своето време. "Трябва да осъзнаем ясно факта, че истинската индивидуална свобода не може да съществува без икономическа сигурност и независимост", обявява той. "Приехме. . . втори Закон за правата, в съответствие с който може да бъде създадена нова база за сигурност и просперитет за всички, независимо от тяхното местоположение, раса или религия".
Днес демократите имат отчаяна нужда да формулират една също толкова далновидна, оптимистична решимост за изграждане на сносно общество. Без морален капитализъм или негов силен еквивалент, има риск те да бъдат въвлечени в междуособни борби, докато техният арогантен съперник започва отново да повтаря обещанието си да върне на Америка "величието", което той не може нито да дефинира, нито да донесе. /Превод от английски: Николай Станоев/

Майкъл Казин*, в. "Ню Йорк таймс"/БТА

Майкъл Казин преподава история в Джорджтаунския университет и един от редакторите на списание "Дисент". В момента работи над история на Демократическата партия.