Капиталистите вече не са добре дошли в китайските класни стаи

Имаше много признаци, че Китай е вдигнал мерника на компаниите, при които обучението е с цел печалба. Малко обаче очакваха Пекин да „хвърли граната в центъра на класната стая“ и да покаже на целия свят, че гледа на обучението на следващото поколение като на политически приоритет, а не просто на източник на капитал, пише Тим Кълпан за Блумбърг.

През уикенда китайското правителство забрани предлагането на обучение с цел печалба по основни училищни предмети, както и набирането на капитал и листването на фондови пазари на компании от образователния сектор. Това решение може да унищожи индустрия за 1 трлн. юана (154 млрд. долара), изградена върху идеята, че родителите трябва да пращат децата си на допълнителни уроци до късно през делничните дни и дори през уикенда. Действията срещу частния образователен сектор са в напълно различен план и мащаб от последните мерки на Пекин срещу други водещи сектори в страната.

Докато финтех компанията Ant Group, фирмата за споделени пътувания Didi и технологичните гиганти Alibaba и Tencent се озоваха под мерника на китайските регулатори заради пропуски в защитата на потребителските данни и злоупотреба с господстващо положение на пазара, то атаката срещу частните образователни компании е насочена към сърцевината на техния бизнес – правенето на пари от обучението на деца. Водещите технологични компании ще платят не малки глоби, но те ще имат възможността да променят курса си на развитие и да се съобразят с изискванията не регулаторите. От друга страна гигантите в частния образователен сектор - TAL Education Group, New Oriental Education & Technology Group и Gaotu Techedu Inc., може да изгбят целия си бизнес.

Китайският президент Си Дзинпин проявява особен интерес по тази тема. Още през месец март той отбеляза тенденцията тази индустрия да се възползва от тревогите и страховете на родителите, сравнявайки я с хронично заболяване. „От една страна родителите искат децата им да бъдат здрави и да имат щастливо детство, но от друга те се страхуват, че може да изостанат още на стартовата линия в надпреварата за високи оценки“, коментира той.

Тази загриженост за благосъстоянието на родителите и децата се простира по-далеч от тяхното емоционално благополучие. В основата ѝ са фокусът на правителство върху неравенствата между богатите и бедните и ревизираните политики за контрол на населението, след като миналата година Китай регистрира спад на раждаемостта за четвърти пореден път.

Всяка година милиони ученици (включително и тези от детските градини) биват записвани за следучилищни образователни програми с идеята, че допълнителните уроци ще има дадат предимство пред техните връстници.  Работата е там, че връстниците им ходят на същите уроци. Колкото повече ученици се записват в тези програми, толкова по-голям натискът върху родителите да включат децата си към тези програми. Едно прочуване разкрива, че 92% от родителите пращат децата си на допълнителни уроци, като повече от половината анкетирани казват, че харчат за тези програми над 10 хил. юана (1500 долара) на година, което се равнява на около 40% от средния доход в страната. При някои разходите стигат до 16 хил. щатски долара на година.

Тези разходи могат да натежат на бюджета дори на богатите двойки в големите градове като Пекин и Шанхай. Когато обаче става въпрос за семейства със средни и ниски доходи, и по-специално в селските райони, където доходите са с 60% по-ниски от тези в градовете, това е едно непосилно бреме.

Неравенството винаги е било важна тема за съвременните лидери на Китай, но Си, който си постави за приоритет изкореняването на корупцията в страната, смята, че разликата между богатите и бедните е заплаха за цялата нация и че именно тя е позволила образователния сектор да стане недостъпен за множество жители.

Действията на Пекин срещу частните образователни компании са свързани с решението на страната да прекрати 35-годишната си политика за едно дете на семейство и да въведе такава, която позволява на двойките да имат три деца. Повечето обаче не могат да си позволят да отглеждат толкова деца. Подобно на другите страни, където раждаемостта е ниска, икономическото бреме, което върви ръка за ръка с отглеждането на деца, продължава да е най-голямата пречка пред създаването на по-големи семейства.

Секторът за обучение след училище се бе превърнал в част от този проблем. През април на компании от бранша бяха наложени глоби за измамен маркетинг, които потвърдиха наблюденията за подвеждащите тактики за продажби, сред които и показването на несъществуващи високи цени като инструмент за създаване на впечатление за големи отстъпки.  

Силната конкуренция в сектора доведе до години на двуцифрен ръст на продажбите. Това развълнува инвеститорите, като пазарната стойност на двете най-големи компании в бранша New Oriental и TAL - се покачи повече от пет пъти за пет години. Сега обаче изглежда, че тази история е към края си.

В този план задълбочения подход на Пекин е повече от впечатляващ. Правителството въвежда по-строг контрол върху работното време на учителите и използването на чужди учебни програми и учебници. Учебните часове по време на уикендите и ваканциите вече са забрани. Тези мерки целят да ограничат времето, което учениците прекарват в клас, макар че вероятно ще бъдат оставена отворена вратичка за доставчици на допълнителни учебни услуги за онези деца, които имат нужда от повече внимание.

За правителството тази реформа означава, че частният образователен сектор ще работи в услуга на Китай и учениците, а не на мениджъри и инвеститори. Компаниите като TAL и New Oriental ще трябва да променят изцяло подхода си, ако искат да оцелеят. В момента се заражда пазар за корпоративно обучение преквалификация, тъй като все повече компании се нуждаят от служители, които постоянно развиват професионалните си умения и познания.

Преходът от гимназиално обучението по математика и физика към преподаване на счетоводство и писане на кодове обаче няма да бъде лесен. Ще оцелеят само тези, които бързо ще се приспособят към новата програма.