Китай се готви за свят, в който САЩ не са центърът на световната търговия

Китай вероятно ще се превърне в най-голямата икономика в света след няколко години и вече се подготвя за големи промени в международната търговия.

На фона на пандемията от коронавирус и влошаващите се отношения със САЩ, китайското правителство представи поредния план за стимулиране на икономиката, този път под името „двойна циркулация“. В рамките на тази политика влизат двата кръга на икономическа дейност – вътрешен и външен, като по-голям акцент се поставя върху бизнеса у дома.

Все още не е ясно до каква степен модела на „двойна циркулация“ отразява промяна в икономическата политика на Китай. Факт е обаче, че тези нови икономически идеи идват само няколко месеца преди китайското правителство да представи 14-и поред петгодишен план за социално и икономическо развитие на страната.

Икономисти от ICBC International – хонконгският клон на една от водещите държавни китайски банки, през последните седмици представиха доста бележки за „двойната циркулация“. Един от тези доклади разглежда последствията от китайската политика за следващия кръг на глобализацията. Авторите са използвали две графики. Първата е илюстрирала състоянието на световната икономика на база настоящия модел, при който САЩ е центъра на световното търсене. Втората графика показва свят, разделен на три части – Европа, Северна Америка и Азия, всяка от които си взаимодейства с останалите на регионално ниво. Китай и „вътрешната му циркулация“ са в центъра на азиатския регион.

„Моделът на „двойна циркулация“ е на практика признание на Китай, че през следващите две десетилетия страната няма да може да разчита на външната търговията толкова, колкото го е правила в предходните две“, казва Стивън Олсон от Hinrich Foundation.

„В САЩ дълбоката икономическа интеграция с Китай все повече се възприема като стратегическа грешка, която се оказа от голяма полза за Китай, но не и за САЩ“, добавя той.

През последните две години търговския конфликт между Пекин и Вашингтон намали значително потока на стоки между двете страни. На индивидуална база САЩ продължават да са най-голямата експортна дестинация за китайски стоки, но през последната година Европейският съюз измести Северна Америка от позицията на водещ търговски партньор на Китай. Тази година 10-те страни от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) станаха най-големият търговски партньор на Китай, сочат данни на китайската митническа служба.

„Позицията на моята страна в световната икономика ще продължи да расте, нашите връзки с глобалната икономика ще станат по-близки, а пазарните възможности, които предлагаме на други страни, ще се разширят и ще се превърнат в гравитационно поле, което ще привлича международни стоки и ключови ресурси“, заяви китайският президент Си Цзинпин в реч през миналата седмица, след изслушване на предложенията за новият петгодишен план за развитие на страната.

Вътрешни проблеми 

В момента Китай е изправен пред множество вътрешни проблеми. Някои са нови, като например наводненията и свличанията на земна маса в южната част на страната, последвали шока от избухването на пандемията от коронавирус. Други, по-дългосрочни проблеми, придобиваха още по-големи мащаби, като например високата зависимост на растежа на страната от поемането на нов дълг и бизнес средата, която дава предимство на държавните предприятия спрямо останалите, въпреки че частният сектор генерира повечето работни места.

Според Ян Се, главен икономист на Founder Securities, пренасочването на фокуса върху вътрешния пазар играе ролята на напомняне за регионалните правителства в страната, с което Пекин им казва, че трябва да работят за подобряването на местната бизнес среда. Той очаква допълнителни политики за стимулиране на вътрешното потребление, финансирани отчасти от чуждестранни инвестиции.

На фона на нарастването на китайския пазар и предизвикателствата пред търговията през задграничната търговия, много международни компании приемат стратегията „В Китай, за Китай“. Пекин приветства чуждестранните инвестиции и полага значителни усилия за задържането на международните бизнеси в страната  въпреки геополитическото напрежение.

През юли Китай отчете рекорден ръст на чуждестранните инвестиции от 12,2% на годишна база до 9,05 млрд. долара, сочат данни на Министерството на търговията. Този резултат идва на фона на очакван спад от 30% на притока на чуждестранни инвестиции в световен мащаб заради пандемията от коронавирус, според доклад от месец май на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

„Капиталът е крал! Ако предлагате повече от другите страни, то винаги ще намерите хора, които да инвестират“, коментира Брус Панг от at China Renaissance. Според него тази тенденции при чуждестранните инвестиции и промените в експортната политика на Китай са били факт още преди пандемията, но тя ги е ускорила.

Властите и компаниите също полагат усилия да накарат китайския бизнес да пренасочи вниманието си към местния пазар.

„Пренасочването на китайския износ към вътрешния пазар е положително развитие, тъй като така нашата икономика може да расте стабилно“, коментира Су Хонкай от the China Association of Policy Science. „Това е нещо добро и за останалия свят“, добавя той.

Болезнена трансформация?

На фона на всички разговори за повишаване на вътрешното потребление, очакванията на Пекин, може да не е отговорят на това, което ще се случи през следващите няколко месеца.

„В момента вътрешното търсене се възстановява, но връщането до нивата от преди пандемията остава трудно“, казва Су.

След като брутният вътрешен продукт на Китай се сви с 6,8% през първото тримесечие, изненадващият ръст от 3,2% в периода април-юни бе подкрепен от ръста на инвестициите, особено в имотите. Продажбите на дребно обаче паднаха с 1,1% през юли, като ръста на онлайн търговията не успя да компенсира цялостния спад.

„Сигурно е, че вътрешното потребление няма да е основният икономически двигател през тази или през следващата година. Икономиката ще разчита основно на инвестициите и износа“, коментира Дан Уанг от Hang Seng China.

„За да бъде увеличено потреблението или неговият дял от растежа, Китай трябва да предприеме някои големи реформи в разпределението на доходите, като една от основните пречки пред това е реформата на държавните предприятия“, казва още той.

В дългосрочен план обаче се засилва натиска върху Китай за преминаване към модел, фокусиран върху вътрешния пазар.

Една от причините Китай да говори за „двойна циркулация“ е факта, че нарастващата роля на страната в световен мащаб означава, че другите държави ще започнат да се питат до каква степен искат да бъдат зависими от азиатския гигант, казва Уанг.

„Мисля, че тази фраза е насочена основно към риска, свързан със САЩ. Китай иска да се увери, че ще продължи да има централна роля в световната верига на доставки“, добавя той.