Китай свива стоманодобива си бавно, предизвиквайки гнева на Запада

Китайските стоманодобивни заводи, мишена за гнева на американския президент Доналд Тръмп, са кинконгът на сектора. Те осигуряват половината от световното производство, така че всеки техен ход има глобално значение.

Стоманодобивната индустрия се разрасна през последното десетилетие, за да подкрепи историческия бум на строителството в Китай. Само че след като то се забави, страната остана натоварена с губещи стоманодобивни заводи, работещи на половината си капацитет.

Пекин затвори някой от заводите и закри 1 милион работни места. Действията му обаче са твърде бавни, за да успокои гнева на американците и европейците, предизвикан от наводнението от евтин износ, който е двойно повече от експорта на втория световен износител Япония.

Тръмп отговори миналата седмица с увеличаване на вносните мита за стоманата и алуминия, друг метал, от чието свръхпроизводство се оплакват търговските партньори на Китай.

Китайските власти съобщиха, че миналата година са затворили заводи с капацитет да произвеждат 30 милиона тона стомана. Само закритите мощности се равняват на годишното производство на световен производител номер 9 - Бразилия, но са едва малка част от китайските 800 милиона тона.

Целта на Пекин е да направи сектора по-ефективен и печеливш, не просто по-малък. Така че докато някои заводи затварят, по-големи конкуренти увеличават производството и могат да станат още по-важен световен играч.

Общото производство на стомана е нараснало с 5,7% миналата година спрямо 2017 година, според агенцията за планиране на китайското правителство - Националната комисия за развитие и реформи. Това се добавя към увеличението от 1,2% през 2016 година и надминава седемкратно японското производство.

Прогнозира се, че тази година секторът ще нарасне с още 1%.

"Без свиването на капацитета производството щеше да е много по-голямо, отколкото е сега", посочва Ван Сучжън, анализатор на информационната компания Mysteel, която следи развитието в китайския стоманодобивен сектор.

Стоманодобивната и тежката промишленост отдавна са политически лакмус за китайските лидери, което доведе до икономическа катастрофа през 50-те години на 20 век.

През 1958 година тогавашният лидер на страната Мао Цзедун насърчи хората да произвеждат стомана в пещи в задния си двор, за да извърши "Големия скок напред" - краткотраен опит за скоростна индустриализация.

Селяните оголиха склоновете, за да си осигурят гориво, изгаряха врати и мебели, за да претопяват тенджери, тигани и какъвто друг метал успеят да намерят, за да произвеждат безполезен чугун. Отклоняването на ресурсите при "Големия скок" доведе до глад, причинил смъртта на десетки милиони хора.

През изминалите две десетилетия производството се засили, тъй като китайските градове бяха сринати и застроени наново с хиляди нови офиси и жилищни небостъргачи, търговски центрове, мостове и магистрали.

Производството нарасна от под 130 милиона тона през 2000 година до над 600 милиона тона през 2010 година.

Ненаситният апетит на Китай за желязна руда допринесе за икономическия бум в Австралия, Бразилия и други страни, осигуряващи доставките. Стоманодобивните заводи купиха технологии от Запада и Япония.

Стоманата и алуминият наред с въглищата, стъклото и слънчевите панели са сред множеството китайски сектори, които се разрастваха, докато предлагането силно не превиши търсенето.

След като строителният бум се охлади, доставчиците останаха с огромни складови запаси от неизползвани стоки, което пък доведе до ценови войни, застрашили мнозина с фалит.

Пекин обяви планове да свие производството на стомана и въглища, но тепърва предстои да очертае плановете си за останалите сектори.

Китайското производство на алуминий е малка част от мащабите на стоманодобивния сектор с около 36 милиона тона, произведени миналата година. Чуждестранните конкуренти обаче твърдят, че за техния сектор евтиният китайски износ е дори по-опустошителен.

Миналогодишният износ на стомана се е свил с 30% спрямо 2016 година до 63 милиона тона, но това все пак е една четвърт от общия световен износ и над два пъти износа на Япония, равняващ се на 30 милиона тона.

Пекин се опита да избегне заплахата от търговски санкции, съгласявайки се на срещата на водещите световни икономики от Г-20 през 2016 година да създаде световен панел, който да бъди обсъди начини за свиване на сектора. Китайските власти обаче избегнаха поемането на всякакви обвързващи ангажименти.

На американския пазар продажбите на китайска стомана се сринаха заради наложените по-рано мита, достигащи 522% за някои продукти, чиято цел бе да компенсира това, което Вашингтон определи като нечестни субсидии за производителите.

Това означава, че макар Тръмп да избра Китай за обект на критиките си, новите мита, които той обяви, вероятно ще засегнат по-тежко американските съюзници Япония и Южна Корея.

САЩ са купили едва 1,1% от китайския износ на стомана миналата година спрямо 12% от износа на Южна Корея и 5% от износа на Япония, според данни на американската комисия за международна търговия.

Стабилно увеличаващото се китайско производство засили натиска върху заводите да изнасят, което понижава цените и подкопава износа на производителите на стомана от САЩ, Европа, Япония и Южна Корея.

Същевременно Пекин слива най-големите си производители на стомана в още по-големи концерни, които са по-ефективни конкуренти.

Китай създаде втория по големина производител на стомана в света след европейската ArcelorMittal, когато през 2016 година сля две държавни стоманодобивни компании - Baosteel Group и Wuhan Iron & Steel.

Новата компания Baowu Steel възнамерява да увеличи производствения си капацитет с две трети до 100 милиона тона чрез придобиване на по-малки стоманодобивни заводи, съобщи генералният й мениджър през септември.

Джо Макдоналд, Асошиейтед прес

(БТА)