Коя е новата българска мечта

Коя е новата българска мечта

В България още от малки ни учат, че всички трябва да следваме един и същ път – да завършим добро училище, след това университет, да си намерим хубава работа (на бюро, ако може), да се катерим по корпоративната стълба, да си купим жилище, да си намерим партньор в живота, да отгледаме деца, и накрая да се пенсионираме, като през всичките 40+ години, докато работим, да отделяме част от дохода си за пенсия.

Аз наричам всичко това парадокса „пари-време“. Повечето от нас продават по-голяма част от наличното си време за заплата, а след това харчат парите от нея за бързо обезценяващи се вещи. Има и други, които искат да „надхитрят“ системата, като работят още повече и поемат по-големи отговорности, което означава и още по-малко време, за да се наслаждават на допълнителните пари. В тази въртележка се въртим цял живот.

След това, ако сме доживели 65 години и имаме късмета да сме сравнително здрави, ще може да се отдадем на нещата, които цял живот сме искали да направим. Това ли правят сегашните пенсионери? Не, нали? Повечето от тях се чудят как да свържат двата края и какво да правят, за да си докарат някой и друг допълнителен лев към пенсията. Искаме ли да сме на тяхно място? Съмнявам се.

Ами, ако искаме да се оттеглим от активна работа, не на 65 година, а на 55, или дори на 45 години? Трябва ли някой друг да определя (държавата в случая) до колко години да работим? Трябва ли да работим толкова дълго време, за да се пенсионираме и да пътуваме, да стартираме бизнес или да станем доброволци към някоя организация?

Това ли е голямата цел? Това ли е българската мечта? Да се пенсионираш и да живееш с 300 лева на месец!?!

Какво е финансова свобода?

Има много определения, но за мен финансовата свобода е да имаме възможността да вземаме решения, на база на това, което ни прави щастливи, а не на това, което ще ни изкара повече пари. Звучи просто, но не е лесно да променим изцяло мисленето си. Цял живот са ни учили, че парите са ограничаващ фактор и „не може да правиш каквото си искаш“, защото трябва да си плащаш сметките, да осигуриш покрив и прехрана на семейството си.

Ами, ако постигнем това базово ниво на сигурност и наистина живеем живота, който искаме? И най-хубавото е, че това не е на принципа „всичко или нищо“, а има различни фази на финансова свобода.

Фаза 1: Нямаме финансова свобода

Почти всеки човек започва своето пътуване от тук, а мнозинството от хората никога не напускат тази фаза. При нея, трябва да работим, за да получаваме доходи, с които да покриваме разходите си. Дори да сме спестили нещо, ако останем без работа само няколко месеца, всички заделени пари ще изчезнат, и ще трябва да намерим бързо нов източник на доходи. Това се нарича също така икономическа зависимост (или робство). В някои случаи, тя се дължи и на големите месечни вноски за изплащането на кредити за жилище, кола или нещо друго.

Фаза 2: Финансова свобода за период от време

За да достигнем тази фаза на финансова свобода, трябва да заделяме част от дохода си. В противен случай, ще бъдем принудени да работим до пенсионирането си, или до края на живота си (както се случва на практика). Препоръчително е спестяванията да се инвестират, за да използваме силата на времето и сложната лихва, като по този начин ще постигнем по-бързо целта си.

Колкото повече спестявания имаме, толкова по-дълго ще може да живеем без да има нужда да работим. Това дава невероятна свобода и вече трудни решения като смяна на работа, стартиране на бизнес, пътуване, нови проекти и други, се взимат много по-лесно. Променя се цялото светоусещане и започваме да мечтаем за по-големи неща.

Аз и съпругата ми сме на тази фаза, като първоначално инвестициите ни бяха достатъчни само са няколко години финансова свобода, а сега при добро стечение на обстоятелствата, може да стигнат за над 15 години. Това не означава, че ние не работим в момента – напротив, но го правим без притеснения какво ще ядем и как ще си платим битовите сметки. Ще сме активни, докато можем, но при свободно съзнание, нещата се получават доста по-лесно и безболезнено.

Фаза 3: Вечна финансова свобода

В България има само една основна група от хора, които са постигнали пълна финансова свобода и месечните им пасивни приходи надвишават разходите. Знаете ли кои са те? Пенсионерите (да, те получават пенсиите си всеки месец без да правят нищо). Разликата между вечната финансова свобода и пенсионирането е, че при първото няма конкретна възраст за постигане и размер на приходите. Може да го направите и на 25 години, може и на 50, а може и на 70 години. Докато пенсионерите не могат да влияят върху възрастта за пенсиониране и размера на пенсиите, ние имаме пълната свобода (и отговорност) за постигане на нашите цели.

Аз не вярвам във вечната финансова свобода (освен при пенсионерите), защото колкото и инвестиции да имаш, те могат да намалеят или изчезнат много бързо. Ако имаш 10 милиарда долара в акции на няколко компании и те фалират, какво ще стане? От финансово свободен и богат човек ще се върнеш на Фаза 1, в която трябва да работиш, за да имаш доходи. Или имаш имоти, които отдаваш под наем и получаваш всеки месец определена сума, но в съседство се появява ромски катун и вече никой не иска да живее в тези жилища? Колкото и малко вероятни са тези хипотези (за катуна не съм сигурен), те съществуват и вечната финансова свобода е някаква химера за мен.

Фаза 4: Богатство и лукс

Последната фаза се постига от малцина, а и често не е толкова „здравословна“. Причината е, че тук се търси не свободата, а лукса като върховна цел. Вече си постигнал ниво на пасивните доходи, с които покриваш всичките си разходи, но това не ти е достатъчно и търсиш символите, които ще те отличат от тълпата. За разлика от финансовата свобода, богатството е много относително и няма ясен критерии, кога точно си „богат“. Луксът също е субективен – за един това е разходка с яхта, а за друг да притежава флотилия от много яхти и кораби.

Каква е разликата в мисленето при двете цели – пенсиониране и финансова свобода?

При пенсионирането процесът е изцяло пасивен – някой друг определя каква част да отделяш от доходите си, как да се инвестират те (всъщност, НОИ не инвестира парите от осигуровките, а направо ги дава на сегашните пенсионери) и кога ще се пенсионираш. Нищо не зависи от теб. Позитивното е, че няма нужда нищо да правиш (освен да се молиш за по-висока пенсия и изобщо да съществува пенсионна система, когато натрупаш точките).

Финансовата свобода е целта на 21 век и започва да се превръща и в мечтата на много българи. От теб зависи кога ще я постигнеш и какъв доход ще си осигуриш. Тя ще ти позволи да живееш живота, който искаш и да правиш нещата, които ти носят удоволствие. Няма да я има принудата да работиш до края на живота си и ще може да правиш по-лесно големите промени, които искаш. Това е изцяло активен процес. Освен най-големият му позитив, това е и най-големия му недостатък. Всичко зависи от нас и ако ние не сме достатъчно мотивирани и дисциплинирани да следваме пътя, ще трябва да разчитаме на План Б, който е държавната пенсия, в случая.

Успех!

 

 Стойне Василев е сертифициран финансов коуч, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Европейската комисия подаде иск срещу Унгария пред Съда на ЕС заради спорния ѝ закон за защита на суверенитета
Израелската армия нанесе един от най-мощните си удари в Ливан
Федерацията по вдигане на тежести обяви фалит
Често срещаните грешки при водене на преговори
Времето: Почти летни темпетурати, жълт код за силен вятър в 4 области
„Маркет ЛИНКС“: ИТН и „Величие“ не прескачат 4-процентната бариера, ако изборите бяха днес
Канада обяви създаване на отбранителна коалиция срещу Русия в Арктика
7-и банково-финансов форум ,,Бъдещето на парите" – Готови ли сме за дигитализация,   присъединяване към еврозоната и устойчиви финанси?