Край Босфора шум се вдига

Избухването на „Великата Депресия“ в глобален план през 2008 г. съвпадна с един нов политически ред в региона, резултат от затворената външна политика на САЩ при Обама. Тогава Турция се оформи като амбициозен регионален играч.

През 2009 г. анализаторът Джордж Фридман, директор на Института за геополитически анализи в САЩ, в книгата си „Следващите сто години. Геополитическа прогноза за ХХI век”, прогнозира, че Турция ще се стреми към връщане блясъка на Отоманската империя и след тридесет години вече ще е догонила Япония в икономическо отношение.

Турция има огромни предимства пред която и да било друга страна в света. Тя е и светска, и мюсюлманска държава. Страната не е изолирана географски и е на кръстопът на три континента.

През изминалите години страната се радва на силен икономически растеж. След нарастване с 4,2% през 2013 г. растежът се забавя до 2,9% през 2014 г. За 2015 г. той  е 4,0% по данни на Световната банка. Турция е 17-тата най-голяма икономика в света с население от  76,8 млн. души, а БВП на страната е 721,1 млрд. щатски долара.  Само 7,3% от населението е на възраст над 65 години, при средно 18,9% за ЕС.

Липсата на демографски проблем, който толкова тежи на Европа, не оказва натиск на бюджетната система на Турция. Това позволява мащабна програма за инвестиции в инфраструктурни проекти.

Бяха започнати амбициозните проекти като трети мост над Босфора, втори канал отново на Босфора, строеж на най-голямото летище в света, разширяване на метрото, магистрали и пътища. Арабската пролет и проблемите на Гърция допълнително подпомогнаха туризма.

Целта е една – Турция да е сред 10-те водещи икономики в света през 2023 г.

Младото население изигра ключова роля в икономическия подем на Турция. Въпреки това страната е на път да изгуби това свое предимство поради липсата на реформи.

Докато ръстът на трудовата производителност беше 5,98% в периода 2001-2007 г., то през 2007-2013 г. той спадна на 0,59%. Ръстът на производителността е отрицателен в последните няколко години, като през 2014г. беше -2,3% - един от най-лошите показатели сред страните членки на ОИСР.

Проучване на Bahçeşehir University’s Center for Economic and Social Research (BETAM) показва, че един на всеки трима души на възраст от 15-19 г. няма да продължи образованието си. С други думи около 2,2 млн. млади души напускат образователната система през 2014 г., когато е проведено изследването. 76% от тези младежи са само или с по-ниско от основно образование.

Около 900 000 млади хора нито ходят на училище, нито работят, като от тях повече от 73% са жени.

Наред с половата неравнопоставеност се проявяват различия сред училищната посещаемост в различните региони. Ако в областта на Мармара 73,2% от младежите учат, то процентът на същите в Югоизточна Анатолия е едва 50,8%.

Самата образователна система има нужда от дълбоки реформи. В тестовете на PISA турските 15- годишни деца са на дъното сред страните членки на ОИСР по умение да четат и  да решават задачи.

Според доклад на TÜİK, страната губи демографското си предимство като коефициентът на раждаемост в Турция продължава да спада от 2,18 новородени през 2014 г., до 2,14 през 2015 г., докато през 2001 г. той е бил 2,37.

Според проучване на МВФ, публикувано през април тази година, има две основни структурни реформи, който държавата трябва спешно да предприеме. Първата трябва да бъде насочена към повишаване на спестяванията на населението, а втората - към повишаване на потенциала за растеж на икономиката чрез реформи на трудовият пазар, който се бори със повишените разходи за труд, стагнираща продуктивност, силна концентрация на работна сила в нископродуктивни сектори  и висока безработица сред жените.

Способен ли е Ердоган на реформи?

Политическите институции на дадена нация определят способността на нейните граждани да контролират политиците и да влияят на начина, по който се държат последните. Те oказват пряко влияние върху поведението и стимулите в реалния живот и така се превръщат в основната причина за успеха или провала на нацията. Властта може да се концентрира в ръцете на тесен елит с малки ограничения върху упражняването на тази власт, а законите да се структурират така,  че да присвояват ресурси от останалите прослойки. Тогава управляващите трябва да се опират на властта, за да оцеляват. Професор Аджемоглу от MIT и професор Робинсън от Харвард в книгата си “Защо нациите се провалят” наричат този вид институции екстраактивни.

Именно те позволиха на президента Ердоган  да започне авантюристични действия, които доведоха до тежки икономически и политически последствия за Турция. Безотговорното ангажиране в конфликта в Сирия доведе до сблъсък с Русия. Намеренията му за прехвърлянето на власт на президентската институция и засилването на неоосманските му амбиции доведе до опита за преврат и последствията за населението след него. Действията на президента след предполагаемия пуч накараха международната общност да апелира за запазването на закона и човешките права, а инвеститорите да се чудят какво прави турския управляващ. Всичко това се случваше на фона на няколко тежки атентата в южната ни съседка, което се отрази веднага на туризма.

Броят на чуждестранните туристи в Турция е намалял с 31,9 % до 20,2 млн. души през първите девет месеца 2016 г. спрямо същия период на предходната година, според данни на министерството на туризма.  Посетителите в страната са отбелязали спад от 32,84% през септември до 2,86 млн. души, което е 14-ти пореден негативен месец за отрасъла в Турция и пети пореден, през който броят им бележи понижение с повече от 30%. За първото полугодие спадът на годишна база е с 27%.

Броят на руските туристи също намаля стремително. Неотдавна двете страни се сдобриха и Москва отмени забраната за чартърни полети до Турция, но реално те могат да не бъдат подновени дори през 2017 г. Русия бе вторият по големина туристически пазар за Турция с 4,5 милиона посетители през 2014 г. на места като туристическата столица на Турция - Анталия.

С по-малко туристи продажбите на дребно също пострадаха. Сами Керио, ръководител на Юнайтед Бренд Асосиейшън, която представлява 150 компании и 500 търговски марки, каза, че по-малкият брой туристи се е превърнал в 5% спад в приходите от търговия. Този спад се прехвърля и в други сектори. Последните данни показват, че промишленото производство през юли е намаляло с почти 5% на годишна база, което е най-резкият спад откакто започват да се събират данни през 2005 г.

Турското правителство осъзна, че нестабилното политическо положение на страната има шанс да прогони чуждестранните инвестиции и реагира веднага с пакет от мерки. Те включват: намаляване на административните затруднения около учредяването на дружество, намаляване на размера на свързаните такси, бърза процедура по ликвидация от 6 месеца вместо, както досега 1 година, няколко изменения в данъчното законодателство, включително освобождаване от гербов налог (stamp tax duty) за договори за покупко-продажба на дялове/акции и от нотариални такси за прехвърляне на дялове в ограничено отговорни дружества. Предвижда се създаването на стимулиращи пакети, данъчна амнистия и суверен фонд.

По време на силният период за икономиката турските резиденти и компании изтеглиха заеми в щатски долари изкушени от ниските лихвени нива, които Фед все още поддържа. Проблемът е, че когато облаците над Турция се сгъстиха, националната валута отслабна, което прави изключително трудно за кредитополучателите да изплащат деноминиран в долари дълг.

Тези притеснения не подминаха и инвеститорската общност, като намериха директно отражение в цената на застраховките срещу фалит на страната (т. нар. credit default swaps или CDS). Стойността на този инструмент дава представа за това как пазарът възприема дадена страна от гледна точка на риска и колко инвеститорите са склонни да платят за защита от евентуален фалит на страната. И докато непосредствено преди опита за преврат стойността на CDS върху 5-годишните доларови облигации на Турция беше около 220 пункта, то към началото на ноември тя прехвърли 260.

Краят на количественото улеснение, обявено от Бен Бернанке през май 2013 г,  нанесе удар на развиващите се пазари и в частност на Турция. Те бяха „гореща“ инвестиционна точка на фона на възстановяващите се от кризата стари икономики. С приключването на печатането на пари стартира и обратния процес .

През 2014 г. основният лихвен процент в Турция беше увеличен почти двойно до 10%, което повиши стойността на лирата. В момента стойността на ОЛП е 7,5%, като проблемът е, че изглежда независимостта на централната банка на страната все повече се превръща в мираж на фона на многобройните вербални намеси от страна на Ердоган в политиките ѝ. Този ход разбира се отрази и на стойността на валутата.