Най-трудно за жените в бизнеса е справянето с мъжкото его

Интервю с Тонка Трайкова, управляващ съдружник на КФМ

- Госпожо Трайкова, ако се върнете назад в годините, какво в поведението ви е издавало най-ясни сигнали, че имате лидерски качества? Как развихте тези качества във времето?

- Имам приятелка психолог, която казва, че именно в детството можеш да намериш всички отговори за характера и поведенческите ти навици. Мисля, че това е вярно. Още от малка бях някак си прекалено амбициозна. Исках да съм най-добра във всичко. В същото време държах да бъда оценявана обективно и справедливо – нещо, на което съм възпитана от родителите си. Тоест наистина трябваше зверски да се боря за призовото място във всички начинания, с които се ангажирах, още повече че никога не съм имала на какво друго да разчитам освен на самата себе си. Стремежът ми да съм безспорен лидер ме провокираше да се усъвършенствам непрекъснато. Особено обичах да се изявявам на сцена пред възможно по-голяма публика. Това странно контрастираше с иначе скромния ми характер. Участвах във всевъзможни поетични, музикални, танцови и актьорски състави и смело мога да твърдя, че всички тези изкуства не само ми се удаваха, но и ми доставяха огромно удоволствие. Те безспорно развиха моята фантазия, творческо мислене, креативност и усет към красивото. Това винаги много ми е помагало в бизнеса, особено в маркетинга – при

създаването на нови продукти и дизайни. Парадокс е, че както средното, така и висшето ми образование са технически и за това бях силно повлияна от баща си. Макар това образование да не беше моето амплоа, амбицията ми и решимостта ми да се справям с всичко отново се проявиха. Справях се чудесно с учебния материал и бях пълна отличничка. Този тип образование разви логическото ми мислене и ме направи по-ефективна за решаване на бизнес задачи. Сега, като човек технократ, дори малко съчувствам на хората, които не ползват логиката и математиката в живота и в работата си.

- Кой беше повратният момент в бизнес подготовката ви?

- Не мога да кажа кой точно е бил повратният момент. Мисля, че всичко е било посвоему важно. След като се дипломирах, известно време работих и като преподавател в Югозападния университет в Благоевград, където на практика сложих началото на нова специалност в Техническия факултет. Това също беше важен етап в живота ми, свързан с трупане на ценен опит в работата ми с хора и в развиване на комуникативните ми умения. Участието ми в различни специализирани обучения в страната и чужбина допълни липсите във финансовото ми и бизнес

образование. В края на 90-те години бях на няколко обучения в САЩ. Преминах едномесечно изключително ценно обучение по мениджмънт в световния тренинг център в Осака, Япония. Това беше и повратният момент в развитието ми като мениджър. Лектори там бяха преподаватели в най-престижните световни университети, а обучението включваше множество посещения на компании, в които водещите мениджъри споделяха своя практически опит.

- Налагало ли ви се е да преодолявате стереотипи, свързани с пола, по време на кариерата си?

- Категорично не. Дори мисля, че мъжете с охота приемат за партньори жени. Естествено, трябват им твърди доказателства, че могат да разчитат на теб, но нима това не важи и за мъжките партньорства. Като се замисля, дори съм се облагодетелствала от това, че принадлежа към нежния пол. Мъжете имат нужда от нас, жените, като коректив, а и за малко свежест и чар в суровото бизнес ежедневие. Перфектното партньорство между мъж и жена е подобно на перфектния брак. Случва се рядко, защото освен химия трябват и взаимни компромиси. Най-трудно за нас, жените в бизнеса, е да се справяме със силното мъжко его. Самите мъже едва се преборват с него, а представете си как се справяме с това ние, жените. Заради същото това его мъжете се "извисяват" над

нещата, а тези неща често са детайлите, в които е скрит дяволът. В това пък е силата на жените в бизнеса. Все пак най-важното между партньорите е да са диалогични и изцяло честни един към друг.

- С какво пазарът на месни продукти ви е най-интересен в момента? Какво от положителната трансформация на този пазар смятате, че олицетворява КФМ?

- И преди, и сега пазарът на месни продукти е твърдо сегментиран на две - пазар на качествени месни продукти и пазар на нискостойностни, ценово ориентирани. Поради ниския стандарт на живот в България, естествено, потребителите на качествени месни продукти са по-малко. Хубавата новина е, че броят им се увеличава. Причината за това е промяната в културата на хранене. Сега особено младите хора купуват по-малко, но по-качествени от гледна точка на здравето храни. Това е и нашата таргет група потребители. Ние в КФМ вярваме в качеството на традиционните български месни продукти и ги ползваме като неизчерпаем източник на идеи. Те имат не само неповторим вкус, но и са изцяло здравословни. Смело мога да твърдя, че те са много по-добри от известните италиански, испански и френски деликатеси. От много години в КФМ не променяме концепцията да произвеждаме именно продукти по автентични български рецепти от чисто месо, без

добавки. Радваме се на много голям ръст на продажбите на нашите шпекови салами, луканки и суджуци с марки КФМ, "Чановете", "Старобългарски". Абсолютните ни фаворити неизменно са филе "Елена", луканка "Панагюрска", които са №1 по продажби в България. Изключително успешни са продуктите с новата ни марка "Молерите" в двете серии - домашна и дивечова. Голяма част от тях са без свинско месо (pork free), с което отговаряме на засиленото търсене на продукти със или без ниско съдържание на холестерол.

Напоследък се наблюдава силно повлияване на големи групи хора от идеите на вегетарианството и веганството. В медиите се поместват всевъзможни материали с недоказан научен произход за ползите от немесните протеини и съответно вредите от употребата на месо. Като човек, занимавал се дълги години с нутрициология, категорично заявявам, че недобре изучените модели на хранене са изключително опасни за човешкото здраве и основно за нашия метаболизъм. Ето и моето обяснение за този вид психоза, след като изучавам много внимателно информацията по темата. Месото е незаменим източник на протеини, витамини и минерални вечества, но и най-трудно възпроизвеждащия се протеин, който е недостатъчен за огромното и нарастващо население на земята. Целта на кампанията "Антимесо" е да "приучи" хората да се хранят с растителни протеини, които не само че се създават бързо, но с тях са свързани огромни бизнес интереси. Да не

говорим, че за производството на някои от тях не е нужна почва (визирам соята, която е основна съставка на вегетарианските и веганските диети). Това не пречи обаче на веганите да си купуват вегански колбас с вкус на пластелин по 20 лв. за килограм. В същото време потребителят на качествена и чиста храна не би платил тази висока цена за колбас от 100% ценна биологична суровина, каквато е месото. Но както се казва - шарен свят и ние трябва да сме в крак с тенденциите.

- Какви морални задачи поставя пред лидера големият бизнес? Как се увеличават отговорностите ви през годините?        

Поддържането на принципна и честна позиция е голямо предизвикателство. Лоялната конкуренция е двигател на бизнеса и генератор на идеи и иновации. В нашия сектор, за съжаление, все още има много нелоялна конкуренция и сив бизнес, които пречат на правилното развитие на пазара. Запазването на висок морал и съхраняването на нашата фирмена идентичност допринесоха за това да създадем своите лоялни потребители и да спечелим уважението на нашите партньори. Всичко това, разбира се, има и своята висока цена. От една страна, 24-часов работен ден, а от друга страна - отговорността за всички служители във фирмата и техния добър стандарт на живот. При тези обстоятелства нямаш време да мислиш за собствения си комфорт. Бизнесът разви

инстинктите ми и характера ми, но отне много от емоционалната ми същност, което беше неизбежно.

- Как предавате на служителите си посланията, свързани със стремеж към успех?

- Обичам да работя с креативни и емоционални хора, които не си слагат сами лимити и граници. От своя страна се старая да ги науча да вникват в дълбочина в процесите и явленията и да ги анализират, за да вземат най-подходящите решения. Разбирам мисията си в това непрекъснато да предавам знанията си и опита си на работещите в компанията. Много съм взискателна и не обичам да повтарям. Според мен няма невъзможни неща и когато някой започва да ми носи "от девет реки вода" и да обяснява как "нещо не може да стане", знам, че не става за моя екип. В момента разполагаме със страхотен екип от качествени и работливи хора с висок морал. Имам предвид както мениджърите, така и всички останали служители на компанията. Благодаря на всички тях за любовта им към компанията и за приноса им в нейния просперитет.

Интервюто е от списание „Жената е”, специално издание на „Мениджър”.