Коментари

Не е нужно да си богат, за да помагаш на другите

Не е нужно да си богат, за да помагаш на другите

През 2010 година Уорън Бъфет и Бил Гейтс създават инициативата The Giving Pledge (Обет за даряване). Двамата призовават най-богатите хора в света да дарят по-голямата част от парите си за различни каузи. Досега в инициативата са се включили Марк Зукърбърг, Лари Елисън, Майкъл Блумбърг, Рей Далио и още над 160 заможни хора. Самият Бъфет, чието богатство възлиза на над 71 милиарда, пое ангажимент да дари 99% от парите си за благотворителни каузи още приживе или в момента на смъртта си.

Несъмнено, всички тези пари ще направят света едно по-добро място, с по-малко бедност и с по-малко болести. Но дори да не разполагаме с много възможности, може да помагаме на стойностни благотворителни казуси по различни начини. Проучване, направено през миналата година, показва, че над 58% от българите даряват по Коледа, предимно за деца в социално неравностойно положение или с увреждания. Предпочитаната форма е със SMS-и, като се даряват малки суми до 10 лева.

За мен, да твориш блага за другите е моят начин да благодаря за това, което имам и което съм постигнал. То е благодарение на страната, в която съм роден и израснал, и на хората в нея. Даването е много мощен инструмент за задействане на „предай нататък“ механизма – аз правя добро на теб, ти - на друг, той – на трети, и така кътчето земя, на което живеем, става едно по-добро място с повече щастливи хора.

Какво е благотворителността за нас?

Аз не съм привърженик на просията по улиците и много рядко давам пари. Бил съм свидетел как млад мъж с хубава кола докарва възрастна баба пред една от сградите на жълтите павета в София, за да проси, а вечер я прибира, заедно с изкараните пари. Не вярвам и на даването на пари на хора, носещи снимки на болни деца. Всеки път, когато съм искал банкова сметка, за да преведа пари директно за каузата, съм получавал отговори от типа „Няма банкова сметка. Ако не искате да помогнете, просто ми кажете, а не се правете на интересен…“. Може да има и съвестни и коректни хора, които събират пари по този начин, но те са малко.

За мен, благотворителността не се изчерпва с даването на пари, въпреки че подкрепям една кауза всеки месец с превод от моята банкова сметка. Аз отделям много от моето свободно време, за да помагам с това, от което разбирам и правя най-добре – да споделям опита и знанията ми в сферата на личните финанси. Досега съм играл моята игра „Умни пари“ с деца от много социални домове, училища и читалища в цялата страна. За няколко часа научават повече за парите, отколкото за години в класната стая. Правя и много безплатни презентации през студенти и хора с по-ниски доходи. Това е моят начин да съм полезен на останалите.

Благотворителност е и да направиш градинка пред входа или бетонови рампи за майките с деца и хората с инвалидни колички. Тя е и да отнесеш храна на възрастните хора в съседния блок, или да им помогнеш да пресекат безопасно на пешеходна пътека. Учим дъщеря ни да си дава старите играчки на деца, които не могат да си ги позволят. Правим всичко това, за да създадем навици у нея и тя да продължи това, което правим със съпругата ми.

Какви каузи да подкрепим?

Това е много индивидуално решение. Аз помагам на проекти, които подкрепят хората сами да се справят в живота. Това е като историята с рибата – по-добре дай на някого въдица и го научи да лови, отколкото да му даваш цял живот риба и той да разчита на теб. Ако говорим за последната трагедия в Хитрино, според мен, държавата не трябва да възстановява къщите на хората, защото те ще разчитат винаги на нея, когато имат проблем. Вместо това, да се осигури правна помощ за добри адвокати, за да могат пострадалите да си търсят правата в съда и да получат обезщетение от фирмата, причинила катастрофата. Така е справедливо, нали?

За децата от домовете ще е много по-полезно в дългосрочен план да се научат на някакъв занаят и да им се помогне при търсенето (не намирането) на работа, отколкото да разчитат на подаяния цял живот. Има ли занемарена детска площадка или игрище във вашия квартал? Защо да чакаме общината или държавата да я боядиса и възстанови, а не го направим ние? Да, плащаме си данъците, но пък да си признаем, че държавата ни не е толкова богата и няма пари за всичко. По-добре да запретнем ръкави и да направим нещо добро за квартала, а не децата ни да пострадат на някоя развалена люлка и само да се оплакваме.

Има още много други каузи и хора, които имат нужда от помощ, но са достатъчно горди, за да не правят кампании със SMS-и или да просят на улицата. Нека ги намерим. Те са около нас.

Как и какво да даряваме?

Най-лесният начин да помогнем на някого е с пари. Може да определим процент от нашите доходи (5%-10%, а може и повече), които да отиват за благотворителност. Хубаво е това да става автоматично от нашата банкова сметка, за да не „нагласим“ тези пари за нещо друго. Даването е доброволен акт и не трябва да става, защото така трябва или другите правят така.

Това не са сериозни причини и всеки път ще съжаляваме за дадените пари. Самото действие трябва да ни носи удоволствие. За мен, сияещите лица и усмивките на децата нямат цена и това ми е абсолютно достатъчно, за да продължавам да дарявам. Колкото и да не звучи добре, аз го правя за себе си и онова чувство, че си помогнал и зарадвал друг човек в нужда. Дали Вселената ми се отплаща, не знам, а и няма нужда от това.

Може да помагаме на различни каузи и с личен труд в свободното ни време. Аз предпочитам физическите активности като товарене, копаене, пренасяне и други, но може да го правите и вкъщи пред компютъра. Ако сте графичен дизайнер или програмист, може да помогнете на някоя благотворителна организация с изработване на лого, сайт или нещо друго, от което имат нужда. Може да се включим като доброволци и като част от корпоративната социална отговорност на нашата компания. Обикновено, работодателите са ангажирани с някакви каузи и насърчават служителите да се включат.

Напълно съм наясно, че не всеки има възможност да участва в благотворителни инициативи или да отделя от свободното си време за това. Всеки има на първо място базови нужди, които да задоволи, а след това идва желанието да помагаш на другите (а и на себе си, в крайна сметка).

Не искам да обобщавам, но една от основните причини да сме още в преход (въпреки всичко, което притежаваме в България), е липсата на чувството за заедност и общност. Ние се обединяваме само пред лицето на трагедиите, които ни сполетяват, но след това се връщаме в ежедневието си и сме индивидуалисти, които се интересуват само от себе си и това, което става до входната ни врата.

Ежедневната благотворителност е нещото, което ще ни накара да погледнем отвъд нашия собствен свят. Така ще израснем като хора и нация. Всеки е силен във Facebook, но трябват и действия, а не само думи. Ако се чудите от къде да започнете, изчистете снега пред вашия вход и или пред автомобилите в квартала. Вашите съседи ще са ви благодарни. Аз взимам лопатата за сняг, шапката и ръкавиците, и излизам… А, ти?

 

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ