Голямата грешка на Макрон

Докато световните лидери се събират в Катовице, Полша, за срещата на високо равнище за изменението на климата COP24, протестиращите по улиците на Париж успешно принудиха президента на Франция Емануел Макрон да се откаже от екологичния данък върху горивата. Макрон направи изменението на климата и намаляването на парниковите газове централен компонент както в своята вътрешна, така и във външната си политика, само за да се сблъска с драматичен провал сред сънародниците си, в лицето на "жълтите жилетки".

Бунтовете в страната му изпращат ужасяващ сигнал на политически могъщите застъпници, които се стремят да спасят планетата от предсказваното катастрофално повишаване на температурата. Тъй като администрацията на "Тръмп" се оттегли от Парижкото споразумение, което е в основата на сегашните разговори в Катовице, а Макрон плаща толкова тежка цена за усилията си, политическите лидери трябва да се запитат, как ефективно да се справят с изменението на климата без да се изправят пред въстания, протести и спад на фондовия пазар.

Краткият отговор: Не следвайте примера на Макрон.

При налагането на новия данък Макрон възприе подход отгоре-надолу, без да се консултира с хората, които биха били най-потърпевши - собствените му сънародници. Той изслуша икономисти и водещи френски бизнес лидери, които правилно обявиха, че данъчното облагане е един от начините за намаляване употребата на изкопаеми горива и намаляване на въглеродния отпечатък на Франция. Но данъкът удари тежко бедната и селската прослойка на страната, изправяйки я пред невъзможната дилема между необходимостта от енергия и храна за семейната трапеза. В резултат на това този протест, за разлика от други френски въстания, обединява хора от различни политически идеологии, от различни селски и градски среди.

С обявяването на плановете на Ангела Меркел да се оттегли като германски канцлер, Макрон е последният силен глас за глобализация и придържане към многонационални решения за трудни проблеми като изменението на климата. Редакционният съвет на "Файненшъл таймс" предупреди на 3 декември: "Ако този стандартен носител на проевропейски и либерално-демократични ценности не съумее да се справи добре с настоящата ситуация, това би могло да подхрани популизма във Франция и в целия континент".

Но ден по-късно Макрон се отказа от така наречения "зелен данък" и сега правителството му и преследването на климатичните решения са в криза. Ако Макрон беше сериозен в борбата с изменението на климата, той щеше да се ангажира с по-масов процес, като въвлечче френския народ в сериозен диалог за конкретните стъпки, които биха могли да се предприемат съгласувано.Подходът на Макрон едва ли е изненадващ. От самото начало той вярва, че правителствените действия отгоре надолу и корпоративните политики са най-ефективни в постигането на промяна, като променят търсенето на пазара на продукти, произвеждащи парникови газове.

Неотклонното следване на корпоративния капитализъм от Макрон в глобалното управление на изменението на климата, заплашва да се взриви в лицето му. Никога не е ставало въпрос за демокрация - и как би могло? Работещите бедни по света нямат място в заседателните зали или на фондовите пазари, и нямат влияние върху схемите на емисиите въглероден диоксид на Amazon или върху успеха на електрическите камиони Tesla.

Независимо от това, какви са техните разнообразни, в някои случаи реакционни, индивидуални политики, "жълтите жилетки" са надали боен вик, на който всеки политик и всички участници в Катовице трябва да обърнат внимание. Графитите по стените на Париж гласят, че Макрон е "президент на богатите" и зловещо предупреждават: "Отсичали сме глави и за по-малко от това".

Би било ужасно, отвъд всички думи, стратегиите за справяне с изменението на климата да бъдат толкова зле замислени и лошо изпълнени, че метафорично гладните за гилотина тълпи да поведат опозицията с такава популистка и националистическа ярост.

Отправяйки се към откриването на COP24 тази седмица, британският естественик сър Дейвид Атънбъроу нарече изменението на климата "най-голямата заплаха от хиляди години", изобличавайки политиците, като добави: "Като лидери на света вие трябва да водите". Няма леснен начин да се заобиколят и пренебрегнят интересите към изкопаемите горива в Близкия изток, Москва и Вашингтон. Демокрацията и управлението са трудни, понякога невъзможни.

Както друг голям английски политик Уинстън Чърчил каза през 1947 г. по време на лекция пред Камарата на общините: "Никой не претендира, че демокрацията е съвършена или мъдра. Всъщност се казва, че демокрацията е най-лошата форма на управление, освен всички други форми, които са били изпробвани от време на време."

Колкото и да е изтощително и обезсърчително, лидерите трябва да обърнат внимание на виковете на "жълтите жилетки" във Франция и на разгневените маси в собствените си страни. Корпоративната заседателна зала или събирането на изпълнителните директори може да е по-удобно. Но лекуването на световната климатична катастрофа, издърпвайки човечеството от екзистенциалния ръб, не изисква нищо повече от решения, търсени и подкрепени от цялото общество.

Лори Гарет/ CNN Със съкращения