Новата петилетка на Китай може да превърне страната в най-голямата икономика още следващото десетилетие

Президентът на Китай Си Дзинпин даде началото на четиридневно заседание, на което ще бъде разработен планът за икономиката на страната през идните пет години и ще бъдат определени целите за развитие до 2035 година. Това се случва само няколко дни преди президентските избори в САЩ, които по един или друг начин ще излъчат държавен глава, противопоставящ се на възхода на Китай, пише Блумбърг.

Очаква се 14-ят петгодишен план за социално и икономическо развитие на страната да бъде насочен към икономическа самодостатъчност, технологични иновации и по-чиста околна среда.

Ако китайската икономика, която вече се възстановява бързо от шока от пандемията, успее да задържи траекторията си на растеж от последните години, тя може да задмине американската икономика в рамките на следващото десетилетие. Същевременно с това потенциалът за още по-дълбок разрив между Вашингтон и Пекин принуждава Си да ускори плановете си за изграждане на защитна стена около Китай, която да предпази страната от сътресенията на световната икономика.

„Това отразява реалистичната оценка на Пекин на настоящия глобален климат. Самодостатъчността опира до изграждането на определени вътрешни капацитети чрез инвестиции в научноизследователската и развойната дейност и иновации – необходима предпазна мярка срещу външната несигурност“, коментира Фред Ху, основател на базирания в пекин Primavera Capital Ltd.

„Това обаче не означава, че Китай ще се откаже от дългогодишната си политика на „отворени врати“ и ще се фокусира само върху вътрешния пазар“, добавя Ху, който преди е работил в Международния валутен фонд и Goldman Sachs.

Си и други висшестоящи представители на китайската комунистическа партия настояват, че страната ще се отвори още повече за чуждестранен капитал и конкуренция. В реч в Жънджън този месец Си заяви, че иска „нова отворена икономическа система“.

„Фокусът върху насърчаването на вътрешното потребление няма да бъде сигнал, че Китай затваря вратите си за света. Ние очакваме новият план да окуражи двупосочната търговия и да промотира търговията на услуги“, казва икономистът на Блумбърг Чан Шу.

За сметка на това предходната стратегия „Произведено в Китай 2025“ загуби пара, след като администрацията на Доналд Тръмп наложи редица санкции на водещи китайски компании и създаде притеснения в Европа относно използването на оборудване на телекомуникационния гигант Huawei.

В редица столици, от Вашингтон до Канбера, се чуват призиви за ограничаване на достъпа на Китай до стратегически технологии. Агресивната политика на Тръмп срещу Китай се радва на подкрепа както сред републиканците, така и сред демократите, като китайските официални лица се опасяват, че Джо Байдън би могъл да бъде още по-ефективен в обединяването на съюзниците на САЩ срещу Пекин.

„По тази причина ние очакваме новият план да не бъде толкова конкретен, колкото предходния, тъй като планът „Произведено в Китай 2025“ донесе много проблеми на Пекин и допринесе за засилването на опозицията в САЩ“, коментира Чен Шиву, директор на Asia Global Institute към Хонконгският университет. „Очаквам фокусът да бъде върху по-общи насоки и да няма много конкретика“, добавя той.

Представителите на Китай от доста време казват, че това, което е добро за страната, е добро и за света. Тези дни говорителят на китайското външно министерство Жао Лидзян цитира пред журналисти доклад, че една трета от печалбите на германският автомобилостроител Mercedes Benz AG за последното тримесечие са дошли от Китай и че боксофисът в страната е генерирал приходи в размер на близо 2 млрд. долара от началото на годината, задминавайки за първи път САЩ, след като пандемията от COVID-19 доведе до продължително затваряне на редица киносалони в Америка.

Според Жао това е доказателство, че огромният пазар на Китай ще генерира „устойчив тласък на китайския и световния икономически растеж“.

Неговите думи намират потвърждение и в прогнозите на Международният валутен фонд. Изчисленията на Блумбърг въз основа на последния доклад на МВФ показват, че Китай ще бъде най-големият двигател на икономически растеж в света през идните години.

Освен това, Китай е единствената водеща икономика, която се очаква да отчете ръст през тази година.

Въпреки това броят на страните, които гледат на китайските технологични компании като на опасност за националната сигурност, расте. Световните компании също така преразглеждат зависимостта на веригите си за доставки от Китай на фона на обвиненията за принудителен труд на малцинството на уйгури от китайската провинция Синцзян и китайските политики за Хонконг.

Тази международна опозиция обаче кара Китай да потърси растеж от вътрешния си пазар. До момента американските мита и санкции не са довели до съществена промяна в поведението на Пекин. Страната поддържа списък с чуждестранни компании, опериращи на нейна територия, които при нужда могат да бъдат санкционирани в ответен удар срещу други страни, като наскоро Пекин предприе мерки срещу австралийския износ.

По-координираните усилия на Вашингтон обаче могат да обединят САЩ, Европа, Япония и другите американски съюзници в общ фронт срещу Китай, който да тласне страната към изолация.

Цели за растеж

През последните години петгодишните планове, наследство от плановата икономика на Китай, са фокусирани върху индустриалното реструктуриране и поддържането на средни до високи нива на растеж. Държавните медии в страната съобщават, че Китай вероятно ще понижи целта си за растеж на брутния вътрешен продукт за петилетката като част от пренасочването на икономиката към висококачествен растеж. Макар че решенията ще бъдат обявени след четиридневното събрание, целият план ще бъде публикуван едва на годишната парламентарна сесия през март.

„Засилването на вътрешния пазар, но и запазването на ползите от глобализацията, или т. нар „двойна циркулация“ е основната цел на китайските представители. Тя ще бъде трудна за реализация на фона на агресивната реторика срещу Китай, която няма да спре скоро“, казва Уанг Тао от UBS Group AG в Хонконг.

 „Китай е изправен пред по-предизвикателна външна среда за развитие. Занапред Китай ще трябва да бъде по-амбициозен по отношение на вътрешната си реформа и отварянето на икономиката“, добавя тя.