Няма място за младите в Италия

Тревожно голям дял от младите италианци нямат работа, а перспективите им да си намерят са малки. Правителството най-накрая взе мерки да отговори на кризата, но предвид ниския му бюджет е спорно доколко те могат да помогнат.

Не е чудно, че една от популярните програми на италианското държавно радио RAI се казва "Няма място за младите" в страна, където икономиката е изпаднала в стагнация и предлага малко перспективи за по-младите поколения.

Младежката безработица е над 30 % от шест години. Близо 50 000 души на възраст под 40 години са заминали за чужбина през 2015 година, включително 23 000 с висше образование. Според експертен доклад 75 % от младежите в страната са убедени, че ще имат по-добри възможности, ако се преместят някъде другаде в Европа.

Италия се обезкървява откъм таланти и това изтичане на мозъци потиска икономическия растеж с 1 процентен пункт годишно, според Лука Паолаци, главен икономист на бизнес лобистката група Confindustria.

"Това е наистина критично положение", отбеляза той миналата седмица.

Италия има скандалната слава на страна с рекорден дял на младите хора, които нито работят, нито участват в някаква форма на образование или обучение. През 2016 година делът им е бил 30,7 % спрямо средните за ЕС 18,3 %, сочат статистически данни.

"Днешните млади хора вече не очакват да бъдат по-богати от родителите си, от дядовците и бабите си", посочва Масимилиано Валерий, директор на института за социални изследвания Censis.

"Това е безпрецедентно в следвоенната история на Италия", допълва той.

Лявоцентристкото правителство на премиера Паоло Джентилони осъзна кризата и обеща да включи в бюджетния закон за догодина, който ще бъде представен на 15 октомври, мерки за стимулиране на наемането на младежи.

"Предвид бюджетните ограничения има много малко ресурси (за правителствена щедрост)", каза във вторник (19 септември) икономическият министър Пиер Карло Падоан.

"Младежката безработица със сигурност е сред малкото въпроси, които ще бъдат поставени като цел за работа в бюджетните планове", допълни той.

Идеята, която се обсъжда в момента, е да бъдат намалени разходите за социално осигуряване за новоназначени служители, които са под определена възраст. Тя обаче все още предстои да бъде конкретизирана.

Правителството обмисля също да изпрати до 500 000 държавни служители в ранна пенсия, за да освободи работните им позиции за по-младите поколения.

Има обаче опасения, че предоставянето на данъчни облекчения само за млади служители може да насърчи компаниите да ги уволняват, веднага щом достигнат по-зряла възраст. Има и подозрения, че обещанието за нови позиции за държавна работа преди изборите догодина намирисва на популистка политика.

"Чудесно е, че политиците най-накрая говорят за младите хора", посочва икономистът и автор на книги Вероника де Романис.

"Може би обаче има причина никоя друга страна да не се е борила с проблема с младежката безработица чрез масово наемане в държавния сектор", допълва тя.

През март научният център Fondazione Visentini предложи по-радикално решение - да бъдат обложени с данък по-богатите пенсионери, за да се съберат пари за схеми за подпомагане на младежите. Според експертната група това би било "уместно не само от етична гледна точка, но също така и от икономическа и социална".

Подчертавайки рухващите житейски перспективи пред младите италианци, асоциацията изчислява, че средната възраст, при която младите хора могат да очакват да станат финансово независими, ще се увеличи от 30 през 2004 година до 38 през 2020 година и 48 през 2030 година.

Множество младежи оцеляват, само защото за тях е социално приемливо да живеят у дома през 30-те си години и могат да печелят пари по неофициални начини, посочва Алесандро Розина, професор по демография в Католическия университет на Милано.

Енцо Латука, най-младият член на италианския парламент, е преживял трудностите на своето поколение. Депутатът, който е на 29 години, разказва пред ДПА, че 30 % от съучениците му са емигрирали.

Според него обаче не е нужно младите да се насъскват срещу възрастните.

"Това е грешка, която трябва да избягваме", казва Латука, който е представител на управляващата Демократическа партия.

"Не приемам идеята, че единственият начин да се подобри положението на младите хора, е да се влоши положението на по-възрастните", допълва той.

Подобна е позицията и на синдикатите. В сряда (20 септември) те призоваха правителството да спре плановете си за повишаване на минималната пенсионна възраст с пет месеца, до 67 години, през 2019 година, но също и "да подкрепи бъдещите пенсии на младите хора".

Възможно ли е да има достатъчно за всички? В петък (22 септември) правителството повиши целта за икономическия растеж тази година до 1,5 % или десетгодишен максимум, което дава на икономическия министър Падоан известни допълнителни възможности за държавни разходи. Те обаче не са твърде много предвид огромния държавен дълг на Италия.

"Ако одеалото е късо, трудно е всеки да е на топло", предупреждава Валерий, допълвайки, че спадащите нива на раждаемост и по-дългата продължителност на живота правят италианското общество все повече доминирано от възрастните.

"Истината е, че сега има много по-малко млади хора и това ги прави по-слабо значими от политическа гледна точка. Тъжно е, но по-възрастните хора, които се борят за правата си на пенсия, имат по-голямо влияние от младите хора, които се борят за правото си на заетост", отбелязва Валерий.

ДПА/БТА