Омбудсманът срещу интереса на мнозинството: ГПК, банки и тути кванти

Банките – враг народен

Простонародната мисъл, че банките са чорбаджии изедници не може да напусне полето на деятелност на г-жа омбудсмана Мая Манолова. Мерките срещу тях са й приоритет. Вече видяхме как студентските заеми по нейната схема ще влошат портфейлите им и защо няма да помогнат на студентите.[i]

С банките тя води „трудни битки“ и колкото повече навлизаме в дебрите на мисленето й за тях, толкова по-интересно става. Ето част от мислите, в собствен изказ на автора.

„Първият кръг от промени са свързани с банките и са в защита на гражданите срещу облекчената съдебна процедура, която ползват банките. Това са предложения за промени в прословутия чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс, който дава възможност на банките да ползват бърза писта и без съдебен процес да се снабдяват с изпълнителен лист срещу своите длъжници.“

В тези две изречения има седем забележителни неточности и откровени заблуди. Според мен те са недопустими за правник, още повече на такава длъжност.

Съзнателни заблуди

1. Идеите за промени в чл. 417 са стари и вече оборени. Предшественикът на г-жа Манолова на този пост предизвика конституционно дело - № 4/2012 г. (Обн., ДВ, бр. 79 от 16.10.2012 г.). Омбудсманът би трябвало и, сигурен съм, знае аргументите на Конституционният съд срещу съображенията за неконституционност на чл. 417 от ГПК. Длъжността на омбудсмана изисква най-малкото оборване на решението на конституционните съдии с конституционно-правни аргументи. Г-жа Манолова очевидно няма такива аргументи. Тя не разполагаше с тях и като народен представител.[ii] Затова тя просто казва, че въпросната разпоредба на ГПК била „прословута“.
2. Процедурата по ГПК, установена с чл. 417 не е прерогатива само на банките, но и на другите публични кредитори – държавата и общините (т.е. всички данъкоплатци). При банките това всъщност прерогатива и на кредиторите на банките, т.е. на хората, които си държат парите в тях.
3. Банките, държавата и общините не се „снабдяват“ с изпълнителен лист. Този лист е следствие на самостоятелните и съзнателни отношения на търсещия кредити с онзи, който го предоставя, както и отношенията на данъкоплатеца с данъчните власти. В първия случай кредитополучателят сам приема условията по кредита и подписва изпълнителен лист (запис на заповед) върху обезпечението по кредита. Във втория случай най-общо става дума за неиздължаване на данъкоплатец, за която съответните власти имат достатъчна и обикновено необорима информация.
4. Фразата „промени в защита на гражданите“ оставя (по логиката на българския правопис и правоговор) впечатлението, че става дума за „всички граждани“. Това е явна заблуда на публиката. В крайна сметка става дума за защита на едно малцинство, което по една или друга причина не може или не иска да обслужва задълженията си към кредиторите.
5. Тези граждани (пак подчертавам – малцинство) били пострадали от „бързата писта“ и „без-съдебния процес“ на изпълнение от страна банките и другите публични кредитори. И двете твърдения са съзнателно подвеждане на общественото мнение.
6. При „бързата писта“, изпълнителният лист, свидетелствата са необорими и регламентирани в една дузина други закони. Според чл. 417 от ГПК такива свидетелства са:  а) акт на административен орган, допускащ възлагането на изпълнението на гражданските съдилища; б) документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките (с които кредитополучателят сам е подписал договор); в) нотариален акт, удостоверяващ съгласието за поемане на определени задължения по сделки и плащания; г) извлечение от регистъра на особените залози – за предварително и съзнателно вписано обезпечение, залог; д) извлечение от същия регистър за вписан договор за продажба със запазване на собствеността (например договор за лизинг); е) договор за залог или ипотечен акт; ж) влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане; з) акт за начет и и) запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, облигация или купони по нея.
7. „Без съдебен процес“ и липсата на защита на гражданите (като длъжници) са твърдения, които не съответстват нито на духа, нито на буквата на закона. Той предвижда последваща възможност за защита, включително чрез спиране на съдебното изпълнение по реда на чл. 419 и следващите го разпоредби на ГПК. Освен това чл. 444 от ГПК , в името на защита на длъжниците предвижда подробен списък на несеквестируемите недвижимо имущество, доходи и вещи.

Конституционният съд против омбудсмана

Най-важното в Решение 4/2012 на Съда срещу искането на предшественика на г-жа Мая Манолова за неконституционност на чл. 417 от ГПК може да бъде резюмирано по следния начин.[iii]

1. Гражданинът има различни обществени роли. Той може да е страна в различни граждански или търговски отношения, включително с държавни учреждения, общини и банки, от които да произтичат негови собствени права и задължения. Неговата функция и интерес като кредитор на държавния бюджет (данъкоплатец) и като кредитор на банките (спестител) е защитен от бързото, опростено, но достатъчно обективно документирано принудително производство по чл. 417. „Обратно, когато той се окаже в позицията на длъжник (напр. като потребител на банкови услуги, вкл. в типичната хипотеза на кредитополучател по договор за банков кредит), срещу него се насочва принудително изпълнение по облекчената процедура, инициирана от визирания кръг кредитори“. (Такъв е смисълът и буквата на т. 1 и 5 от диспозитива на Решение 4/2012 на КС.).
2. В правния свят на България процесът по чл. 417 от ГПК присъства от 1897 г., доразвит е през 1932 и 1942 г., но е отменен през 1952 г. До 1999 г. процесът е доста по-репресивен, с широка документална основа и пр.; но през 1999 г. в гражданския процес се възстановява форма на заповедно производство (по-скоро административна по характер). Въведените през 2008 г. промени в ГПК (членове 410 – 444) дават основание да се смята, че ГПК от 2008 г.: а) дава добро съчетание на два модела на заповедното производство – общо по чл. 410 (което не подлежи на незабавно изпълнение) и специално по чл. 417 – 418, което подлежи на такова поради неоспоримост на основанията; б) е съобразен  с изискванията Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и специално нейния чл. 6 („право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“); в) практически не се различава от аналогични уредби в правния свят на Австрия, Белгия, Франция, Германия, Израел, Испания, Португалия, Гърция, Люксембург, Чешката република, Швеция и др.; г) „отговаря на европейските тенденции за опростяване и скъсяване на съдебните процедури, прогласени и с Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, особено по дела, по които не съществува действителен правен спор, а съдебната намеса се налага единствено за да осигури снабдяването на кредитора с изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането си“. Без такава процедура – нека добавя от свое име – функционирането на България като част от пазара на ЕС би било значително по-скъпо. (Това т. 3 от диспозитива на Решението.)
3. Съдът е част от процеса по чл. 417. Според Конституционния неговата роля е да прецени основанията на принудителното производство. С риск да отегча читателите, т. 4 от Решение казва в частност следното. „Предвид така очертаната процесуална рамка, включително и съобразно придадената по силата на закона формална доказателствена сила на документите, визирани чл. 417 ГПК, съдът дължи произнасяне, като преценява дали самият представен в производството документ е редовен от външна страна, дали вземането е установено, изискуемо и подлежащо на изпълнение, дали изискуемостта е удостоверена надлежно, дали претендираният от заявителя размер е идентичен с този, посочен в документа, на който се основава претенцията, а така също налице ли са други условия, поставящи изпълнението в зависимост от насрещна престация, дължима от кредитора, или от настъпването на други обстоятелства, с които въпроси той поначало не се занимава в производството по чл. 410 ГПК.“
4. В същия ред на аргументация (т. 4) Конституционният съд показва как се задейства съдебна защита според възможностите предоставени на длъжника по чл. 419, 420, 423 и пр. Заключението е: „в рамките на тази диференцирана, ускорена, изцяло протичаща като писмена процедура, съществено опростена в сравнение с исковия процес, законът е осигурил много и различни способи, съдържащи изискуемите конституционни гаранции за длъжника да упражни правото си на защита в производството“.
5. Банките не са враг. „Съображенията, изложени по-горе по отношение на обективността, достоверността и надеждността на документите, изходящи от държавните учреждения и общините, установяващи техни вземания, изцяло се отнасят и за банките. В тази връзка е достатъчно да се спомене изобилната нормативна база, регламентираща всеобхватно банковото документиране и контрола над него, каквато не съществува за никой друг от участниците на финансовия пазар.“ (Това е т. 7 от диспозитива.)

Кого защитава омбудсманът: изводи

За да разберем кое е това малцинство, ще преразкажа малко банкова статистика.

От основанията на Конституционния съд следва, че длъжниците все пак са защитени. Но омбудсманът има право да защитава всяко малцинство.

Връщайки се към първия урок на икономистите – виждай по-далеч от носа си, ето част от стопанските измерения на вниманието на г-жа Манолова към нейните подзащитни.

1. Необслужените кредити в банковата система са на най-ниско равнище от средата на 2011 г., когато банковата статистика отрази ефекта от свиването на чуждестранните инвестиции и рецесия. Като брой делът на тези кредити в банковата система е 21,5%.
2. Обемът (сумата) на необслужените кредити намалява от края на 2014 г. насам и в момента е 8,23 млрд лв, 9,4% от активите на банковата система. Иначе казано, промяната на ГПК в тази му част по идеите на г-жа Манолова, ще създаде риск за осъществяването на правата на кредиторите върху тези малко над 8 млрд лв, което е и сегашният максимален размер на риска от „успешни“ законодателни упражнения по чл. 417 от ГПК, без да се пресмятат страничните отрицателни ефекти.
3. Това е доста груба сметка. За последните пет години типичната секторна структура на необслужените заеми по тип длъжници е около 70% задължения на фирми и 25-27% задължения на домакинства и физически лица. Ако тази структура е постоянна, може да става дума за загуба на вземания от 2,2 млрд лв от домакинства и около 6 млрд лв от фирми. Равнището на провизиране на лошите кредити тази година е малко над 50%. Това означава, че за половината от вземанията има надежда да бъдат възстановени. При изменение на ГПК, реалистичният размер на риска за банковата е около 4 млрд лв. С тази сума ще бъдат влошени условията по депозити и кредити на мнозинството редовни клиенти на банките.
4. Сумата не е голяма, но е толкова, колкото ресурсът за покриване на загубите на гарантираните влогове в КТБ. Разликата е, че онзи разход е следствие на деяния, квалифицируемо като кражба, докато тук би било следствие на илюзорна защита „на гражданите“.
5. Стимулите имат голямо значение – това е следващият важен урок на икономистите. Основната отрицателна последица от тези законодателни идеи на омбудсмана идва от това, че създава стимули за некоректно поведение на длъжниците, за търсене на „права“ в съда (и приходи на адвокатите, и разходи за съдилищата) и увеличава разходите на банките за кредитиране.
6. Един от вероятните обрати ще бъде „ожесточаването“ на кредиторите. В момента банките и съдиите изпълнители се въздържат от крайности по изпълнението, например секвестирането на заложени като обезпечение жилища се практикува крайно рядко и само при сигурна перспектива за поносими последици за длъжниците. Рискът от влошаване на имиджа се отчита много внимателно. При свърхзащита от държавата ще се случи точно обратното – правилата ще се затегнат, кредитът ще загуби потенциал и може би ще бъде частично заместен с неформални заеми. А този последният оперира по собствени правила на събиране на вземанията.

Тути кванти

Макар и повторени, инициативите на омбудсмана идват в момент, в който банките, икономиката и бюджета, макар и със скърцане се стабилизират. Въпреки категоричността на аргументите на Конституционна и очевидната икономическа несъстоятелност на инициативата, много уж икономически наблюдатели предпочитат да търсят скрит заговор в начина, по който БНБ обяви резултатите от проверката на качеството на активите на банките. Но пропускат покрай ушите си начинанията на омбудсмана. А те са в пъти по-вреди от всички въобразими заговори.

Г-жа Манолова все пак си е взела поука от Решение 4/2012. По всичко личи, че в лагера на поддръжниците й са неправителствени организации, които изглежда не разбират нито от икономика, нито от право. Още по съмнителни хора започнаха да събират подписи за референдум за одържавяване на принудителното изпълнение, премахване на чл. 417 от ГПК и още 7-8 идеи за защита на длъжниците и одържавяване на кредитното дело изобщо. Някакви хора в Хасково водят дело срещу събирането на данъчни вземания от частни съдебни изпълнители – не е ясно защо, след като те са в пъти по-ефективни от държавните съдии-изпълнители. Поуката е, че срещу аргументите се бориш със заклинания и повторения.

Като депутат омбудсманът разчиташе на колегите си от Атака, АБВ и ПФ. В понеделник тя каза, че вече разчита и на парламентаристите от ГЕРБ.

Очевидно тя има основания да се надява на такава подкрепа. За това говори поведението на депутатите от мнозинството и членове на правителството по повод законите за адвокатурата, независимия финансов одит, храните, управление на отпадъците и пр., и пр.