Парите се въртят, правилата се менят

Умното управление на парите и инвестициите се базира на няколко прости принципа, които са сравнително устойчиви във времето и всеки от нас ги познава. Когато трябва да ги приложим към дългосрочното ни финансово планиране обаче, нещата не са толкова лесни. Основната причина е, че светът, в който живеем се променя много бързо (корона вирусът го направи още по-непредвидим) и трябва да се замислим дали правилата, които знаем за личните ни финанси са още актуални в новата реалност или вече са се променили драстично.

Рискът не е това, което беше

Ако някога сме инвестирали в ценни книжа знаем, че един от първите документи, които трябва да попълним, е този за определяне на рисковия ни профил. В него има различни въпроси за нашата възраст, доходи, инвестиционния ни хоризонт и как бихме реагирали на определени събития (като рязък спад на цената на нашите активи). На тази база се определя склонността ни към поемане на риск, като ние може да бъдем категоризирани като консервативни, балансирани или агресивни инвеститори.

Това може да ни даде някаква представа дали сме рискови играчи или предпочитаме сигурното, но не знаем как бихме реагирали, ако негативните сценарии от въпросите се сбъднат. В това се убедиха много начинаещи инвеститори през тази година. Част от тях си продадоха ценните книжа със сравнително малка загуба (до 15%) и предпочетоха да държат парите си в брой, докато кризата отмине. Други инвеститори реализираха доста по-големи загуби (над 50%), преди да излязат от пазара.

По мои наблюдения, само една малка част от инвестиралите на фондовите борси запазиха спокойствие и задържаха инвестициите си. Купувачите на акции и борсово търгувани фондове по време на спада бяха малцина, при това с дребни суми. Това показва, че малка част от инвеститорите са оценили правилно риска, който могат да поемат, както и инвестиционния си хоризонт. За мен това означава и че малцина вярват в компаниите и фондовете, в които са инвестирали.

В глобалния и динамичен свят, в който живеем, заплахите за нашите пари и инвестиции могат да дойдат отвсякъде. Ако познаваме добре нашите активи и спазваме избраната инвестиционна стратегия, ще спим по-спокойно по време на кризи като сегашната. През последните няколко години аз се научих да оценявам по-добре рисковете, а не да ги избягвам (което е много трудно).

Кредитите не са толкова лоши

Мен са ме възпитавали да бягам от далеч от кредитите и нито да вземам пари назаем, нито да давам. Както повечето хора, и аз не послушах родителите ми и исках сам да науча важните уроци в живота си. Няколко пъти съм давал немалки суми на роднини и приятели, които така и не ми ги върнаха. По-лошото е, че не дойдоха при мен, за да ми кажат каква е ситуацията, а се криеха (и досега ме отбягват).

Аз съм отговорен човек и винаги съм връщал навреме взетите заеми от приятели и колеги. Проблемите дойдоха когато изтеглих кредити за десетки хиляди лева и вноските по тях бяха по-голяма част от заплатата ми. Причината беше, че работех в банка и всички хора около мен така правеха, а и лихвите за служители бяха сравнително ниски. Трябваха ми няколко години стриктна финансова дисциплина, за да изляза от тази ситуация.

И щях да продължавам да избягвам кредитите, ако ситуацията в света не се беше променила след предишната криза от 2008 година. В стремежа си да стимулират икономиките, централните банки доведоха нещата до нулеви (дори отрицателни) лихви. С две думи, парите станаха (почти) безплатни и лихвите по кредитите удариха исторически най-ниските си нива.

При лихва по ипотечните кредити от 2.5% и инфлация от 4-5%, може да ползваш парите на другите хора като лост за увеличение на богатството си. Ако прибавим и доходност от препродажба на имота, например, нещата са коренно различни. Сега смятам, че заемите не са лошо нещо, ако знаем как да ги използваме.

Под наем или назаем

Друг важен урок от детството ми беше, че трябва да си купя собствено жилище, когато стана голям и започна работа. Тогава имахме съседи, които живееха под наем и целият квартал шушукаше зад гърба им, че нямат пари да си купят дом, а трябва да се местят от квартира на квартира. Разбрах, че това е ужасно, защото само чичо Митко (така се казваше комшията) не пробиваше стените на апартамента си всяка събота и неделя (за предпочитане рано сутрин, когато стените са по-меки, според поверието), а и техният балкон единствен не беше остъклен (кухня на терасата беше голям лукс едно време).

Като студент, а и след това като служител, съм сменил поне десетина квартири. На нито една от тях не се чувствах като у дома си. Винаги имаше хазяи, които зорко следяха да не повредя собствеността им, да не каня приятели, да не се прибирам след 21.00 часа и да не се къпя след този час и преди 7.00 часа сутринта (да, имаше и такава наемодателка, но не се задържах за дълго при нея), и точно в най-неподходящия момент за мен ме „молеха учтиво“ да напусна апартамента, защото идва племенница от провинцията/синът и снахата ще имат бебе/ще правим аптека/имам багаж и няма къде да го сложа.

Последните няколко години (особено настоящата) промениха виждането ми и по този въпрос. Вече има доста професионални рентиери, които се грижат за техните наематели, а и пазарът като цяло се променя. В някои райони на София има цели комплекси, в които голяма част от апартаментите в тях са купени с инвестиционна цел. Това засилва конкуренцията между наемодателите и става все по-изгодно да живеем под наем. Корона кризата още повече засили тази тенденция и вече се усеща чувствителен спад в наемните цени на много имоти в столицата и останалите големи градове у нас, а в същото време продажните цени в тези райони отбелязват лек ръст, въпреки ситуацията.

Това бяха три правила от управлението на личните ми финанси и инвестиции, които преосмислих през последните години и промених дългосрочното ми планиране спрямо новите реалности в света. Вече не е разумно да вземаме решения на база на уроците ни от миналото и да използваме една и съща стратегия до края на живота ни. Ако се научим да се адаптираме, резултатите няма да закъснеят. Успех!