По-високите данъци идват. Как ще реагират пазарите?

Данъците в най-богатите страни в света вървят нагоре. Това беше неизбежно, имайки предвид безпрецедентното повишение на дълга заради пандемията от COVID-19, казват някои анализатори. Инвеститори, от своя страна, посочват, че това повишаване на данъците може да бъде позитив за страните, в които се въвежда, тъй като то може да допринесе за свиване на неравенството в доходите, което пандемията изостри, пишат Дара Ранасинге и Суджата Рао за Ройтерс.

През последните седмици повишенията на данъците започнаха да се появяват на първите страници в редица медии, след като Великобритания реши да вдигне вноската за национално осигуряване с 1,25% от следващия април.

Американските пазари също са нащрек за подобни новини, след като демократите предложиха вдигане корпоративната данъчна ставка и повишаване на данъците върху доходите на лица, които печелят над 400 хил. долара.

По-високите данъци няма да бъдат посрещнати радушно от богатите американци, като няколко инвестиционни банки вече понижиха прогнозите си за представянето на Уолстрийт през 2022 г. От Goldman Sachs, че печалбата на акция (EPS) на компаниите от S&P 500 ще падне с 5%, ако корпоративния данък бъде вдигнат до предложената ставка от 25%.

Въпреки това много инвеститори и икономисти изглежда не са обезпокоени от потенциалния ръст на данъците, като някои дори казват, че подобно повишение може да доведе до намаляване на нарастващото неравенство и да бъде от полза за пазарите в дългосрочен план.

Връщането към политиките на „строги икономии“, въведени след световната финансова криза през периода 2008-2009 г., е малко вероятно, имайки предвид бавния растеж, нарастващите нива на бедност и социоикономическите сътресения от последните години, като например вота за Брекзит през 2016 г., които биват приписвани именно на тези политики на икономии.

Инвеститорите отбелязват, че до момента усилията за вдигане на индивидуалните данъци в големите западни икономики са сравнително скромни и най-вероятно няма да се отразят негативно на икономическия растеж или на фондовите пазари.

Повишаването с 1,25% на вноската за национално осигуряване във Великобритания се равнява на половин процент от БВП. Повишаването на данъка върху дивидентите на акционерите със същата стойност ще струва само 100 паунда на година на хората, които получават дивиденти в размер на 10 хил. паунда, смятат от  AJ Bell.

За пазарите на облигации дори скромните мерки за ограничаване на дълга може да бъдат позитив.

Главният инвестиционен директор на Kleinwort Hambros Фахад Камал не вижда политически апетит за намаляване на харчовете, въведени заради пандемията от COVID-19.

„Фактът, че има план за адресиране на огромният ръст на дълга през последната година и половина е добра новина“, коментира той решението за повишаване на осигурителния доход във Великобритания.

Планина от дълг

Не е трудно човек да разбере защо правителствата са толкова притеснени.

Световната задлъжнялост, като в това число дълговете на домакинствата, корпорациите и правителствата, е достигнала близо 300 трилиона долара, изчисляват от Института по международни финанси, като само през второто тримесечие на 2021 г. са били добавени 4,8 трлн. към общата сума.

През 2020 г. дългът е нараснал с 9,3 трлн долара – повече, отколкото през предходните 8 години, сочат данни на Janus Henderson.

Въпреки това шансовете Европа отново да прибегне до мерки за строги икономии, както се случи след 2009 г., са ниски. Вместо това правителствата продължават да харчат, възползвайки се от рекордно ниските лихви и програмите за печатане на пари на централните банки.

Последната година всъщност показа колко ефективни могат да бъдат политиките на целенасочено харчене – програмите за подкрепа по време на пандемията намалиха нивото на бедност в САЩ наполовина в сравнение с 2018 г.

Кризата с COVID-19 постави на преден план и неравенствата в доходите, като според данни на Oxfam общото богатство на всички милиардери е нараснало с 3,9 трлн. долара от март до декември 2020 г.

За политиците, които търсят начини за финансиране на различни програми за стимулиране на икономиката, това богатство е лесна цел за атаки, казват анализаторите, давайки за пример предложенията на администрацията на Джо Байдън в САЩ и кампанията на Китай за „общ просперитет“.

„Имайки предвид ролята на централните банки и състоянието на лихвените проценти, пазарите не оказват натиск върху правителствата да изплащат дълговете си. Натискът идва от неравенството“, коментира Киран Ганеш от UBS Global Wealth Management. Според него мерките за преразпределение на доходите ще продължат да играят важна роля през идните години.

Преразпределение

Ако неравенството забавя растежа, както твърдят организации като Международния валутен фонд, то преразпределението на благата би трябвало да подкрепи икономиките, а заедно с това и фондовите пазари.

Според изчисления от доклад в Конгреса на САЩ, промените в данъчния кодекс, предлагани от демократите, биха намалили разходите за данъци на американците, които печелят по-малко от 200 хил. долара на година.

„Заплатите на по-лошо платените служители ще нараснат, тъй като богатите ще плащат повече данъци. Хората, които имат повече пари в джобовете си, обикновено харчат повече“, казва Том О‘Хара от Janus Henderson Investors.

Проучване, представено на тазгодишната конференция на световните централни банкери в Джаксън хол, разкрива, че неравенството в доходите изостря натиска надолу върху доходността по облигациите, тъй като богатите обикновено спестяват по-голяма част от доходите си.

„Увеличаването на данъците може да бъде разгледано като краткосрочен негатив за инвеститорите, но ако хората с по-малки доходи изведнъж се окажат с повече пари те могат да допринесат за растежа на икономиката и печалите на пазарите“, коментира Ганеш.