Полезните ефекти от ограничаването на кешовите разплащания до 1000 лева

Нов проект на финансовото министерство за ограничаване на плащанията в брой е на дневен ред в парламента. Правителството го одобри на заседанието си на 31 май и го внесе в Народното събрание. Накратко, той предвижда да бъде намален постепенно таванът за разплащания в брой от сегашните 10 000 лева, на 1000 лева от началото на 2020 година. Предложението, както и възможните ефекти от него вече са тема на дебат, още преди да започнат обсъжданията по същество по парламентарни комисии и в пленарна залао. За мен, тези промени имат много положителни страни, по-важните от които са:

Ограничаване на сивата икономика

Според различни източници и начини на изчисление, паралелната икономика у нас е около 30%, което я прави с най-голям относителен дял сред всички страни в ЕС. Това е основната причина в мотивите на правителството да върви в посока на намаляване на максималната сума, която може да се плаща в брой. Тази практика вече е застъпена в доста европейски страни и е доказала своята ефективност. Мярката няма автоматично да намали дела на сивата икономика, но ще направи много по-трудно укриването на по-високи суми от страна на бизнеса. Очаква се това да доведе до намаляване на корупцията, при която голяма част от плащанията също са в брой.

Повишаване на събираемостта на данъчните задължения

Ако тези промени бъдат приети, НАП ще има доста по-голям контрол върху паричните транзакции, извършвани от търговците и физическите лица. Това би подобрило определянето на данъчните задължения и тяхното плащане. В момента има много плащания в брой на границата от 10 000 лева, които трудно могат да се проследят и сравнително по-лесно могат да се оправдаят документално при проверка от данъчната администрация. Разбира се, това трябва да стане паралелно с подобряване на системата на НАП, която да идентифицира по-добре необложени доходи.

Ще се подобри сигурността и ще намалее битовата престъпност

Все още българите държат част от спестяванията си вкъщи. Прехвърлянето на тези пари във финансови институции, ще повлияе положително върху тяхната сигурност. Колкото по-малка е сумата, с която може да се правят разплащания в брой, толкова по-малко ще са и парите в „буркан банк“. Това от своя страна ще доведе до намаляване на битовата престъпност и особено „Ало“ измамите на възрастни хора.

Ще намалеят разходите на фирмите за работа с пари в брой

Все още в България кешът е цар и голяма част от нашите плащания са в брой. Това създава неудобства и допълнителни разходи за търговците, които трябва да защитят тези пари при придвижване им до банковите им сметки. Освен допълнителни такси, които събират финансовите институции за внасяне и теглене на пари в брой, често се налага да се ползват и услугите на специализирани фирми за инкасо, което увеличава разходите за бизнеса. Сега, голяма част от фирмите се страхуват да ограничат плащанията в брой, за да не загубят клиенти, но ако това стане тенденция и държавна политика, все повече компании ще го направят.

Развитие на нови безкасови начини за разплащане

Един от най-бързо развиващите се сектори в информационните технологии е този за онлайн разплащанията. Много компании от Fintech сектора разработват софтуер за икономика, в която няма да има пари в брой. Ако в България се ограничат касовите плащания, това ще доведе до използването и развитието на много от непопулярните начини за разплащания, а в дългосрочен план това ще стимулира и онлайн търговията, която се гради на тези технологии.

Ще намалеят разходите за печатането на пари

Според бюджета на БНБ, разходите за печатането на нови банкноти през 2017 година ще са в размер на над 7 милиона лева. Също така, всяка година централната банка има разходи за унищожаване на стари и повредени банкноти, както и за замяната им с нови. Това в дългосрочен план ще спести на българската държава много милиони левове, които могат да се използват по по-добър начин.