Политическата криза в Белфаст усложнява главоблъсканицата около Брекзит

Ето едно от противоречията в новия план за Брекзит на Борис Джонсън: той предвижда споразумение между правителството и парламента на Северна Ирландия . . . въпреки че от януари 2017 г. в Белфаст няма местна законодателна власт.

Механизмът, представен в Брюксел от премиера консерватор миналата сряда, предизвика съмнения дали е възможно да се уреди по този начин деликатният проблем за границата между британската провинция и Република Ирландия, членка на ЕС.

Очаква се той да гарантира мира, постигнат със споразуменията от Разпети петък 1998 г.; едно от положенията в текста бе посрещнато с особено недоволство.

Според Борис Джонсън, за да оцелее съюзът между Северна Ирландия и Великобритания, договореностите за Брекзит "трябва да зависят от съгласието на засегнатите страни".

Планът му предвижда одобрение от страна на изпълнителната власт и парламента на Северна Ирландия, което да се подновява на всеки четири години.

"Няма сила"

Парламентът в Стормънт, разполагащ с децентрализирани правомощия в ред сфери - от здравеопазването до образованието, без да забравяме околната среда и селското стопанство, е суспендиран от близо 1000 дни. Конституцията предвижда изпълнителната власт да бъде поделена между двете основни политически сили - Демократическата юнионистка партия (ДЮП) и републиканската "Шин фейн".

Но те се скараха заради скандал около разходите по проект, свързан с възобновяеми енергоизточници, и последвалите опити за съставяне на правителство се провалиха.

Изглежда малко вероятно планът да получи до края на идната година "зелена светлина" от парламент, който на практика е във война. .

"Липсата на парламент, естествено, означава, че няма как да се използва и правото на вето, с което той разполага", посочи пред АФП Дънкан Мороу, който преподава политически науки в Ълстърския университет.

Дори ако Борис Джонсън успее да прокара новия си план и ако Стормънт (северноирландският парламент) "се съживи", нуждата от одобрение създава проблеми, тъй като едно малцинство може да блокира нещата.

Парламентарната процедура предвижда право на вето, ако една трета от депутатите се обяви против някакво решение.

Тази разпоредба, внесена в рамките на споразуменията от Разпети петък, целеше да се приемат законопроекти, подкрепени не само в една група. Но в случая със споразуменията за Брекзит това дава прекалено голяма власт на едно малцинство.

Освен това от местния парламент би зависело да реши въпрос извън неговата компетенция - засягащ външните работи - без участието на Дъблин или на Брюксел.

Ирландският външен министър Саймън Ковини заяви в сряда, че ЕС и Ирландия не могат да приемат едно малцинство да разполага с право на вето, предназначено по принцип "за вземане на вътрешнополитически решения в Северна Ирландия".

Споразумението за Брекзит "е нещо твърде различно", добави той. "Това е споразумение между Обединеното кралство и ЕС в опит за уреждане на въпрос за международните граници".

Замислено в полза на юнионистите

Предложението на Борис Джонсън за даване на права на местната власт, в която 27 депутати от ДЮП биха имали нужда само от трима съюзници, за да контролират условията на Брекзита, изглежда като жест, насочен към тях. Тази малка партия е важна опора на Борис Джонсън в Северна Ирландия и коалиционен партньор на неговата Консервативна партия в британския парламент в Лондон.

"Правото на вето е грижливо обмислено с оглед да подсигури на ДЮП, или най-малкото на юнионизма, пълен контрол", смята Дънкан Мороу.

Брекзитът може би ще даде на останалите партии нов повод да откажат да се върнат в Стормънт.

"Напълно е невъзможно другите партии да се включат в собственото си унищожаване - значи парламент няма да има", твърди Мороу.

Според него замисълът на плана, представен от Борис Джонсън, издава, че предложението не е искрено - "което го прави в известен смисъл находчив, налагайки планът да бъде отхвърлен от ЕС, а не от Обединеното кралство".

Джо Стенсън от Франс прес/ БТА