"Популистката вълна" разбива международните отношения

От Доналд Тръмп до Борис Джонсън, клубът на лидерите с антисистемен начин на говорене, осеян с популистки нотки, не спира да се разширява и обръща надолу с главата международната дипломация в ущърб на мултилатерализма и на международното сътрудничество.

Според мнозина анализатори "популистката вълна", която връхлита демократичните страни, е спечелила първата си сериозна победа с положителния резултат на британския референдум за Брекзит през юни 2016 г., още преди избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати през ноември същата година.

Избирането във вторник на консерватора Борис Джонсън, привърженик на излизането от Европейския съюз, за премиер на Великобритания изглежда, че се вписва в тази тенденция, част от която са идването на власт на представители на крайната десница като Жаир Болсонаро в Бразилия и Матео Салвини в Италия.

"Лидерите на близо половината от държавите от Г-20", сред които са най-богатите страни и тези, които се появяват на международната сцена като икономически фактори, "като цяло вече са благоразположени към Тръмп" и "доста от тях дойдоха на власт след него", казва Иън Бремър, директор на компанията "Евразия Груп".

Сред тях той изрежда лидерите на Великобритания, Бразилия, Италия, премиера на Австралия Скот Морисън, но също така лидери, които са на власт от по-отдавна (индийския премиер Нарендра Моди, аржентинския президент Маурисио Макри, турския президент Реджеп Тайип Ердоган) и дори лидери на по-авторитарни страни като руския президент Владимир Путин и саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман.

Борис Джонсън въпреки това стои малко встрани и въпреки афишираното си сходство с Тръмп, рискува бързо да се почувства в неудобно положение в този "нелиберален клуб", предупреждава Томас Райт от мозъчния тръст "Брукингс" във Вашингтон.

Той със сигурност е "популистки и радикално настроен по въпроса с Брекзит, но не и по други теми", казва Райт.

"По въпроса с климатичните промени, Иран и мултилатерализма" новият британски премиер е "по-умерен" и рискува бързо да влезе в разногласия с американския президент, смятан за негов основен съюзник.

Но въпреки различния контекст и различните личностни характеристики сред всички тези лидери, общите черти са много.

"Общото между тях е популисткият стил. Те са част от един и същ по-голям феномен", казва Луиджи Скациери от Центъра за европейска реформа в Лондон. "Избирателите в САЩ, във Великобритания и Италия избират политици, характеризиращи се с антиимигрантски чувства, едно малко или повече открито националистическо говорене и отхвърляне на традиционните елити, чието въплъщение са технократите и експертите", казва той.

"Игра с нулев резултат"

Корените на това явление се намират в засилването на неравенствата, в усещането за пропадане, което засяга не само работническата класа, но и средната класа.

В комбинация с "невероятно ефикасната" употреба на социалните мрежи, на които "Болсонаро, Салвини, Тръмп и Джонсън са истински творения", тези фактори обясняват "структурния възход на популизма", добавя Иън Бремър, като отбелязва, че далеч не става дума за една хомогенна вълна.

Появата на тези нови действащи лица със сигурност има "сериозни последици за международните дела", тъй като те "очернят международните институции с обвинения, че подкопават националните интереси и суверенитет", твърди Луиджи Скациери.

Лозунгът на Доналд Тръмп "Америка на първо място" изглежда може да бъде имитиран във всяка страна, "Бразилия на първо място" и "Италия на първо място".

Първата жертва на това е мултилатерализмът и неговите постижения след 1945 г., които са се превърнали в мишена за критиките на американския президент и на някои от колегите му. Като се тръгне от Парижкото споразумение за климата и се стигне до иранското ядрено споразумение, ООН и Европейския съюз, текстовете и институциите, които управляват международния ред са подложени на постоянни нападки.

Трудно е обаче да говорим за "коалиция" на "националистическите, популистки и антисистемни" лидери: те несъмнено се открояват като отделна група, но тя не е нито хомогенна, нито единна.

Доказателство за това е невъзможността за сформиране на обща парламентарна група след изборите за Европейски парламент през пролетта, тъй като икономическите въпроси и отношенията с Русия, например, създават разделения между крайнодесните партии.

"Всички те имат различни знамена и различни национални интереси", отбелязва Иън Бремър. "За тях е лесно да се противопоставят на глобализацията, на съществуващите международни структури и на свободната търговия, но това не ги обединява около нещо, а ги подтиква най-вече да подкрепят идеята за по-силни национални граници и за повече мита".

"Една игра с нулев резултат", която ще доведе в крайна сметка до намаляване на международното сътрудничество, обобщава Луиджи Скациери.

Франческо Фонтемаджи от Франс прес / БТА