Предпочитам да работя с хора, които се самоуправляват

.

Интервю със Светла Несторова,  председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на ЗЕАД "БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"

- Госпожо Несторова, казахте в специалното издание на "Мениджър" "Първите в бизнеса", че най-важното предимство на добрия лидер е прозрачността - за да не затъмнява със собствената си персона целта, към която води. Защо е важно за вас и за бизнеса, който ръководите?

Воденето на хора почти неизбежно включва някаква форма на власт - формална или неформална. А хората като цяло трудно преработват властта. Тя ги предизвиква, променя, влияе, и то често никак не положително - на личността и на отношенията. В много случаи целта е стойностна и важна, но човекът, който трябва да организира нейното постигане, има проблем със себе си - тогава околните се отдръпват или страдат независимо от хубавата обща цел.

И докато целите може да бъдат безусловно добри и светли, то хората почти никога не са.

Особено тревожно става, когато човек си повярва, че светлината на общите цели, ценности или успехи е неговата собствена светлина. Хората лесно се бъркат в това отношение, не само лидерите, всички.

В крайна сметка, ако не "излезем от себе си" и не се хванем за нещо по-голямо, рискуваме Аз-ът ни да ни изиграе лоша шега. Аз-ът е много, много лош лидер.

- Струва ми се, че заради твърде дълго съществуващата форма "стъклен таван" някои успели дами в бизнеса често се изкушават да твърдят, че са стигнали до върха на йерархията благодарение единствено на самите себе си. В този смисъл кои са хората, на които вие продължавате да държите като ментори и/или партньори в постигането на успехи?

- По един парадоксален начин и двете твърдения са верни. От една страна, почти нищо не идва наготово - необходими са много работа и усилия, които никой не може да положи вместо теб, но от друга - никой не може нищо сам. Толкова много в живота ни идва от други хора - нещата, които научаваме ден след ден, възможностите, които получаваме, вратите, които ни се отварят, приятелствата, партньорствата. Безумие е да не отчиташ, че си част от система. А една от големите благословии е да живееш благодарно. Във всеки един момент към нас идват купища възможности, подаръци, срещи. Държа на огромен брой хора, по различни причини, и не ги подреждам според роли, защото ролите им се менят. Ако започна със списък - списъкът ще е огромен.

- Оглавявате ЗЕАД "БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" от 10 години - какво си спомняте от първите дни като лидер на дружеството? Сега, като утвърден мениджър, има ли действия, които бихте си спестили, бихте променили?

- Спомням си, че и тогава се чувствах както сега: притеснена, че не знам всичко и че още много трябва да уча - явно това не се променя с времето. Това с утвърдения мениджър по какво се разбира? Така и не можах да започна да мисля за себе си по различен начин.

Не мисля, че бих променила нещо - във всеки един момент съм давала каквото съм могла точно тогава. Сигурно съм хвърлила много повече енергия от необходимото в някакви неща, можела съм да делегирам повече и да участвам по-малко... но това съм била аз тогава.

- Работохолик ли сте? Уважавате ли това качество в хората от екипа си?

Работохолик звучи като зависимост, а аз никак не обичам зависимостите - затова спрях цигарите, почти не пия кафе. Достатъчно е само да се усетя зависима от нещо и инстинктивно се опитвам да "разкъсам верижката". Работя много, но почивам също толкова всеотдайно, така и пътувам, празнувам и готвя. И същевременно си давам сметка, че (както казва моят съпруг) човек е по

природа зависимо същество, но не искам да мисля за себе си в тези термини и не очаквам това от хората. Макар че трябва да си призная, че предпочитам да работя с хора, които работят много и ефективно и се самоуправляват. От всичко в управлението най не обичам "подбутването", напомнянето, необходимостта от натиск.

- Има ли все още полови предразсъдъци в бизнеса? И каква е вашата реакция срещу тях?

- Има, разбира се. Полът е могъщо нещо - и в бизнеса, и извън него. И да ни се иска да го няма, той е там и осезаемо въздейства на отношенията. Има много дълги години наслагвания на социални модели, роли, предубеждения. На Запад дори повече отколкото тук, където годините комунизъм действително доста са еманципирали половете. И макар че всички сме на първо място хора, не мъже или жени, българи или австрийци, все пак полът, културата, индивидуалната специфика са нещо прекрасно. Те носят цвят, изобилие, разнообразие, предизвикателство и възможност.

Опитвам се реакцията ми да зависи от целта, която си поставям, а не толкова от емоцията, която сблъсъкът с предразсъдъците поражда. Но и реагирането от гледна точка на емоцията има своите предимства - може да ти донесе неочаквани резултати.

- Имате две дъщери - как си представяте бизнес средата в годините, в които те ще са на пазара на труда? Кои са ценните неща, на които искате да ги научите?

- Засега голямата не проявява особен интерес към бизнес средата и планира да учи философия, а малката е още много малка и планира да се научи да пише.

Как ще се развие светът или животът им, е абсолютно непредвидимо. Те са толкова различни една от друга, а и от нас и живеят в толкова динамична среда. Важното е какво ще научат, какви ще станат, в какво ще вярват. Иска ми се да се научат да обичат и да се оставят да бъдат обичани, иска ми се и да получат добро класическо образование - само знаещият човек разполага с разума

си и е свободен.

И малко се тревожа - от ширещата се посредственост и приемането є за норма, от този възклицаващ, самоснимащ се, визуален свят, в който представата за интелектуално качество се замества от лайкове и брой гледания.

- Кои са чисто човешките качества, които не само не загубихте, постигайки успехи в бизнеса, но те обогатиха лидерския ви профил? Коя черта на характера ви не се вписва в стандартната студена категория за шеф? Вицовете в работна среда как ви влияят?

- Надявам се да не съм загубила никакви човешки качества, а само недостатъци, макар че с ужас откривам, че даже тези, с които съм си мислила, че съм се преборила, само дремят и чакат да се разсея. Но не мисля, че бизнесът има нещо общо с това. По-скоро животът като такъв.

Мисля, че най-нешефското у мен е неудоволствието от т.нар. управляване изобщо - наистина предпочитам хората да се самоуправляват, всеки да си гледа работата и да постига резултати, а аз да участвам заедно с тях в измислянето на желаното бъдеще, вълнуващото му създаване и споделянето на радостта накрая.

Толерирам всякакви добронамерени форми на смях и хумор, пропорционално на степента на стрес - колкото по-напечено, толкова по-навреме е вицът. При нас има много майстори на тази дисциплина.

- И накрая - кое е рок парчето, което описва бойната ви натура на бизнес терен?

- Whole Lotta Love на Led Zeppelin.

Интервюто е от списание „ЖЕНАТА Е”, специален проект на „Мениджър”