Пропаст разделя двата лагера за реформата на Еврозоната

Групата, оглавявана от Германия, продължава да се противопоставя на тандема Франция и Италия по въпроса за суверенните дългове.

Справянето със спешни ситуации със суверенни дългове се превръща в основна фронтова линия за реформата на Еврозоната. Двата лагера са, както изглежда, на диаметрално противоположни позиции. Ако те не постигнат компромис, малко вероятно е дългоочакваната инициатива за укрепване на защитните механизми на блока да отиде достатъчно далеч, за да отпаднат съмненията за неговата уязвимост при бъдещи кризи.

В единия лагер е група държави начело с Германия, която настоява спасителните планове да вървят ръка за ръка с преструктуриране на съответните дългове, което налага загуби на частните притежатели на облигации на въпросните страни. Холандският министър на финансите Вопке Хукстра, защити тази теза в интервю за в. "Файненшъл таймс", публикувано в сряда. "Това е от основно значение, ако нещата се объркат", каза той.

В другия лагер са, на първа линия, правителствата на Франция и Италия. Те твърдят, че задължителното преструктуриране на дългове ще причини хаос на финансовите пазари, ще предизвика риск от разпадане на Еврозоната и ще подхрани политическия екстремизъм срещу ЕС. По-рано този месец френският финансов министър Брюно Льо Мер определи предложението за автоматични "подстригвания" на частните инвеститори като "червена линия" за Париж в преговорите за реформиране на Еврозоната.

Италия може би е още по-неспокойна от Франция заради вдъхновените от Германия предложения. Това надали е изненадващо предвид факта, че държавният дълг на Италия възлиза на колосалните 2,3 трилиона евро - сума, която се равнява на около 130% от брутния вътрешен продукт.

Статистика на Европейската централна банка показва, че италианските банки все още имат сериозни инвестиции в държавния дълг на страната, въпреки че са намалили от 2014 г. своята експозиция до под 10% от общите си активи. В очите на Италия всяко предложение, водещо до загуби на частните притежатели на неин суверенен дълг може да причини бъркотия в банковата й система, като извади на показ порочния кръг между свръхзадлъжнялото правителство и свръхизложените банки.

Дебатите между двата лагера може да изглеждат до известна степен теоретични при сегашната сравнително благоприятна финансова конюнктура в еврозоната. Понастоящем появяването на необходимост която и да било страна от клуба да поиска спасителен план изглежда малко вероятността. Само преди шест години обаче частните инвеститори в гръцки държавни облигации бяха принудени да приемат "подстрижки" при онова, което се превърна в първото преструктуриране на дълг в еврозоната.

За много политически лидери в еврозоната и частни инвеститори това преживяване се оказа неудовлетворително. Спасителният план за Гърция от 2012 г. включваше опит за използване на клаузи за колективно действане от английското общо право за налагане на "подстрижки", уговорени със съгласието на квалифицирано мнозинство от кредиторите.

От 35 облигации по общото право обаче бяха преструктурирани само 17. Притежателите на останалите 18 отказаха, настоявайки за по-добри условия. В крайна сметка те са успели да осигурят пълно връщане на парите, според проучване от миналия месец на мозъчния тръст Център за изследване на икономическата политика.

Германия, Холандия и други северни страни кредитори са непоколебими, че дори да има нов спасителен план, целият процес трябва да бъде управляван по-добре. Клаус Реглинг, ръководителят на Европейския стабилизационен механизъм, привлече вниманието към това в реч, която произнесе на 2 февруари в Словения.

Всяка нова рамка за преструктуриране на дългове не бива да включва автоматично удължаване на техния падеж, предложи Реглинг. Клаузите за колективно действие обаче "може да бъдат подобрени с цел предотвратяване на дълги битки със (съпротивляващи се кредитори)", както стана в случая с Гърция, каза той.

Неговата реч бе опит да се очертаят някои възможни общи позиции в спора в Еврозоната. Интервюто на Хукстра за "Файненшъл таймс" обаче загатва, че двата лагера все още са разделени от широка пропаст.

Тони Барбър, в. "Файненшъл таймс"

(БТА)