Самоунищожението на капитализма с понижаването на лихвите

Лихвените проценти в развитите страни бяха понижени до безпрецедентно ниско равнище с цел да се стимулира икономиката. Това обаче доведе до порочен кръг, от който излизането ще бъде трудно.

Докъде може да паднат лихвите? Живеем в безпрецедентна ситуация. Никога лихвените проценти не са били толкова ниски в развитите страни. Равнището им в Европа и Съединените щати е безпрецедентно за последните два века. Трябва обаче да се отбележи, че тази конфигурация става факт в момент, когато започва забавяне на световната икономика. С други думи, очакванията за икономическия растеж и инфлацията теглят лихвените проценти надолу. В Европа лихвите вече са отрицателни. А в САЩ се доближават до негативната зона.

Това е необичайна ситуация, която трябва да бъде взета изключително на сериозно. Отрицателни лихви са все едно да бъдат обърнати полюсите на електрическа верига. Или механиката да поеме в обратна посока. Тази механика е целият процес на натрупване на средства, който стои в основата на експанзията на капитализма. Според класическата икономическа теория лихвените проценти са възнаграждение за спестовността, за отказа от късогледото задоволяване на непосредствените желания. Равнището на лихвите е функция от напрежението между това желание за потребление на момента и планирането на бъдещето посредством инвестиции. И лихвите ще са толкова по-високи, колкото по-силен е афинитетът към бъдещето и колкото по-силни са обещанията за възвръщаемост на инвестицията в бъдеще. Обръщането на полюсите на този процес е равнозначно на очакване от пазарите на свят на по-ниски цени и рецесия. Свят, в който 1000 евро днес ще има по-малка стойност от 1000 евро утре. . . с други думи, един изхабен, свиващ се свят.

Пазарът на капитал втора ръка се превръща в двигателя на създаването на стойност

В този свят без желание за бъдеще финансите зависят от миналото, а стойността на стария капитал се увеличава. Пазарът на капитал втора ръка се превръща в двигателя на създаването на стойност. . . наддава се за прехвърляне на компаниите. Консолидира се вече съществуващото, засилват се икономиите от мащаба, синергиите, изграждат се картели и монополи. Ние вече сме в този свят. Той влиза в странен резонанс с онова, което ни казват пророците на климата. Цели части от нашата въглеродна икономика са обречени на изчезване. Спешната ситуация с климата ще извади от системата значителна маса от натрупания капитал. Големите играчи в транспорта, енергетиката и строителството влизат във фаза на заемане на изчаквателна позиция, в която обичайното инвестиране излага на риск от преждевременно отпадане от играта. . . но залагането на безвъглеродни технологии ги заплашва те да не бъдат приети или да фалират. Поради липса на координация, задължителни регулации, импулс от държава хегемон да даде технологията и да изгради бързо мащабни икономики, инвеститорите се гледат с недоверие и не се впускат в начинания. Доминираният от финансовите пазари капитализъм увеличи до максимум рентабилността на капитала и на ресурсите за самофинансиране, централните банки увеличиха до максимум ликвидността и на фона на изобилието от пари, които могат да бъдат мобилизирани, търсенето на пари за построяване на устойчив капитализъм остава парализирано. Отрицателните лихвени проценти звучат като погребално слово за един доминиран от финансовите пазари капитализъм, при който парите са в свръхизобилие, но не се знае къде да бъдат инвестирани, за да донесат икономическия растеж на утрешния ден.

Централните банки наводняват финансовата система с ликвидност

Не пренебрегвам разбира се факта, че понижението на лихвените проценти бе засилено от радикалните опции на паричната политика през последните години. Централните банки, както изглежда, маневрират с намаляването на лихвите. Те наводниха финансовата система с ликвидност. И основният лихвен процент в редица страни бе понижен до нула, за да бъде преодоляна Голямата депресия от 2007-2008 година. А защо да не може тази мярка да бъде отменена? Е-е да, но дългосрочните лихви ни казват, че инвеститорите също не вярват в това, било то след 10 или след 30 години. И централните банки се оказват блокирани. Повишаването на лихвите би означавало да бъде задушена цялата банкова система. А има риск поддържането на лихвените проценти за рефинансирането на нула, ако дългосрочните лихви продължат да потъват, също да се окаже недостатъчно. Ако не бъде направено нищо и депресията се задълбочи, централните банки няма да имат друг избор, освен да продължат с пониженията и също да счупят табуто на отрицателните лихви. С риск да поставят началото на нов цикъл на намаляване на дългосрочните лихвени проценти.

Всички знаят кой е единственият проблем, но никой не знае как да го приложи политически на практика. Държавите трябва да се координират и да приемат норми и да построят инфраструктури, за да изтръгнат капитализма от неговата криза на бъдещето.

Оливие Пасе, в. "Трибюн"/ БТА