А, сега? Накъде?

Когато имаш ценност за отправна гледна точка, нещата стават разбираеми. Лявото иска повече концентрация на власт, финансови ресурси, права за разпределяне. Дясното иска повече децентрализация, намаляване на данъците, освобождаване на личната инициатива за развитие. Лявото разглежда администрацията като Управляваща, Дясното я разглежда като слуга на индивида. Лявото дава решения, Дясното кара хората сами да тръгнат по пътя на търсене на правилните действия. И т.н.

Всичко това вече ясно дефинира повечето политически субекти в България. „Аз ви построих, аз ви направих, дадох на пенсионерите, дадох на лекарите...“. С цената на повишени данъци, заеми и „усвояване на фондове“. Познато, нали? Кое е дясното в тази политика? От някаква гледна точка, БСП има много по-дясна политика, от тази на ГЕРБ.  Хуманизмът като ценност липсва – и в лявото, и в дясното у нас.  За съжаление.

След това встъпление, ето какво предлагам на политическите субекти за следващите месеци.

1. Румен Радев е в уникална позиция да спечели избори, без партията му да е на власт. Само от него зависи как ще се представи нататък. Ако успее да запази дистанция от БСП, остане на твърди проевропейски позиции, не говори глупости за излизане от НАТО или ЕС, съдейства за съдебна реформа, внесе успокоение по темата с бежанците, то може и да остане в историята. Не е лесно, знам. Но и при избирането на Лозан Панов имаше недоверие. А се оказа човек на място. Дошло е времето за хората на място. Дано Радев го разбере.

2. БСП получиха неочаквано предимство. Но ще допуснат чутовна грешка да се самозабравят и да решат, че резултатът на Радев е техен. Те трябва рано или късно да решат дали искат да са модерна лява партия от западен вид или да си останат основните наследници на БКП. Ако поемат по пътя на модерното ляво, основното, което трябва да направят, е да скъсат всички връзки с ченгетата и партийните секретари. АБВ вече ги няма, по-голямата част от работата е свършена. БСП може да направят неочакван ход и да предложат закъснял закон за частична лустрация – който е бил политическо ченге или партиен секретар от някакво ниво нагоре, т.е. клел се е на друг, а не в Българската конституция, да няма право да заемат публични позиции. Ще е странно точно БСП да го предложат, даже много трудно, но пък ще е първа стъпка към нормализацията. Иначе нямат шанс да си изчистят името.

3. ГЕРБ имат шанс да станат дясна партия. Но за целта, трябва да приемат принципите на хуманизма. Това минава през отстраняването на Борисов, Цветанов и всички други обречени на съмнения за нечисто минало – било партийно, агентурно и прочие, които само дърпат структурата в бездната на лявата тирания. Знам, че има нормални и умни хора в ГЕРБ. Познавам такива. Те трябва да разберат, че даже и теоретично няма много възможни пътища. Иначе Бойко ще ги направи поредните Грешки. И ГЕРБ може да инициира закон за лустрация. Е, ще се сбогува с половината си ръководство, ама без болка няма победа.

4. Първанов, Калфин, Дончева и подобни – по-добре да изчезнат. Те са като метастази на старото БКП, на старата ченгеджийница, на която трябва да се сложи край.

5. Лукарски досъсипа СДС. Заедно с Кунева, Москов и компания. Истината е, че те никога не са били десни, реформатори или нещо подобно. Истината ги направи свободни. От властта. Дано да е завинаги.

6. Радан Кънев и ДСБ дават заявка за нещо ново. Дано да не загубят пътя. Дано да се придържат към ценностите на хуманизма. Не е сложно, просто поставят личността в центъра на всяка стратегия, всяка мисъл, всяко движение. Например:

• Задължителна съдебна реформа
• Равенство пред закона.
• Защита на личността. Премахване на кретенията за „дребно престъпление“, което не е интересно.
• Промяна в обучението на всички силови служби. Все пак – сърв и протект, а не репресивен апарат.
• Премахват безумните данъци.
• Спират вдигането на осигуровките за бизнеса. Ако е пробит бюджета, може да предложат държавата да започне да плаща осигуровките на администрацията.
• Продължават административната реформа с ударение на намаляване на чиновниците по бюра, увеличаване на хората на терен, както и засилване на СикретШопър. Щом Центърът за градска мобилност може, значи всички могат.
• Запазват направеното по електронното правителство и отворените данни като формат.
• Модерно образование. Отново с хуманизъм като основна ценност.
• Визия, мисия и цел на държавата. Каква искаме да бъде, накъде отиваме. Без да знаем това, само ще се въртим в кръг.
• И още подобни. Нямам претенция за изчерпателност.

Всичко това е само една мисловна конструкция. Която може да бъде използвана, за да се сложи основата на държавата. Иначе каквато и система за гласуване да се приеме, каквито и закони да се пишат, колкото и да се протестира или управлява, ако я няма основата, нищо няма да постигнем. В управлението, както в много други дейности, първо се тръгва от ценностите. Те са основата на цивилизацията. Те трябва да са ни априорните аксиоми на бъдещето ни общество. Закони без ценности е като къща без основи, пада бързо. А и имаме да наваксваме някакви си само 500 години, така че не трябва да губим повече време. Хуманизмът може да ни помогне много. Но трябва да го приемем. И да се простим с идеята за лесни и прости решения. Демокрацията не е състояние. Тя е дълъг процес, в който всяка една личност, ден след ден, дава по нещо малко. Иначе няма да стане.