Шерил Сандбърг (септември 2014)

Госпожо Сандбърг, повече от година след първата публикация на вашата книга Lean In: Women, Work, and the Will to Lead доволна ли сте от начина, по който тя се приема, от глобалното движение Lean In, което тя вдъхнови? Смятате ли, че популярността на Lean In променя ситуацията с равноправието на работното място?

- Безспорно трябва да свършим още много работа. Няма как нещата да се променят "от днес за утре". Аз съм изключително впечатлена от дейността на Lean In общността. За година бяха основани повече от 19 000 Lean In кръга в 72 страни. Това е просто невероятно! Тези кръгове се събират веднъж в месеца. Това, което чуваме от жените, които участват в тях, е, че самият факт, че обсъждат с други жени какво могат да направят с професионалното си развитие, има сериозен позитивен ефект върху техния живот. Това, което искам, е всяка жена да повярва, че може да изпълни всяка своя мечта. Не мисля, че сме успели да стигнем дотам, но смятам, че направихме една стъпка в тази посока. Това е само началото.

- Един автор нарече книгата ви "задължително четиво за работещите жени и за мъжете, които ги обичат". Каква трябва да бъде ролята на мъжете в професионалното развитие на жените като съпрузи и партньори? Готови ли са мъжете да поемат своята роля?

- Да, определено мисля, че мъжете са готови. Равноправието на жените е добро и за мъжете, а и за обществото като цяло. Знаем, че независимо колко заета е майката в едно семейство, децата, чиито бащи са по-ангажирани с отглеждането им, се справят по-добре в училище, в живота и имат по-успешни кариери. Мисля, че мъжете добре разбират това и имат всички възможни стимули да се включат. Една от любимите ми реакции, свързани с Lean In, идва от мъжете. Много често се случва мъже да ми кажат, че много харесват книгата ми, и веднага след това започват да говорят за дъщерите си. Бащите обичат дъщерите си и искат равноправие за тях.

- Може да се твърди, че в момента сте глобална икона на феминизма. Един журналист дори каза, че книгата ви може да се нареди до прочутата творба на Бети Фридман "Женската мистерия" (1963). Как приемате всичко това?

- Всъщност моята книга далеч не е най-важното нещо. Книгата на Бети Фридман е наистина важна. Надявам се Lean In да помогне, като даде началото на важен разговор. В крайна сметка това, което е наистина важно, е да заведем жените на масата, на която се вземат решения. Важно е да спрем да им казваме, че не могат да бъдат напълно ангажирани в работата си. Важно е жените да намерят своя глас и да не се страхуват да бъдат лидери. Когато става дума за книги, много бих искала полицата с книгите за равноправието на жените да е в историческия раздел на книжарниците и на тях да се гледа като на нещо старомодно. Бих искала Lean In да бъде ненужна, защото сме постигнали истинско равенство за жените.

- Колко важни са политиките, свързани с гъвкавото работно време, отпуските за родители и т.н.? Необходими ли са те, за да бъдат изравнени условията за работещите жени?

- Тези политики са изключително важни, при това не само за жените. Знаем, че гъвкавите политики на работното място правят хората по-добри и по-продуктивни служители независимо от техния пол. Всъщност мъжете също имат нужда от тях, за да бъдат напълно свободни да вземат решения за живота си.

- Смятате ли, че честността и личната уязвимост на книгата ви помагат да бъде чуто нейното послание?

- Да, мисля, че е така. Когато започнах да пиша книгата, написах няколко глави, които бяха пълни само с изследвания и данни. Бях страшно доволна от себе си и си мислех, че са страхотни, но никой друг не ги харесваше. Моят съпруг ми каза, че никой няма да иска да прочете такава книга и че преди да я напиша, трябва да си "напиша домашното". Осъзнах, че трябва да бъда напълно откровена и открита и да разкажа своята лична история, за да дам живот на всички тези изследвания, които цитирам. Честно казано, това не беше нещо, което исках да направя. Но беше необходимо, за да бъде разбрано посланието на книгата.

- Каква е вашата лична мярка за успех?

- В момента моята мярка за успех е свързана с това как се представя Facebook, защото това е моята работа. Свързана е и с това как са децата ми, защото съм майка и това е много важно за мен. Въпросът, който си задавам, е какво правим за жените? Правим ли достатъчно, фокусирани ли сме върху това, което трябва да се случи, за да могат те да вървят по пътя към истинското равенство? Това е най-важното нещо, което се опитвам да постигна в момента.

- Как учите децата си за нуждата от равноправие между половете?

- Преди няколко години синът ми нарече дъщеря ми bossy (властен, командващ, доминиращ - думата се използва предимно за жени). Това изобщо не ми хареса. Синът ми се оправда: "Ама, мамо, тази дума дори не е в списъка с лошите думички в училище". Аз му отвърнах, че в нашия дом тази определено е от лошите думи. Интересно е, че никой не нарича момчетата bossy. Когато някое момче започне да командва, това се смята за естествено и всички казват, че има лидерски качества. За момичетата обаче не е така. И причината изобщо не е в това, че няма момичета с лидерски качества. Напротив, има много момичета, които са родени лидери, но след това научават, че от тях се очаква да си мълчат и да помагат на другите. Изследванията показват, че поставянето на двата пола в изкуствени рамки започва още от детска възраст. Например на момичетата в семейството се възлага повече домашна работа, те получават и по-малко дневни пари. В нашето семейство задачите се разпределят без значение на пола. Например няма разделение от сорта на това синът ми да върши работа на двора, а дъщеря ми да мие чиниите.

- В миналото се казваше, че зад всеки велик мъж стои една жена. Какво обаче стои зад всяка успяла жена днес?

- Бих казала, че зад всяка успяла жена стои самата тя и хората, които я подкрепят. Много е важно да разбираме, че можем да си помогнем и сами, както и една на друга. Точно в това е силата нa Lean In кръговете. Жените, които се събират в тях един път в месеца, го правят не само заради самите себе си, а и за да помогнат да другите. Те си дават взаимно сила, за да последват амбициите си и да направят това, което искат в своето професионално развитие. Ефектът от тази взаимопомощ е невероятен.       

Автор: Начо Стригулев