Социалният кредит: Мрачната страна на дигиталното общество

Един аспект на скорошните граждански вълнения в Канада сякаш остана малко встрани от дебата, а неговите последици всъщност показват опасните предели, до които новото поколение правителствена намеса в живота на гражданите може да стигне.

Протестите на хиляди шофьори на камиони, станали известни като "Конвоите на свободата" се разразиха в Отава и по границата между Канада и Америка в знак на протест срещу ограниченията и мандатите на Covid мерките в страната. Вместо да се ангажира с тях или да изслуша притесненията им, канадският премиер Джъстин Трюдо първо ги заклейми като имащи „неприемливи възгледи“, а след това ги демонизира като расисти и „размахващи свастики“.

В един момент реториката премина към действие, когато Трюдо се позова на Закона за извънредните ситуации. Този досега неизползван закон от 1988 г. дава на правителството практически неограничени правомощия за 30 дни за справяне с криза. Позоваването на закона при настоящите обстоятелства би изисквало заплаха или използване на „сериозно насилие“, но огромното мнозинство от протестиращите бяха изцяло мирни – пееха We are the World и развяваха знамена с кленов лист. Всъщност правителството не опита сериозно да оправдае необходимостта от спешни правомощия, освен честите оплаквания на Трюдо от предполагаемата „омразна реторика“ на шофьорите на камиони. Неговият министър на обществената безопасност Марко Мендочино заяви, че такива извънредни мерки са необходими поради „заплашване, тормоз и изразяване на омраза“. Може би той не осъзнава, че нито едно от тях не е изброено в закона като основателни причини да се позовава на него.

Трюдо ескалира още повече ситуацията, когато издаде нова директива, наречена Заповед за извънредни икономически мерки. Позовавайки се на закон за война срещу тероризма, наречен Закон за приходите от престъпления и финансирането на тероризма, заповедта изисква финансовите институции – включително банки, кредитни съюзи, кооперации, кредитни компании, тръстове и дори портфейли за криптовалути – да спрат „предоставянето на всякакви финансови или свързани услуги“ на всеки, свързан с протестите. На практика това доведе до замразени сметки, блокирани пари и анулирани кредитни карти.

Тъй като данните за донорите на сайта за групово финансиране GiveSendGo бяха хакнати — а изтеклата информация показва, че канадци са дарили по-голямата част от събраните 8 милиона долара — много хиляди спазващи закона канадци сега са изправени пред перспективата за финансов отмъщение и разорение само заради подкрепата си на антиправителствена организация протест.

Когато тези протестиращи или тези, които ги подкрепят, се окажат във финансови затруднения, защото загубят работата си, бизнеса или банковата си сметка, какво ще се случи с тези, които се опитват да им помогнат? И защо подобна правителствена политика, каквато обикновено сме свикнали да асоциираме с тоталитарни режими, се провежда в демократична държава?

Това са само част от въпросите, които поражда идеята за своеобразна система за социален кредит, която създава единна оценка, каквато всеки един гражданин получава на база на своето поведение.

Невидима репутация, реални последици

Представете си свят, в който повечето от ежедневните ви дейности непрекъснато се наблюдават и оценяват: какво си купувате в магазина или онлайн; къде прекарвате деня си; кои са приятелите ви и как общувате с тях; колко дълго гледате видео или играете на игри; кои такси и данъци плащате или пък не. Всъщност, не е толкова трудно да си представите подобна картинка, тъй като поне част от тези неща се случват и на нас самите, благодарение на големите социални платформи като Google, Facebook и Instagram или пък на по-незабележими приложения като тракерите на Fitbit, всички от които събират данни за потребителската активност.

Но докато в нашето общество този процес е хаотичен и (поне засега) безболезнен, представете си система, където всичките тези дейности се оценяват като положителни или отрицателни на база на зададени от властите критерии, след което се превръщат в една-единствена цифра. Тя дава вашата "гражданска оценка", която ви представя в обществото и показва дали сте надеждни или не като негови членове. Така този рейтинг, който е публично достъпен, може да се използва, за да прецени банката дали да ви отпусне заем или компанията да ви наеме на работа. Детската градина и училището също ще се допитат до него, за да решат дали да вземат децата ви. Дори една среща в желано заведение също може да зависи от това.

Тази наглед дистопична визия всъщност бе прокламирана още през 2014 г. в Китай като една своеобразна кръстоска между анализа на потребителското поведение на Amazon с политически модел като от роман на Оруел.

Made in China, но приложима навсякъде

Не е трудно да видим как системата за социален кредит има потенциала да се превърне в могъщ информационен инструмент, който не само да предотвратява антисоциално и незаконно поведение, но и да насочва масите към желани политически и икономически цели. Затова не е изненада, че плановете на китайското правителство незабавно провокираха силна и отрицателна реакция сред повечето активисти за човешки права. Така например, организацията Human Rights Watch призова Пекин да спре използването на комплексни аналитични методи за следене и прогнозиране поведението на своите граждани. Азиатският институт за политически изследвания определи системата за социален кредит като "кошмарът на Оруел" и предложи да бъде преименувана на "система за социален контрол", тъй като всеки аспект от живота на китайските граждани ще бъде наблюдаван, оценяван и анализиран със съответните последици за отделния човек.

Макар тази система да изглежда нещо типично китайско и все още прототипно, три неща вече са ясни. Първо, там където тя реално е стартирана, системата всъщност изглежда стабилна. Второ, тя има сериозно влияние върху градския живот. И трето, в нея реално няма нищо толкова категорично китайско, че да не може да бъде приложена на друго място по света, ако условията са подходящи. Възходът на феномена "социален кредит" носи драматични промени за големите градове навсякъде по света, включително и там, където може да живеете вие.

С възхода на изкуствения интелект, системите за лицево наблюдение и големите масиви от данни, събирането и обработването на информация за огромен брой хора става все по-лесно. Положителните аспекти на системата като превенция и контрол на престъпността и противообществените деяния лесно могат да останат на заден план заради използването на данните за конкретни държавни или корпоративни интереси, независимо дали това са профили на потребители или саморазправа с политически опоненти.

Как тогава да спрем тази антиутопична политика да пусне корени в нашите общества? Някои експерти от света на технологиите казват, че децентрализираният блокчейн и криптовалутата предлагат отговор – и това може да е вярно за компютърни програмисти с псевдоним, които могат да изпълняват отдалечено работата си от всяка точка на света. Но това няма да помогне на обикновените граждани, които работят в реалния свят под надзора на техните правителства. Истинският отговор се крие в политиката и закона. Създателите на политики трябва да вградят предпазни мерки в законите, които защитават финансовите права на гражданите срещу някои бъдещи извънредни ситуации, които биха били използвани като извинение за отнемането им. Точно както някои вече предлагат най-големите компании за социални медии да се третират като обикновени платформи, за да им се забрани да ограничават речта на потребителите им, може да се наложи да забраним на най-големите финансови институции да отказват на гражданите достъп до финансовата система, защото не харесват политиката им. За да се предотврати дискриминацията въз основа на личното мнение, политическите убеждения може да се наложи да се превърнат в защитена класа.