Американската идея за световен ред

САЩ излизат на международната сцена едва в началото на 20 век при президента Теодор Рузвелт. Първоначалната идея, наследена още от бащите основатели е САЩ само да поддържат баланса на силите в света, като се намесват на страната на по-слабия, за да не допуснат някого близо до своите брегове.

Това е донякъде продължение на вековния европейски ред на баланса на силите още от Вестфалския мирен договор от 1648 г., затвърден с участието на Русия след Виенския конгрес през 1815 г в края на ерата “Наполеон”. Накратко, страните се разбират за сфери на влияние, а който ги наруши, става агресор и другите се обединяват срещу него. Така агресорът Франция е наказан и върнат в границите преди Наполеон - чрез преразпределяне на територии.

Теодор Рузвелт вижда САЩ като гарант за този баланс не само за Европа, а и за света. По това време САЩ са завършили кариерата си на империя, придобивайки през 19 век територии от Мексико и Испания. Оттук нататък, САЩ започват да налагат ред, при който никой не може да стане прекалено силен на континента си, че да започне да мечтае за глобална хегемония. Така Съединените щати стават посредник за сключване на мир след войната между Япония и Русия през 1905 г, а по-късно предупреждават Япония срещу нейните експанзионистични амбиции.

Но на президента-демократ Удроу Уилсън (1912-1920) се дължи в най-голяма степен съвременната американска външна политика. Той включва САЩ в Първата Световна Война на страната на Съюзниците - Франция, Англия и Русия не просто за да накаже агресора Германия. Уилсън е смятал, че ако държавното устройство предполага вземането на тайни решения от един или няколко души, то винаги тесни интереси ще подпалват войни. Затова още тогава е искал да положи началото на световен ред, който да предотврати бъдещи войни. Затова отказва преговори с разбитата по-късно Германия, докато кайзерът не абдикира. А Франция и Великобритания (Русия вече е болшевишка) се съгласяват да станат основоположници, заедно със САЩ на Обществото на народите - предтеча на ООН. Неговата цел е именно ангажимент на всички велики сили да не решават споровете с война, а чрез независими безпристрастни комисии - арбитри. А когато някоя страна не приеме решение и прибегне до агресия, то тя да бъде спряна със задружните усилия на всички членки. Така възниква терминът “колективна сигурност”.

Нещо повече - Уилсън настоява всички народи, част от разпадналите се германска, руска, австро-унгарска и Отоманска империи да получат държава на база етнос и език, което става на практика и се появяват много малки държавици, станали по-късно плячка на нацистка Германия и сталинския СССР. А България оцелява като държава под негов натиск именно заради тези принципи.

Но Уилсън не успява да убеди доминирания от републиканци конгрес и сенат за включване на САЩ в Обществото на народите. Без САЩ, през 30-те години тази организация се оказва безсилна да спре агресията на Япония в Китай през 1931 г., на Италия в Етиопия през 1935 г. и разглобяването на Чехословакия от Германия през 1938 г. И се обезсмисля в навечерието на Втората Световна Война.

А ако САЩ бяха в Обществото?

Забележителното дело на Удроу Уилсън е реализирано успешно от друг президент-демократ: Франклин Делано Рузвелт (1933-1945). Така се появяват Бретън Удската монетарна система, Световната Банка и МВФ, ООН и всички ключови компоненти на световната институционална архитектура. И по-късно липсващия компонент на предните опити за колективна сигурност - НАТО, като гарант за този ред.

Тръмп и сегашните му републикански поклонници се стремят отново да върнат изолационизма на своите предшественици. На изборите днес заявките на много републикански кандидати са за спиране на военните доставки за Украйна. Уроците явно не са научени. Сегашният световен ред безспорно има много недостатъци. Самият факт, че ООН не е състояние да предотврати война като тази на Русия в Украйна е реминисценция на провала на Обществото на народите. Но и претендентите за нов световен ред Русия и Китай не са показали какъв по-добър ред за света предлагат, освен връщането към сферите на влияние от 19 век.